Предизборни партийни гърчове

Доскоро изборите за евродепутати минаваха сравнително тихо, данданиите съпровождаха парламентарните и за местна власт. Относителният баланс сред европейските народи ЗА и ПРОТИВ глобализацията и съпровождащите я противодържавни и съсипващи нациите операции рязко е нарушен. Поддръжниците са се свили в администрациите, политическите ръководства и издържащите ги групи от едрия корпоративен капитал. Противниците силно преобладават, все по-остро и открито отхвърлят непеошките и ЛГБТ налудности, миграцията и мулти-култи диктата.

Истерията в Брюкселските коридори в навечерието на изборите прозира отвсякъде. Антисистемният пробив в Италия, последвал антиевропейския брекзит, доведе до отчаяние и партийно-политически гърчове традиционните ляво-десни в страните членки, както и главните им обединения ЕНП и ПЕС в Брюксел. Става все по-ясно, че помпането на евро-атлантическа солидарност и страшките за руско-китайско-ирански попълзновения срещу Правилата и Ценностите не помагат. Нямат друго, затова тръгват на избори със същите мантри и писъци.

Световните катаклизми и особено тектоничните трусове в повечето евросъюзни страни предизборно предизвикват и у нас невротични партийни гърчове, наподобяващи епилептичните. Много е болезнено да си в улея на процес, съставен от различни процеси! Разместват се цели пластове в политическата мозайка, очаквано и тук се почувстваха трусове, засега с по-ниска интензивност. Вече не само портрети от стените падат, рушат се и самите стени. Да беше буря, да се снишат по традиция, но земетръсъте отдолу,затова е тревожно в партийните централи.

Засегнати са почти всички. Освен ДПС, поддържано в недосегаемост от Изток и Югоизток, особено от избирателно политкоректния Запад. Поради едни или други причини явно и тайничко Движението е нежно обгрижвано от т. нар. системни туземни партии. От години предизборно разиграва взаимоизгодните си етюди със Сидеров, трайно монтиран да изобразява нужния му Петко Страшника. Ще бъде изненада, ако през май ДПС не се класира преди БСП. Могат – възползват се, правят го сравнително гъвкаво и навреме. Други като Патриотите не могат и двете.

Непосредствено след парламентарните избори “Труд“ писа : „НФСБ и ВМРО очевидно отчитат значително по-малък успех в компанията на „Атака“. Двете партии не се отърваха своевременно от Сидеров и тепърва ще носят все по-обидни последствия.“ Вторият Левски, русофилският националист Волен Сидеров неведнъж окарикатури коалицията им в обичайния си стил. Според прогнозите ни, тя все повече заприличва на разединен отбор от опитомени и нахранени нескопосни актьори в различни роли на поборници за различни цели.

Жалко! Още през есента „Труд“ писа : „Идват избори за ЕП, идва и възможност за мощен пробив на националноотговорните политически сили... със Сидеров Патриотите ще загубят трайно не само гласове, но и перспективи за следващи избори.“ Вече губят и още предстои да губят. А дори според западни прогнози поне една трета от новия Европарламент ще се състои от „популисти“. Гърчът сред Патриотите е болезнен, времето е фатален фактор в политиката.

Плътно свързаните с либералните лъжедемократични антинационални политики и брътвежи туземни евроатлантици нямат никакви перспективи на предстоящите избори. Долавя се и тенденция сред досега обслужващия ги агитпропаганден апарат да вземе поредния си завой встрани от тях и дори срещу. Какви ли криволици не извървяха във винаги единствено правилната посока мушмороците от тази соросоидстваща банда! Ще завъртят багажниците отново, но колцина ще им се вържат?

ГЕРБ по всяка вероятност ще вземе своето - около 6 евродепутати в зависимост от фамилиите в предизборната листа. По-малко, ако на избирателите бъдат предложени както досега странни лица с чужди фамилии или с непеошко-грантаджийски пълнеж.Повече, ако се спрат на прилични съпартийци. Претенциозни ще са избирателите, при неизбежно ниската активност от решаващо значение ще бъде по-скоро качеството на кандидатите, отколкото активността на партийните структури. Ръководството е наясно, но гърчът е поради външните щения за повече соросоиди в ЕП.

Не сме се съмнявали, че у нас ще мобилизират „сачмите“ си във всички институции за пробутване поне на някои части от Истанбулската конвенция и Пакта за миграцията на ООН. Както е добре известно на читателите на „Труд“, най-мощно е присъствието на непеошката и грантаджийска агентура за подривно влияние в звената на МОН и повечето ВУЗ. Мултикултурни книжици издават, политкоректни мероприятийца организират, анкетки с джендъристки подтекст спускат към децата, закони в този дух успяват да вкарат.

Война е това, нема лабаво! Загубят ли я, откатът ще е много болезнен за тях. Особено за бойците на Сорос и Ония ценности на левия фланг на лъжедемокрацията. От особена важност за тях е освен бройката на ДПС да класират и своите „сачми“ от БСП. Гърчат на „Позитано“ 20 е с най-голяма амплитуда, мнозина го наблюдават с ирония, злорадство или просто любопитство. Как да обновят листата, но от нея да стоят на избираеми места ценните за Ценностите досегашни евродепутати? Със Сергейчо начело, разбира се, особено важен е за троцкистката линия на ПЕС.

Той лично като пръв джендърист, мултикултурник и политкоректник неизбежно ще направи листата на соцпартията отблъскваща за повечето симпатизанти на БСП и дори за членовете. Даже да е на втора или трета позиция. Как да не го сложат там обаче, другарите му в Брюксел, Вашингтон, Йерусалим и амбасадите тук са голяма сила. Особено предвид мътната картина сред позитанците и зле прикритата обърканост на председателката Корнелия Нинова. На него 13 яки загуби на БСП и две на ПЕС му се прощават, но нея и за една ще я овъргалят в катран и перушина.

Нямат позитанците печелившо решение, затова са клоничните и тоничните гърчове на техните депутати и видни партийци напоследък. Мерне ли се Сергейчо на Бузлуджа, на пленум или в листа, червените и каквато имат периферия веднага се присещат за плоския данък, американските бази и целиването с Местан на Орлов мост. Какъв успех е за БСП шефството му в ПЕС, щом евросоциалистите под негово ръководство търпят все по-страшни загуби навсякъде в ЕС?

Не се виждат в подкрепа на напускането на Народното събрание нито митинги на недоволни от властта, нито синдикално рамо за уж лявата партия, нито „червени“, „бледорозови“ или поне „жълти“ по френската мода жилетки. Знаят хората, че световната и европейската левици, както евродепутатите на БСП и видни позитанци явно или гузно, но са в подкрепа и на Пакта за емиграцията, и на Истанбулската конвенция. Колкото и опозиционно да се тръшкат и пенявят.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи