Окаяното състояние на процъфтяващия някога Съюз на българските журналисти

Големият български журналист и бивш главен редактор на вестник "Труд" (1983 до 1991г.) Дамян Обрешков изпрати свои размисли до редакцията по повод на общото събрание на СБЖ в събота. Публикуваме текста със съкращения.

В тоталитарното социалистическо време съюзът на журналистите бе истински стожер на българската журналистика с богата и многостранна дейност и влияние в обществения живот. В работата на съюза участваха стотици колеги, активно се изявяваха секциите, в които се развиваха интересни дискусии. Още се помнят критичните разговори в икономическата секция, интересните изяви на репортерската секция, на спортните журналисти. В почивната станция в Банкя действаше много добър курс по английски език, работеше зъболекарски кабинет за журналисти. Домовете във Варна, Банкя, Балчик, край язовир Батак и в Каварна приемаха за отдих и срещи наши и чужди журналисти. Прекрасно място бе и клубът на журналистите в сградата на СБЖ на ул."Граф Игнатиев" №4 в София, където се събираха не само интелектуалци, а и писатели, художници, кинодейци.

Сега всичко това е минало. Съюзът едва мъждука, никой не знае какво предприема, защото почти нищо не се прави. От време на време се появява телеграмна декларация по повод на управленско безумие спрямо свободно изразяващ се журналист. Но конкретна помощ на свой репресиран член не е известно съюзът да е оказвал, макар, че в устава се предвижда такава функция.

Но не е само бездействието. Занемарени бяха почти всички станции, след което повечето от тях спряха да действат, изчезна клубът на журналистите, спрян бе вестник „Поглед“. Няма ги секциите, които олицетворяваха журналистическата активност, замря организационният живот на съюза.

В нарушение на устава много рядко журналистическите дружества получават информация за решения на управителния съвет. Фактически централата на СБЖ съществува за себе си. Единствената връзка на членовете със съюза е плащането на членския внос и заверката на членските карти. Бездействието на съюза е толкова фрапиращо, че много журналисти се питат има ли го изобщо съюзът. При това дълго време ръководството остава нелегитимно, през последните години съвсем необяснимо не се провеждаше редовно общо събрание, което по променения устав играе ролята на конгрес.

Преди шест години си отиде Милен Вълков и кризата в организацията от предишните години съвсем се задълбочи. Ръководството се осъществяваше от главния секретар Снежана Тодорова. Но общо събрание с години не се свикваше. Когато най-сетне то бе осъществено, се оказа, че изтеклите 3-4 години не са били достатъчни да бъде грижливо подготвено, да излезе с програма, каквато се изисква и от устава и от назрялата необходимост. А назрялата необходимост е СБЖ да бъде изведен към истинското му предназначение – да служи на своите членове, да отстоява независимостта на българската журналистика.

Ето защо СбЖ се нуждае от от нова действена програма, но това не се случи. Не само това го провали, провали се изборът на нов управителен съвет през 2015г. Избрани са редовно само седем от 15-членния състав, останалите осем в действителност не са избрани, защото при гласуването е липсвал кворум. Поради тази причина на СБЖ е отказано вписването на новото ръководство в съдебния регистър.

Като говорим за кризата, следва да се повдигне въпросът как СБЖ стопанисва имотите си така, че от едно голямо богатство те са се превърнали в бреме. Защо част от имота в Банкя е продаден, при положение, че вече са били получени солидни пари от продажбата на сградата на агенция „София прес“ в центъра на столицата?

Така, че да си дойдем на думата. На СБЖ му е необходимо ново общо събрание, за да се избере авторитетен и дееспособен управителен съвет. Но още по-важно, стратегически важно е е да се подготви програма за бъдещата дейност на съюза, която да отговаря на новата действителност в българската журналистика. В една предстояща програма следва да се очертае нова структура на ръководството на СБЖ и на дейността на съюза. Не е ли целесъобразно да се предвидят двама заместник-председатели, които да поемат организационните и финансови проблеми. Наложително е да се структурира самият съюз на секции на съвсем нови начала: секция на дружествата от телевизионната и радио журналистика, секция на дружествата от информационните форми, свързани с интернет, секция на дружествата от страната, на пенсионерите.

Как да се постигне всичко това и да се извърши тази очевидно новаторска работа? Очевидна е необходимостта да се привлекат най-добрите, най-способните, най-опитните наши журналисти, независимо от това дали са или не са членове на СБЖ.

За целите на нова програма и подготовката на промените в устава е необходимо да се състави една авторитетна и дееспособна комисия, която да има достатъчно време за творческа работа. Целесъобразно е новата програма и промените в устава да минат през предварителни обсъждания в дружествата на СБЖ.

Погледнато в по-широк план на съюза на журналистите му предстои истинско прераждане, предстои му преструктуриране и ново творческо израстване като истинска професионална организация на българските журналисти. Това е пътят за възраждането на СБЖ, път, който ще приключи с неговото предизвестено неизвинено отсъствие и ще го направи желана организация на цялата журналистическа гилдия.