Превратите през 1917 г. превръщат Русия в бандитска страна

Раждаемостта е по-висока по време на гражданската война и репресиите, дори през Втората световна, сривът настъпва след либералната революция на Горбачов и Елцин

Знаменитият руски учен Дмитрий Менделеев е не само химик, но и математик, чието хоби е демографията. Една от прогнозите му в началото на ХХ в. днес у читателите ще събуди насмешки или тъжно поклащане на глави. Според него през 1950 г. в Русия ще живеят 282, 7 млн души, а през 2000-та – 594, 3 млн. За САЩ е прогнозирал, че в средата на миналия век населението ще наброява почти 180 млн и е познал - през 1959 г. то наистина е било 179 млн.

Нито са ги засегнали войни, нито революции или чужди интервенции, далеч са от злощастната Европа. За Руската империя прогнозата на Менделеев не се е сбъднала, защото страната е връхлетяна от две световни и една гражданска войни, от три преврата, две революции, две контрареволюции, две перестройки, две отложени „светли бъдеща“, няколко пристъпи на масови репресии, жестока колективизация, години на свиреп масов глад.

През 1917 г. в Русия стават два преврата. На 5 март по нов стил фактически започва драматичния край на царска Русия. Значителни части от елитите в страната, включително и военния, особено в столицата остро притискат Николай Втори да се отрече от престола. Особено активни са либералната интелигенция и особено едрият частен капитал. Организирани са демонстрации в Петербург, цари безредие с елементи на анархия, рязко се влошава криминалната обстановка.

Императорът е поставен пред дилемата да употреби сила и пролее кръв както през революцията от 1905 г. или да се отрече от престола. С изключение на адмирал Колчак, всички командващи фронтове са били за отричане. На 15 март, след като заповедта му да се въведе ред в столицата с военна сила не е изпълнена, Николай Втори абдикира. Вратата към хаоса в страната е отворена. Към фронтовете се устремяват различни по убеждения и партийни ангажименти пропагандисти, армията ускорено се разлага, започва масово дезертьорство. Типичен либерален преврат.

От затворите са пуснати престъпниците, в градовете тръгва лавина от грабежи, убийства, палежи. „Революционери“ с терористично минало са назначени на държавни постове, в предприятията от специални Комитети са поставени да ръководят пазачи, готвачки, случайни люде. В университетите научни степени вече присъждат студентите. Писателят Михаил Булгаков в „Кучешко сърце“ майсторски описва характерния за онези времена типаж на злобната неграмотна отрепка, обзета от „революционната“ страст към агресивно беззаконие.

Временното правителство разпуска заварената „реакционна“ полиция, но друга не създава. Смъртността расте, инфраструктурата бързо деградира, дрипави оратори ръкомахат на митинги и събират тълпи ошашавени хора. Армейски офицери, главно смели мъже от обикновени семейства, са избивани масово. На тяхно място масово се поставят ниски чинове, „революционни“ невежи, криминални типове.

Бойците от великата руска армия за месец-два се превръщат в бандитски групи, рушащи и грабещи всичко по пътя си. Жертви на разбойничеството са преди всичко представителите на имотните и културните слоеве от населението, обявени за паразити. Филолог оглавява военното министерство, лекар е назначен първо за министър на земеделието, после и на финансите. В търговията настъпва пълен хаос, очертава се глад, започват селски бунтове, тръгва хиперинфлация. В периферията на империята се засилва сепаратизмът.

Логично следствие от неумението на превратаджиите да управляват дори на най-елементарно ниво. Сменят се две безплодни коалиции, през септември е обявена някаква Директория, това е следващ преврат, тъй като дотогава Русия е все още монархия. Следващият месец на власт най-демократично са поканени болшевиките на Ленин. Тъй като гръмко обявяват в Думата, че имат ясен план да управляват, като преди това произведат демократични избори.

Изненадващо за тях ги губят, Ленин обявява, че „буржоазната демокрацията в Русия се изчерпи“. Какво тук значат някакви си избори? С този преврат започва поход към социализъм, към „светло комунистическо бъдеще“ с „цялата власт на Съветите“ и диктатурата на пролетариата. С началото на смяната на собствеността започва дългият процес на истинската революция. Вече велика и социалистическа, планирана да стане и световна.

На руския народ комисарите начело с Ленин и Бронщейн-Троцки възлагат историческата мисия да плати крайно жестоката цена. Повечето от първите лица, взели чрез октомвийския преврат най-важни позиции във властта, не само след пристигат в Русия от Европа, те не са и руснаци. Преобладават евреите, но има представители и на периферни области в империята, почти всички по един или друг начин потискани от централната.

Почти всички са професионални конспиратори, упражнявали се в различни форми на подривна дейност. Включително и терористична, наричали са я „експроприация на експроприаторите“. Руският народ за тях е само средство, горивен материал за осъществяването на световния революционен пожар. По един напълно чужд на руската историческа и социално-икономическа специфика, чисто западен модел, сътворен в Лондон и обявен през 1848 г. с „Комунистическия манифест“ на Маркс и Енгелс.

Зловеща ирония. „Руснакът отново се показа като истински татарин... селяните са природно реакционна класа“, казва Маркс. В това са убедени дошлите, а някои и изпратените от Германия, Швейцария, Англия и Франция болшевики, организирали по-късно чудовищни репресии именно върху рязко преобладаващото селско население, както и по отношение на казаците – също селски хора, макар и въоръжени. За тях Бронщейн-Троцки казва, че трябва да бъдат унищожени, тъй като са били крепители на империята. И организира масовото им изтребване на Дон, Днепър и Кубан.

Ето го и другият класик, Енгелс, директно призоваващ за унищожението на славянските народи: „От революцията насам (има предвид френската от 1871 г.) към омразата спрямо руснаците се присъедини и омразата спрямо чехите и хърватите... Борба, безмилостна борба не на живот, а на смърт с предателското славянство“. Портретите на тези наставници на болшевиките висват навсякъде в Русия, по-късно СССР.

Но ако руският народ не е бил важен за носителите на тогавашното ново мислене, пределно важна е била държавата като инструмент за осъществяването на световната революция. И в това влизат в остро противоречие с геополитическите намерения на няколко исторически душманки на Русия. На 23 декември 1917 г. в Париж се провеждат англо-френски преговори, на които договарят зони на интереси върху руските територии. Великобритания си посочва Грузия, Армения, Кюрдистан, „казашките и кавказките области“. Франция си е харесала Южна Русия (днес Украйна), Бесарабия (днес Молдова) и Крим.

В САЩ президент е Удроу Уилсън, високообразован мъж, помагал на България след войните. Неговият съветник полковник Хауз, човек от англо-саксонския елит в страната, споделя: „Русия е твърде голяма и еднородна за сигурността на света“. И това е неизменната западна политика, единствената й задача спрямо тази страна е била и си остава ликвидирането или поне разчленяването й. В което, впрочем, император Александър Трети в завещанието си уверява своите наследниците.

През 1918 г. започва военната интервенция срещу Русия. Не срещу съветската власт, именно срещу държавата. Към май месец Германия, Австро-Унгария и Османската империя окупират 780 хиляди кв. км площ с 56 млн. население (една трета от цялото в империята!) и значителна икономическа база. Във Владивосток дебаркират японски и американски войски, в Мурманск, Архангелск, Кавказ и Туркестан нахлуват британски. Започва и Гражданската война срещу Съветите, подкрепяна от Запада.

„Нямаше Добро, та Злото помогна“, гласи една руска поговорка. Руснакът е твърд родолюбец при външна заплаха. Запазвайки държавата, мобилизирайки големи части от руския народ в Червената армия, болшевиките успяват в 1922 г. да отбият интервенцията и да приключат Гражданската война. С огромни поражения и човешки жертви, но успяват. В историята няма еднозначни оценки.

Днес населението в Русия е четири пъти по-малко спрямо прогнозата на Менделеев. Раждаемостта е по-висока по време на гражданската война, интервенциите и репресиите, дори през Втората световна. Сривът настъпва след либералната революция на Горбачов и Елцин.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи