Преди век са пили по-силна бира

Пивоварните отварят врати за любопитните привърженици на пенливата течност

По-мътна, по-силна и по-слабо газирана – такава бира са пили преди век любителите на пивото у нас, обясни пред „Труд“ Цвета Гюрова, един от водещите инженер-технолози в родната пивоварна индустрия. Тя взе участие в старта на първата Национална бирена академия. Инициативата на Съюза на пивоварите в България ще даде възможност на журналисти и биролюбители да посетят някои от водещите пивоварни у нас и да се докоснат отблизо до сложните и прецизни процеси, през които преминават натуралните съставки на пивото преди да стигнат до халбата.

„Няма голяма разлика между бирата, която пием днес, и тази, която са пили прадедите ни преди един век. Традициите са се запазили, но производственият цикъл е значително модернизиран в наши дни. Контролът на водата и другите съставки днес е много по-голям. Те идват със сертификат за качество и физико-химични анализи“, обясни Гюрова. Бирата преди 100 години все пак е била с по-различен вкус, защото и предпочитанията на консуматорите са били по-различни – била е с по-високо алкохолно съдържание и по-изразен аромат на хмел, отбеляза специалистът. По думите й, прадедите ни са консумирали пиво, сходно на вкус със съвременните крафт бири, произвеждани от любители в микропивоварни. „Те предлагат много по-охмелена бира, по-горчива и по-тъмна. Със сигурност преди век бирата е била по-мътна и не така добре филтрирана, с тази бистрота, която има днес“, каза Цвета Гюрова. Със сигурност тя не е била и толкова газирана, защото се е приготвяла в отворени съдове за ферментация, докато днес това става в херметизирани под налягане инсталации. Така въглеродният двуокис, който се отделя при ферментацията от маята остава в течността и се свързва с нея. Получава се естествена газировка. Навремето също я е имало, но е била много по-слаба, тъй като CO2 е летлив газ и се отделя лесно, каза технологът.

Днес потребителите в световен мащаб все повече се насочват към леките бири, с по слаб хмелов аромат, по-малко горчивите, към по-ниско алкохолните и даже към безалкохолните. Тази тенденция отчетливо се забелязва и у нас през последните няколко години. Тя е свързана и с желанието за спазване на определени правила за безопасност – както към себе си, така и спрямо околните, отбелязват от бранша.

Модерна в последно време е и нефилтрираната бира. Както подсказва названието й, тя не минава процес на филтрация и съдържа микрочастици от хмела, с който е приготвена. Ако не е пастьоризирана, в нея има и мая (живи дрожди), затова я наричат още „жива“. Жива бира обикновено се продава в наливно състояние, в пивоварните и някои заведения, които имат собствени микроинсталации, защото при бутилиране има опасност микроорганизмите да започнат спонтанна ферментация и бутилката да експлодира от налягането.

В момента освен основните съставки – ечемичен малц и хмел, популярност набират и някои допълнителни. Сред тях са пшеницата, която допринася за по-приятен и освежаващ вкус на напитката. Добавянето на ориз пък дава умерено сух вкус, а царевицата, която съдържа около 70% скорбяла, много протеини и голямо количество етерично масло, придава мек вкус и ярък цвят.

 

Водата също определя вкуса на пивото

Бирата съдържа почти 90% вода, така че различните източници на вода допринасят за локалните вкусове на пивото. Тя трябва да бъде с най-високо качество. Съвременните пивовари извършват ежедневен контрол, както на физико-химичния, така и на микро-биологичния й състав, след което тя минава през няколко етапа на филтрация. Особено стриктно се следи съдържанието на хлор, за да е сигурно, че той няма да окаже влияние върху ферментацията и вкуса.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Лайфстайл