На днешната дата, 10 ноември 1989 г., след фактическото му 35-годишно управление на Народна република България като Генерален секретар на Българската комунистическа партия Тодор Живков е принуден да подаде оставка на Ноемврийския пленум на ЦК на БКП.

Тази дата се възприема като начало на прехода на България към демокрация и пазарна икономика[3], въпреки че еднопартийната система на БКП (която продължава да е единственият ръководен фактор в държавата) е премахната едва на следващата година, а първите реални икономически реформи са предприети 15 месеца след пленума.[4]

Десетоноемврийският пленум е определян като преврат (от първия демократично избран президент д-р Желю Желев) или като „конституционна смяна“ на държавното ръководство (Костадин Чакъров, бивш съветник на Живков), а заедно с последвалите събития е наричан и „тихата революция“.

Свалянето на Живков е предхождано от идването на Михаил Горбачов на власт в Съветския съюз. Горбачов започва процес на Перестройка (преустройство от рус.ез.). Това оказва въздействие и върху останалите социалистически страни. България, не без основание сочена за един от най-верните на СССР съюзници по онова време, също обявява курс към преустройство на съществуващата в страната обществено-политическа и икономическа система.

За първи път, откакто Живков е начело, се появяват различия между него и съветски ръководител. Те взимат връх, когато Горбачов не одобрява прозападния курс на развитие, начертан в Юлската концепция от 1987, която залага опити за въвеждане на пазарни механизми и ограничена демокрация, където БКП да не е главен субект на властта.

През есента на 1989 година Живков прави опити да посети Москва, но те са отхвърлени от Горбачов, което е изтълкувано от ръководството на БКП като сигнал, че той е в немилост пред съветското правителство. На 24 октомври външният министър Петър Младенов изпраща остро критично към диктатора писмо до партийното ръководство и два дни по-късно подава оставка. Открито се обявява срещу Живков и свързвания с Москва Андрей Луканов, който привлича на своя страна министър-председателя Георги Атанасов и военния министър Добри Джуров. Те са подкрепяни от съветския посланик генерал Виктор Шарапов.

На 9 ноември 1989 година на заседание на Политбюро Тодор Живков подава оставка като генерален секретар на БКП след организиран от съветското посолство натиск, както и от страна на неговите най-близки съратници. Той не подава оставка от поста председател на Държавния съвет на Народна република България (най-високата длъжност в държавата), но предложение за това е направено от името на Политбюро.Новината започва да се разпространява неофициално.

На следващия ден - 10 ноември - се провежда Ноемврийският пленум, в чийто дневен ред са поставени 2 точки. Първата е доклад на Тодор Живков за актуалната обстановка в страната и необходимостта от преустройство на икономиката „по посока на пазарния механизъм, съчетан с планово начало“, а втората е оставката на генералния секретар на ЦК на БКП. Живков произнася встъпителното слово, след което ЦК одобрява доклада му.

На следобедното заседание на пленума членовете на Централния комитет приемат оставката на Живков, без да му дадат възможност за заключителни думи, и утвърждават Петър Младенов на поста Генерален секретар на ЦК на БКП. Въпреки опитите на Живков да остане председател на Държавния съвет като гаранция за постепенен преход, пленумът предлага на Народното събрание да го освободи и от този пост.

Промените в България не започват на 10 ноември, а със създаването на политическата опозиция в началото на 1988 г. Ноемврийският пленум е „вътрешнопартиен преврат“, неуспешен опит на БКП да задържи „стратегическата инициатива“ за себе си.

(Желю Желев, лидер на СДС (1989 – 1990), президент (1990 – 1997)