На този ден през 1517 г. – преди 499 години - немският духовник и теолог Мартин Лутер заковава списъка със своите 95 тезиса на вратата на църквата в град Витенберг и с това поставя началото на протестантската Реформация.

Лутер е енергичен опонент на възгледа, че освобождаването от божието наказание за греховете може да бъде откупено с пари. Отказът му да се отрече от тях по искане на папа Лъв X през 1520 година и на император Карл V през 1521 година довежда до неговото отлъчване от папата и до обявяването му извън закона от императора.

Лутер проповядва, че спасението не се печели с добри дела, а се получава като безплатен дар от Божията благодат чрез вярата в Исус Христос като изкупител на греховете. Неговата теология оспорва авторитета на папата на Римокатолическата църква, настоявайки че Библията е единственият източник на божествено разкрито познание Той се противопоставя и на изключителното посредничество на духовенството между миряните и Бог, смятайки всички кръстени християни за свещеници.

Мартин Лутер превежда Библията на говоримия немски език, вместо традиционната латинска версия, което я прави по-широко достъпна и оказва огромно влияние върху църквата и цялата германска култура. Издаването на Лутеровата Библия насърчава формирането на стандартна форма на немския език, въвежда някои принципи в теорията на превода и оказва влияние върху последвалите преводи на Светото писание на други езици.

Достигнала своята кулминация през 16 век, Реформацията довежда до обособяването на протестантството като отделно направление на християнството. В резултат на намерилото широк отзвук движение се образуват нови национални протестантски църкви. Най-големите нови деноминации са лутеранството (в Германия и Скандинавския полуостров), калвинизма (в Германия, Швейцария, Нидерландия и Шотландия) и англиканството (в Англия).

Католическата църква реагира на реформацията с вътрешни реформи и организиран натиск срещу протестантството, известни като Контрареформация, в резултат на които тя успява да си върне влиянието в част от протестантските области.

Като цяло северните части на Европа преминават към протестантството, а южните остават католически, а в разположените между тях региони се водят продължителни войни за преимущество на едно от двете направления в християнството.

Най-важната придобивка на Реформацията е свободният достъп на народа до Библията и слизането на християнското учение до нивото на всеки отделен вярващ. Реформацията преобразява коренно западната религиозна мисъл за последните пет века и повлиява изключително много върху развитието на западното икономическо мислене и развитие, което в много голяма част се основава върху протестантската етика. Тя е огромно явление в духовно, социално и икономическо отношение, както и Ренесанса и Просвещението.