Най-големият улов в средата на миналия век бил от скумрия, днес изобщо я няма

Рибарите били заможни, строели къща за всеки член на сдружението

Жалба за паламудена есен е налегнала рибарите. Паламуд няма, поне в такива количества, каквито ловиха миналата година. Сбъдва се прогнозата на капитан Красимир Вангелов от Несебър, който неотдавна каза пред “Труд”, че след силна паламудена година, обикновено следват няколко “гладни”.

Рибарите открай време се оплакват, че много риби са изчезнали от морето. Риби, които преди години са пълнели и късали мрежите на колегите им - риболовци.

Стар дневник на рибаря

В Държавен архив-Бургас се пази един много ценен документ- дневник на риболовците от 1938- 1943 година. Ако се разлисти, става ясно, че морските вълци този път не преувеличават. И че наистина преди години е имало риби, които вече са изчезнали. Според дневника с пожълтели от времето страници обаче, тогава пък не е имало други риби, които сега ловят на воля. Примерно чернокоп и зарган. Най-много слука е имало при черноморската скумрия.

В дневника са указани и килограмите, които са ловили на ден и цената им, в старите български левове.

Най-много улов през месеците е отбелязан като “чирозъ”. Според сегашните им колеги и наследници на занята, става дума за черноморската скумрия. От нея са ловили навремето много и са я сушили, макар и по най-обикновен и прост начин - между дървени колове са опъвали въжета и са провесвали екземплярите.

“Ловили са с тонове скумрия. Била е три вида- “олюс”, “маврика” и “лепарид”. После са я сушили като чироз, защото са нямали надеждна хладилна техника и нямало как да я съхраняват за по-дълго време”, смята Димитър Янчев, председател на сдружението на рибарите “Морски сговор”.

Сега черноморската скумрия е изчезнала. Няма я в морето, въздишат морските. През 30-те и 40 те години предците им също са били обединени в кооперации за мащабен риболов.

В дневника е отбелязано, че за ден уловът на сафрид е бил 312 килограма. Това е през 1938 година. През 1943 в лодките очевидно е било пълно с “чирозъ” (300 кг на ден), трицона (цаца б.а.) - 636 кг на ден и карагьоз (51 кг на ден).

Брияната е изчезнала

През 1940 година рибарите са хващали моруна - риба, която вече е на изчезване. Отбелязали са добър улов на цаца, блеч (дребен карагьоз), лефер, сафрид, торук (едър паламуд). На два пъти през годините са ловили по два делфина.

В езерото “Вая” са хващали кефал, илария, попчета, бяла риба, брияна. Каква риба е била брияната - никой не знае. Сегашните рибари само са чували за нея. Обясняват, че не е странно отбелязването на улов на попчета в езерото. Някои риби от морето са навлизали в сладките води. Една от тях е попчето. В езерото то се видоизменяло. Димитър Янчев разказва, че е виждал преди години езерни попчета- с прозрачен гръб. Друга такава мигрираща риба била писията, която също е отбелязана като улов в стария рибарски дневник.

Интересното е, че за описаните пет години есенен риболов няма. Ловили са само през лятото. За паламуда има съвсем оскъдна информация - споменато е, че са ловили паламуд само веднъж през 1939 година, месец юни. Хванали на едно влизане 30 килограма, които тогава можело да се продадат по 22 лв.

С гръцки аламани и колчета - капани за риба

Според сегашните рибари предците им са преследвали паламуда но като “наемници”. Тъй като нямали пари за мрежи и за скъпи лодки, наречени “аламани” (на снимката б.а.), наемали ги богати гръцки търговци и ги качвали на своите лодки. Това са дълги плавателни съдове с два заострени края. Половината мрежа била в една лодка, другата половина - във втора. При команда на капитана двете лодки пускали мрежата и я затваряли в кръг.

Липсата на мрежи родила и друг начин на риболов - с колчета в езерото “Вая”. Наричал се “котеджи”. Колчетата се нареждали плътно едно до друго и така правели “капан” за рибата. Върху тях рибарите стъпвали внимателно и с кепче в ръка ловели кефал.

Между другото, езерото се слави като най-високо продуктивното в Европа езеро, най-богато на хранителни вещества. Самото то храни рибата, така че когато го зарибявали, през годините дори не се налагало да хранят видовете.

Пак поради липсата на мрежи не ловели зарган. Защото за заргана са необходими специален вид - с “око” (процеп на мрежата) 12 милиметра. А за скумрията традиционно “окото” е 22- 24 милиметра, така че нямало как да стане.

Това разбира се, са само догадки на сегашните им наследници рибари от Бургас.

Къща за всеки рибар от кооперацията

В замяна на това че нямали аламани, членовете на рибарската кооперация направили нещо невероятно, за което и досега се говори. Kаистина те нямали мрежи и аламани, но пък печелели много. Още на втората година след създаването на “Съединени риболовни кооперации”- Бургас, рибарите се видели с пари.

Ловели много скумрия и изкарвали добри доходи. Така построили на всеки един от членовете къща. Разбира се, далеч от сегашните представи за къща и дом. Построили си малки къщи с по стая и кухня.

Много от тях не били от Бургас, повечето били млади и нямали покрив над главата си.

Този пръв обвеян с романтика бургаски рибарски квартал бил в района на блатото, както тогава наричали красивото езеро “Вая”.

Частните дружества през 30-те години

През 1925 година се регистрира “Георги Н. Кацаров и Илия Н. Кацаров” със задачи: покупка и продажба на едро на разни местни и иностранни, солени и консервирани риби.

Рибоконсервна фабрика Тодор Ташев – Търколев, Бургас, регистрирана през 1932 година. Занимаваща се с търговия на пресни солени и консервирани риби и производство на рибни консерви и рибено масло за индустриални цели.

ЕТ “Иван Станев”- Бургас, основана през 1936 година, предмет на дейност търговия с риба и рибни консерви, овощия, млечни произведения, варива, въглища и добитък.

“Михаил Карагьозов”- мандраджийство и търговия с прясна и солена риба, регистрирана през 1928 година. Фирмата е просъществувала като частна до национализирането и през 1948 година.

 

За риболова и „нравственото издигане на членовете кооператори“

Районната инспекция по рибарство в Бургас е създадена през 1927 година като самостоятелна административна единица, контролираща риболова в Черно море. Преди това риболовът се е контролирал и администрирал от данъчните управления в крайбрежните градове. Под наем са се отдавали държавните даляни и блата.

През 1920 година е създадена кооперация “Български черноморски риболовец”. По-късно, на 1 януари 1938 година в резултат на обединяването на две риболовни кооперации в Бургас (”Български черноморски реболовец” и  “България”- град Созопол е създадена Риболовна трудово производителна кооперация “Съединени риболовни кооперации- Бургас” . Имала за задача “да стопанисва отдадените и под концесия блата и даляни, да стопанисва тези обекти в риболовно отношение, да риболува в блатата, по крайбрежието и в открито море, да организира общата продажба на риболова в прясно и преработено състояние.” И важно: “да разпространява знания във връзка с рибарството и отраслите му и да работи за нравственото издигане на членовете- кооператори”.