Всичко започна с тяхно неправилно пресичане. Пресичаха пред автомобила. Движейки се, разминавайки се с тук, получих обидна реплика, насочена към мен. Беше обида, свързана с майка ми. Това ме накара да сляза от автомобила. Слязох и ги попитах с какво съм провокирал тези техни действия. Те ме напсуваха и това ме провокира да спра. Питах ги защо ме псуват, защо пресичат тук. От тяхна страна нямаше никакъв отговор. После всичко се разви много бързо. Няма други реплики от моя страна, няма никакви обиди, нищо. С тези думи ефрейтор Валентин Димов коментира за първи път инцидента във Войдовиново, при който беше пребит от двама цигани.

Военният не се е възстановил напълно и бъдещето му като снайперист в армията засега е неясно.

Пред Нова телевизия за първи път от побоя насам, ефрейтор Валентин Димов се показва публично, за да разкаже спомените си за инцидента. „На всеки може да се случи. Бях изненадан, не съм очаквал, че ще се стигне до физическа разправа. Нараняванията ми са счупване от едната страна. Три месеца ми трябваше, за да се възстановя. От скоро излизам свободно”, казва Димов.

На въпрос дали е знаел, че има напрежение между българи и роми, ефрейтор Димов отговаря: „Не, правило ми е впечатление, че са повече от ромски произход, но по никакъв начин не съм знаел и не съм имал лоши впечатления до деня на инцидента”.

Военният е категоричен, че не е удрял ромите с колата си, каквито коментари прочел. Обидил се и на твърденията, че не е бил ранен сериозно, че се крие и че е шофирал след употреба на алкохол. „Имам тест за алкохол, който е отрицателен”, посочва той.

„Това, което направих със слизането си, е, че потърсих обяснение защо се държат по този начин, оттам нататък всичко е извършено от тях. Това, което чувах докато бях на земята беше: оставете ме, оставете ме, искам да го довърша. Бях на земята и якето още беше върху мен, не съм видял кой го е казал”, коментира ефрейтор Димов.

„Имаше моменти, когато си мислех кога ще свърши всичко, да приключи боят. Реално аз бях неадекватен на земята, не можех да се защитавам и се надявах всичко да приключи”, допълни още той.

Запитан как е свършило всичко, Димов отговаря: „Точно това е момент, който ми се губи. Изправяйки се, аз се огледах дали са около мен, защото очаквах отново да бъда нападнат, но ги нямаше, не мога да си обясня как толкова бързо са се прибрали до къщите си”.

„В момента не мога да използвам пушката си и се надявам да се възстановя напълно и да мога да изпълнявам служебните си задължения. Мислил съм си за това, че ако не бях слезнал, нямаше да се стигне до това нещо. Не знам дали, ако се случи пак, бих реагирал по същия начин”, коментира още той.