Превратът срещу Тръмп губи обороти

Пред новите разкрития на „Уикилийкс“ бледнее изнесеното от Едуард Сноудън

Започнатото миналия вторник, 7 март, от „Уикилийкс“ публикуване на документи на ЦРУ с кодово название „Волт 7“ („волт“ - тайник) е най-голямото по рода си досега. Пред него бледнее изнесеното от Едуард Сноудън от Агенцията за национална сигурност (АНС). „Волт 7“ бележи повратна точка и в развитието на преврата срещу Тръмп, чиито движещи сили е ясно, че са три: Обама с демократическата партийна номенклатура и „либералните“ елити; неоконсервативното движение и ЦРУ. „Либералните“ медии не са самостоятелен играч, а изглежда са под контрола на ЦРУ, както вече е било в историята.

При това още не е изнесен и един процент от документите по „Волт 7“. Българските медии не дават ясна представа за значението на събитието, някои се опитват да го омаловажат. В какво накратко се състои то?

На първо място, турена бе точка на истеричния водевил с „руските хакери“, уж повлияли резултата от изборите. Какъв е източникът на информацията на „Волт 7“? Както отбелязва „Уикилийкс“ в предговора към първата публикация, и никой специалист не го оспорва, архивът първо е бил разпространен незаконно от служител на ЦРУ с редовен достъп до данните, до бивши правителствени хакери, служители на ЦРУ и външни консултанти, един от които е предоставил части на „Уикилийкс“ (https://wikileaks.org/ciav7p1/).

Както бе съобщено още през есента, но медиите не обърнаха никакво внимание, такъв е бил и механизмът на изнасянето на имейлите на Хилари и Джон Подеста от Демократическия национален комитет (ДНК). Вътрешен човек с редовен достъп ги предоставил на бивш дипломат с безукорна репутация, сега на работа в „Уикилийкс“. Мотивът на хората, които вършат това с огромен риск за себе си, е възмущението им от безобразията, на които са станали свидетели в хода на работата си.

На второ място, оказа се, че при кибератаките си ЦРУ може да имитира почерка на хакери от различни страни, включително Русия. При по-сериозна работа ЦРУ биха могли и да имитират истинска руска хакерска атака и да повлияят сериозно на разследването. Но сега няма доказателства за обвиненията им.

На трето място, жертви на кибервойната на ЦРУ срещу останалия свят са и „Епъл“, „Гугъл“, „Майкрософт“, „Амазон“, „Самсунг“ и други технологични гиганти, както и автомобилостроителите, след като се разбра, че ЦРУ може да предизвиква катастрофи с хакване на компютрите на автомобилите. „Уикилийкс“ предоставя на засегнатите конкретни данни за злосторствата на ЦРУ, очакват се съдебни процеси.

На четвърто място, става ясно, че ЦРУ е загубило контрол върху голяма част от хакерския си софтуерен арсенал - „над няколкостотин милиона реда програмен код“ - станал неуправляем и поради размерите и сложността си. Притежателят на тази колекция - а това може да е враждебна държава, мафията или група хлапета хакери - може да придобие целия хакерски капацитет на ЦРУ. Възниква глобален проблем за неразпространението на кибероръжията, аналогичен с проблемите на неразпространението на ядрени, химически и биологически оръжия в световната оръжейна търговия.

На пето място, оказа се, че след 2001 г. ЦРУ напълно незаконно си е издействало чувствителен бюджетен превес над АНС, дублира я незаконно в областта на кибероперациите и се конкурира с нея в пълна секретност от Конгреса и обществеността. В края на 2016 г. хакерският отдел на ЦРУ имал над пет хиляди специалисти, които пишели повече програмен код от необходимия за работата на фейсбук. Отделът за кибервойна е вторият ударен юмрук на ЦРУ за агресия по всяка точка на земята наред с флота от дронове убийци.

Разкритията за подслушването на телефони, телевизори и хладилници, за нарушаването на личното пространство на гражданите, на чуждите правителства съюзници, камо ли пък на политическите конкуренти като Тръмп, не учудват вече никого. Американците са уверени, че всичко се следи.

Нали от изтичане на запис от телефонен разговор на частното лице Майкъл Флин, направен и разпространен незаконно от ЦРУ, последва оставката на съветника по националната сигурност? Никой не се сети, че се нарушават грубо законите, че се политизира работата на надпартийната външна разузнавателна агенция, която няма право да следи американски граждани. Между другото, в прословутите телефонни разговори от 30 декември Флин увещавал руския посланик Кисляк да посъветва Кремъл да не отговаря реципрочно на изгонването на 35-те дипломати, което и стана. Флин всъщност се оказа добронамерен адвокат на Обама, за което бе ликвидиран от... Обама.

До миналото лято мнозина, в това число и аз, се питахме дали Америка не е застрашена от президентска диктатура при победа на Тръмп. Оказа се, че вече сме живели в полицейската държава на Обама - най-потайния, най-отмъстителния, двуличен, коварен, „византийски“ американски президент в историята.

Що е то „полицейска държава“? Бившият американски посланик в Москва през 1987-1991 г. Джак Матлок, уважаван дипломат, миналата седмица писа, че „сегашната презумпция за вина, споделяна от американските политически кръгове и медии, изразява отношението на полицейска държава“. Виновен си до доказване на противното!

Защо казвам, че „либералните демократи“ се съюзиха с неоконсерваторите? През 2008 г., когато и аз гласувах за Обама и му възлагахме такива надежди, а в Европа го посрещаха като рок звезда, един от главните му аргументи срещу бесния републикански опонент Маккейн бе Америка да се откаже от едностранната силова политика, да търси разбирателство с партньорите при взаимно уважение. Същите либерални демократи, които припадаха по Обаманията, сега са на позицията на Маккейн. Същите, дето пищяха от разкритията за имейлите на Хилари, сега сами организират незаконното изтичане на информация за противника, незаконно събирана в последните месеци на Обама.

Защо казвам, че превратът срещу Тръмп губи обороти? Истерията почва да омръзва, разкритията на „Уикилийкс“ са наистина фундаментални, а и самият Тръмп след объркването си с оставката на Флин се взе в ръце. Миналата седмица, след като с невинен тон обвини Обама, че го шпионирал в Тръмп тауър по време на президентската кампания, той разказа в поредица от туитове, че посланик Кисляк, заради когото изгониха Флин, ходил при Обама в Белия дом 22 пъти и само в последно време - четири пъти. А едната от двете срещи на министъра на правосъдието Джеф Сешънс с посланика била по програма за обучение на сенатори, подписана от самия Обама. Тръмп има над 22 милиона последователи в туитър, които препредават думите му. CNN има 700 хил. зрители, „Ню Йорк таймс“ - 500 хил. активни читатели. Силна, макар и противоречива бе и първата реч на Тръмп пред Конгреса на 1 март. Проучване на „Фокс“ миналата седмица показа, че той вече се ползва с доверието на 50% от запитаните, а му нямат доверие 46%. Не мога да кажа със сигурност дали Обама и Хилари ще са първите осъдени за саботаж и държавен преврат бивши президент и държавен секретар, но шансовете растат.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи