Преди 1300 г. България спасява християнска Европа

През 718 г. в битката край Константинопол Тервел – синът на Аспарух, разбива арабските нашественици

В западната традиция българският „крал“ е възприеман като светец

Навършват се 1300 години от грандиозната битка край Константинопол – едно от знаковите събития в историята на средновековния свят. В дните около Успение Богородично (т. нар. Голяма Богородица) през 718 г. нашите предци спасяват Европа от арабско завоевание. Затова нека именно сега си спомним за бележития владетел Тервел (700-721) и неговата армия, изиграли ключовата роля в онези паметни събития преди цели тринадесет века.

Тервел, синът на кан Аспарух, внукът на великия Кубрат, е роден още в „Старата Велика България“. Сам преживява бурните събития, довели до края на Кубратовата „империя“, и преселението на Долни Дунав. Когато Аспарух загива във война с хазарите, новият син „в движение“ отблъсква противника. През 705 г. Тервел подкрепя сваления Юстиниан II да си върне престола – намесата във вътрешните работи на Източната Римска империя (Византия) носи на българския кан титлата „кесар“ (втората по ранг в имперската йерархия, която никога не е давана на чужд владетел!), ръката на Юстиниановата дъщеря Анастасия, териториални придобивки (областта Загоре), щедри дарове...

Както бе показано от проф. Георги Атанасов, Тервел категорично е бил християнин, може би още от детските си години. Да не забравяме, че Кубрат, удостоен с високата титла „патриций“, също приема Христовата вяра. Империята никога не предоставя висшите си титли на нехристияни. Така стои въпросът и с брака на Тервел – „кесар“ може да бъде само най-близък родственик на императора. Преди години проф. Иван Венедиков лансира идеята, че династията Дуло е имала афинитет към християнството, но тази линия е прекъсната с падането й от власт в средата на VIII век.

През следващите години отношенията с Византия съвсем не са безпроблемни, но влиянието на Тервел в Константинопол се запазва. Образец на отношенията между двете страни е договорът от 716 г., който визира както граничния и митнически контрол, така и взаимна военна помощ – жизненоважен проблем за империята предвид започналата агресия на могъщия Арабски халифат. Тервел е осъзнавал мащабите на арабската заплаха, включително и по отношение на собствената му страна. Затова през лятото на 717 г. той отговаря положително на призива за помощ от страна на тогавашния император Лъв III (717-741). Самият Лъв, наричан „Исавър“ или „Сириец“, е стар познайник на Тервел – той произлиза от общността на сирийските преселници в района на българо-византийската граница при Месемврия/Несебър, а през 705 г. се присъединява към похода на Тервел и Юстиниан II.

Основите на Арабския халифат са изградени само за броени години след векове на разединение. Консолидацията е улеснена от апокалиптичния сблъсък между Византия и Персия, при който двете „суперсили“ нямат време да се занимават със слабите си арабски съседи... Именно тогава Мохамед с помощта на религията, но и с военна сила повежда арабите по нов път. Изтощени от дългата война, ромеи и перси не могат да спрат възхода на „сарацините“. След 636 г. само за няколко години империята губи Сирия, Палестина, Египет... Още по-драматична е съдбата на Сасанидска Персия, която рухва под арабските удари. Това тласка ислямските завоеватели към идеята за „световно господство“ и завладяване на Константинопол – „Новият Рим“, „Новият Йерусалим“ на християнството... След като Муавия изгражда силен флот, византийската столица е блокирана (674-678 г.), но все пак ромеите надделяват. Това се дължи на богатия им военноморски опит, но и на едно „секретно оръжие“ – т.нар. гръцки огън (запалителна смес от нефт, сяра и др.), с който са унищожени много от корабите на противника.

Новата масирана офанзива срещу Византия е започната от Сюлейман (715-717), вдъхновен от пророчеството, че Константинопол ще бъде завладян от халиф с име на древен пророк - в случая на библейския Соломон. През 716 г. прославеният пълководец Маслама, брат на халифа, нахлува в Мала Азия. През лятото на 717 г. огромната му армия преминава през Дарданелите. Арабите атакуват Константинопол на 15 август (денят на Св. Богородица), в което има елемент и на „хибридна война“. Флот от 1800 кораба блокира морските пътища. Въпреки храбрата съпротива, водена от император Лъв III, съдбата на империята е поставена на карта. И тогава се намесва Тервел! Ако нашествениците са смятали, че българите ще злорадстват от неволите на Византия, очевидно са сбъркали жестоко. За далновидния Тервел е било съвършено ясно, че следващата жертва ще бъде България. Ударът е убийствен, в битката едва не загива самият Маслама! Налага се арабите да изградят вал за защита от българските атаки – така обсадителите се превръщат в обсадени, което води до глад и лишения. Зимата е на 717-718 г. е много тежка, а в арабския лагер царят болести и смърт. Опитът с военна сила да бъдат събрани припаси от Тракия води до ново поражение от страна на българите. През пролетта на 718 г. Маслама получава подкрепления, а от Сирия и Египет идват две огромни ескадри, общо 760 кораба! И отново гибелният удар е нанесен от Тервел – според някои съвременници загиват 32 хиляди араби. Битката отново е в дните около 15 август и това надали е случайно – от личния печат на «кесаря Тервел» знаем, че негова покровителка е именно св. Богородица! С остатъците от някога огромната си армия и флот Маслама е принуден да поеме назад.

Войната с арабите се е водила край стените на Константинопол и в по-широк ареал на Източна Тракия. Надали може да има съмнение обаче, че стратегията е изградена в старопрестолна Плиска. Както бе показано отново от проф. Георги Атанасов, именно при Тервел е изграден монументалният каменен палат, наричан погрешно „Крумов дворец“. Дотогава в Плиска е имало най-вече дървени сгради, при това твърде големи, но е ясно, че могъщ владетел и „кесар“ се е нуждаел от представителен дворец. Той е изграден с участието и на византийски архитекти, сред които и сирийци. Със своите над 4500 кв. метра площ и няколко етажа тази огромна сграда няма аналог в нашата средновековна архитектура. С Тервел е свързан и друг забележителен паметник на средновековното българско изкуство и държавна идеология – Мадарският конник. Въпреки многото спорове около този релеф (сакрално изображение на древно божество, портрет на самия кан Тервел и т.н.), конникът е изсечен в скалите при неговото управление. В най-стария надпис под релефа Тервел съобщава на потомството за събитията през 705 г. Там намираме и нещо не по-малко интересно и важно – плисковският владетел е поддържал тесни връзки със своите „чичовци“ , т.е. със заселилата се в днешна Македония българска общност начело с Кубер, по-малък брат на кан Аспарух.

Както бе показано от акад. Васил Гюзелев, проф. Рая Заимова и други учени, ролята на Тервел за историческата победа при Константинопол през 718 г. е оценена високо от средновековните хронисти и ренесансовите хуманисти. В западната традиция българският „крал“ е възприеман като светец, а в нашата църковна живопис през Възраждането се налага образът на „Св. Тривелий“. Ако направим съпоставка между войната при Константинопол през 717-718 г. и известната битка при Поатие (732 г.), ще достигнем до някои важни изводи. Франкският предводител Карл Мартел разбива нахлулите от Испания араби, командвани от ал-Рахман, управителят на Андалусия. Двете армии са приблизително от по 20-30 хиляди воини. Сравнението с огромната, „в пъти“ по-многочислена арабска армия пред Константинопол говори само по себе си. При това тя е командвана не от провинциален управител, а от брата на самия халиф. Никой няма намерение да омаловажава победата на франките, но българската военна операция в подкрепа на Византия наистина е решаваща за съдбата на Европа. Факт е, че петнадесет години преди Поатие именно българите пресичат завоевателния устрем на ислямските завоеватели. Така или иначе, Тервел с пълно право може и трябва да бъде наричан „защитник“ и дори „спасител на Европа“, а името му да намери достойно място в пантеона на великите европейци на всички времена.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Мнения