Преди 70 години адвокат разделя Индия и Пакистан

Милиони празнуват независимостта, без да знаят в коя държава ще живеят

Преди 70 г. британски адвокат е натоварен със задачата да раздели управляваната от Великобритания Индия на две независими държави. Той имал едва 5 седмици да направи това и линиите, които прекарва в региона водят до ужасна трагедия. Която все още трови връзките между двете страни, разказва Би Би Си.

Този мъж - Сирил Радклиф, е трябвало буквално да реши съдбата на огромната територия с население от около 400 милиона души. След Втората световна война Великобритания спешно решава, че трябва да предостави самоуправление на Индия. Но приема и искане на местните мюсюлмани за създаване на нова държава. Така на 14 август 1947 г. се появява населеният предимно с мюсюлмани Пакистан. На следващия ден - 15 август, пък е обявена независимостта на Индия, в която мнозинство са индуистите. Това е така, за да може британският генерал-губернатор на Индия лорд Луис Маунтбатън да може да присъства и на двете церемонии.

Но в два района на Индия има две огромни провинции, в които живеят приблизително равен брой мюсюлмани и индуисти - Бенгалия - на изток, и Пенджаб - на запад. Работата на Радклиф е била да раздели тези две провинции. А подобна задача - да разделиш общества, които са живели заедно векове наред, била изключително сложна. Още повече, че разчитал на остарели карти и данни за състава на населението. Решението за новите граници било взето след обявяването на независимост и милиони отпразнували новината, без да знаят в коя от новите държави живеят. Британските колониални управници напускат разделената на две Индия, в която започва масово преселение на около 15 млн. души. Мюсюлмани, които трябва да се изселят в новосъздадения Пакистан, и индуисти, които трябва да напуснат бъдещата Ислямска република. В хаоса на миграцията избухва невиждано насилие, в което загиват между 1 и 2 млн. души.

Самият Радклиф се завръща в Лондон, където е награден с орден и никога повече не посещава новите държави.

 

Разделение или независимост

Когато растях, разделянето бе не толкова историческо събитие, а по-скоро семейна история, споделя пред “Гардиън” пакистанската писателка Камила Шамзи (43 г.). Разделянето направи половината ми семейство пакистанци, а останалата част – индийци. Разделянето направи така, че моята баба да не може да получи виза да посети умиращата си майка.

Но в Пакистан към 1947 г. бе прикачена думата “независимост”, а не “разделяне” за разлика от британските учебници. Защото да говорим за независимост на Пакистан и Индия означава да признаем краха на колониалното управление. Далеч по-лесно е да говорим за “разделяне”, което предполага, че всичко се е разпаднало, когато британците са напуснали, сякаш разпадът не е пряк резултат от политиката “разделяй и владей”.

15-100

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Свят