„Ако в съдебната система има състезание с наддаване, то трябва да бъде в правни знания и позиции, а не в парични единици, защото иначе съдилищата се превръщат в търговски дружества.“

С тия думи адв. Ирен Савова от Софийската адвокатска колегия коментира пред „Труд“ факта, че е подала в Комисията за професионална етика към съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) молба за проверка на сигнал за корупция, чиито следи водят в храма на Темида.

Какво представлява този сигнал? Един житейски вариант на оная приказка, че в България има два вида адвокати - едните познават законите, а другите съдията.

„На 24 март 2017 г. - пише до ВСС адв. Савова - на електронната ми поща бе изпратено Определение №... по дело №... на Върховния касационен съд (ВКС), постановено от съдебен състав с председател ...и членове... в закрито съдебно заседание, с което определение не е допуснато касационно обжалване на решение на Пловдивския апелативен съд.“

Делото се води за адвокатски хонорар. Имената на съдийките от състава на ВКС не съобщаваме, тъй като проверката тепърва ще покаже имат ли те нещо общо с рекетьорската банда, за която сигнализира адвокатката, или честта им се петни от рекетьорите без тяхно знание,  ето как:

В електронното писмо, получено в кантората „Савова и сие“, определението на трите съдийки се предхожда от следния текст:

„ Адв. Савова, отхвърлихте топ оферта, сега четете и ревете. До нови срещи“ (!!!)

Писмото е изпратено от адрес „ [email protected]".

„В дългогодишната ми практика - пише Савова - за пръв път ми се случва да получавам подобно известие, и то носещо инициалите на Върховния касационен съд. Това ме притесни, направих проверка и установих, че имейл адресът не е официалният на ВКС. Но тревогата ми не намаля предвид предхождащите факти, а именно: в средата на декември получих предложение по отношение на висящото пред ВКС дело - за „приятелска помощ“ срещу „скромно" възнаграждение от около 10% от интереса, за да бъде мотивиран съдът за „едно правилно и законосъобразно решение.“

Приятелска помощ? Срещу 10% от интереса по делото? „Труд“ установи, че то се води за едни дължими 516 769 лв. и 10 ст. - половин милион! 10% не е ли малко повече от „скромен“ рушвет за решението му в нечия полза?

„Отхвърлих предложението в същия миг, в който ми беше направено - споделя адв. Савова със съдебните кадровици. - Казах на приносителите му - „колеги“, че делото е лично, но поставените от мен въпроси за допускане до касация са от значение за цялата адвокатска гилдия и е пълен абсурд касационно обжалване да не бъде допуснато. Откровено се възмутих, че спекулират с името на върховния съд. Изпускайки нервите си, дори им казах, че не им прави чест да рекетират колеги по този начин! Ако въобще тези хора могат да се нарекат колеги, тъй като не съм ги срещала в съдебните зали... В отговор ми бе казано да си помисля, за да не стане така, че „ да чета и да рева“. Предупредиха ме, че определението нямало да излезе скоро и тъй като щяло да бъде извън срока, с подаването на „жалба за бавност“ от моя страна „колегите“ щели да приемат, че съм „взела правилното решение“ и ще се свържат с мен, за да „уредим нещата“. Какви са последващите „офертата“ факти? Факт е, че обявяването на определението действително се забави с над три месеца. Факт е, че аз „жалба за бавност“ не съм подавала и не съм имала намерение на подавам. Факт е и безпрецедентната бързина, с която въпросното определение беше качено със заличени лични данни на сайта на ВКС в деня на постановяването му - практика, която е необичайна и до този момент неизвестна за мен. Факт е, че с това определение не се допуска касационно обжалване по важни и съществени за цялата адвокатска гилдия въпроси, а именно: коя адвокатска дейност представлява процесуално представителство и има ли по нормите на ГПК „същинско“ и „несъщинско“ такова; как следва да се възмездяват действията на адвоката по изготвяне и подаване на искова молба; обвързан ли е съдът от решението на адвокатски съвет за дължимото адвокатско възнаграждение; има ли съдът компетентност сам да определя адвокатското възнаграждение за възложена правна работа; дължи ли се възнаграждение на адвоката за действия, които не са с положителен за клиента резултат и тъй нататък.“

Момент. Какво показват тия факти? Че заплахите на рекетьорите към адвокатката се сбъдват случайно или не с участието на ВКС, след като тя не е платила на изнудвачите?!

„Насложилите се факти в тяхната последователност и обвързаност продиктуваха решението ми веднага след получаване на електронното писмо от „vks“ с предисловието „ четете и ревете“ да поискам среща с председателя на ВКС (г-н Лозан Панов - б.а.), да му покажа писмото и да му разкажа за притеснителните обстоятелства, предхождащи постановяването на определението по едно гражданско дело - пише още Савова. - Искрено се надявах, че той ще прояви загриженост и отговорност, още повече че някой си позволява да злоупотребява с името на ВКС, най-високопоставената в съдебната система институция. За съжаление това не се случи. В едномесечен срок, на 24 април т.г. подадох искане по чл. 250 от ГПК за допълване на определението и сезирах председателя на ВКС на същата дата с молба да съдейства за справедливо и безпристрастно произнасяне, като приложих електронно писмо“, обяснява Савова.

Резултатът? Има го към края на молбата на адвокатката до ВСС:

„Изненадващ бе бързият отговор на председателя на ВКС - от 26 април, с който той ми връща цялата преписка - в оригинал! За мен не стана ясно в този кратък срок извършена ли е проверка и предприети ли са действия за гарантиране на безпристрастен процес.“

Да е извършена проверка? За един-два дни ( от 24 до 26 април) да е изследван адресът [email protected], да са открити хората, които стоят зад него, посещават адвокат(и) и искат подкуп(и), решаващи за изхода на съдебни процеси? Естествено, че не е.

Молбата на адв. Ирен Савова до съдебните кадровици завършва така:

„Уважаеми госпожи и господа, моля да извършите проверка има ли забавяне на произнасянето по дело №... и на какво се дължи то, както и извършени ли са от председателя на ВКС действия за гарантиране на безпристрастността и независимостта на ръководената от него институция във връзка с подадения от мен сигнал.“

Поканена за коментар пред „Труд“, адвокатката заяви:

„Не мога да разбера каква е позицията на председателя на ВКС. Пред медиите той заявява, че ще се бори с корупцията в съдебната система на всяка цена. Но когато му предоставям конкретен сигнал за едно забавено определение с корупционна предистория, писано като на поляна, с недовършени изречения, тенденциозно, грубо, без мотиви, само с  "отказвам, отказвам, отказвам..." - нищо не става. Той ми връща след броени часове преписката в оригинал. Имам основателни съмнения, че някой е проверявал какво стои зад това? Корупция или липса на професионализъм?  И двете са укорими. Ако някой иска пари от мое име или от името на моята кантора, логично е житейски аз да взема мерки! Не е ли логично това и за шефа на ВКС?! Известно е, че падна нивото на правните услуги, но трябва ли да се примирим и с това съдилищата да се превръщат в търговски дружества! Според мен - не! Кой е органът, който трябва да вземе отношение ? Не е ли преди всичко председателят на институцията, пък после ВСС, инспекторатите, прокуратурата?“

За да избегнем едностранчиво представяне на случая, издирихме отговора на г-н Лозан Панов по въпросния сигнал за корупция. Той гласи:

„Уважаема г-жо Савова, във Върховния касационен съд ( ВКС) постъпи ваша молба, адресирана до председателя, в която настоявате ваша молба № ... за допълване на определение №... да бъде разпределена на друг състав с оглед избягване на съмнения в безпристрастността. Позовавате се на съдържанието на писмо, получено по електронен път, с което ви е изпратен текстът на определението. Следва да ви уведомя, че официалните адреси на на ВКС са публикувани на интернет страницата на съда, където се публикуват и постановените съдебни актове със заличени данни. Домейнът на ВКС е vks.bg. ВКС няма електронна поща, от която е получено приложеното към молбата ви писмо. Освен това основанията за отвод на съдебния състав са регламентирани в чл. 22 от ГПК, откъдето е видно, че преценката дали следва да се самоотведе от разглеждането на определено дело принадлежи на съответния съдия, като председателят на ВКС не разполага с нормативноопределена компетентност да се намесва в нея. Предвид горното ви връщам подадената молба. Подпис: Лозан Панов, печат: ВКС.“ Край на цитата.

Оставяме тази корупционна история без коментар, той би могъл да бъде дописан от читателите ни, както и от съдебния инспекторат.