Представители на български компании от хранителната индустрия учредиха Задруга за чиста храна. 38 учредители - от малки hand made производители до мощни фирми, които изнасят продукция на няколко континента от цялата страна, се събраха във великотърновското село Арбанаси и се обединиха, за да защитят българското чисто и натурално производство.

Собственици и мениджъри на 38 големи, средни и малки производства на натурални хранителни продукти се сдружиха около идеята за сътрудничество, което да доведе до връщането на доверието към българските вкусове и храни. Това обяви Стоичко Миличин, представител на една от най- големите консервни фабрики в страната.

Георги Славейков, голям производител на био лимец и един от инициаторите на проекта, посочи, че стартегическата цел на сдружението е да се промени съзнанието на хората, тъй като българските деца са на пето място в Европа по затлъстяване, а българите са в челните класации по заболявания на сърдечно- съдовата система и по смъртност.

"Целта на начинанието е българският производител на базови храни да защити родното производство и да се противопостави на двойните стандарти", допълни още Славейков.

Филип Хайвазиан, диетолог и собственик на ресторанти за здравословно хранене в Русе подчерта, че амбицията на участниците в организацията е, да разсеят трите мита за здравословните храни- че наистина обявяваните за здравословни храни са полезни за здравето, че са скъпи и че са безвкусни. Хайвазиан представи накратко и работата си с деца и ученици към каузата за здравословно хранене, която включва практически упражнения по готвене в малки пекарни и наблюдения в цехове, където се произвежда храна от натурални продукти. Той съобщи, че вече е предложил на Центъра за обществено здраве и анализи към Министерство на здравеопазването своя опит от пилотно въвеждане в русенски училища на здравословно столово хранене.

Задругата ще популяризира здравословното хранене и консумацията на чисти храни и продукти сред децата и чрез възрастните чрез различни образователни и практически кампании, чрез организиране на курсове, на уъркшопове и др. От друга страна, тя се превръща в предпазен механизъм по отношение на некачествена продукция на други производители от хранителния бранш в България, които гонят бързи печалби. По думите на учредителите, чрез определени пазарни мерки, цената на стоките от чисти и натурални суровини може почти да се изравни с тези на масовите продукти. Това може да се случи, като се постигне ниска себестойност на натуралните продукти.

"Ниската себестойност на здравословните продукти може да се осигури от добре организираното и автоматизирано производство при големите компании, от избягването на посредници и прякото договаряне между членовете на задругата, от използването на добре развитите дистрибуторски мрежи на различни фирми в рамките на организацията и от доверието между партньорите", посочи Стоичко Миличин.

Участниците в сдружението си поставят и друга амбициозна задача- да разширяват пазарния дял на чистите храни, който в момента е много малък процент за сметка на традиционното производство.

"Гаранцията за качеството и вкуса ще бъде надпис върху опаковката на продукта, че неговият производител членува в Задругата на чистите храни, и че действително произвежда чисти храни", посочи Емил Елмазов, председател на Съюза на билкарите в България.

В този смисъл организацията смята да регистрира и своя марка за стандарт/лейбъл/, като целта е "чистият етикет" да насочва потребителите към здравословната стока. Технологично това може да бъде факт след около година.

"Нашето сдружение ще създаде храни- еталони в различните браншове", изтъкна още Филип Хайвазиан.

Ани Кашева, собственик на цех за сладкарски изделия с натурални продукти, заяви, че членовете на Задругата ще предложат на МОН в училищата да бъдат въведени часове по здравословно хранене или култура на здравословното хранене, и ще инициират дискусия с всички институции и заинтересовани страни, като българското биопроизводство да се превърне в национален приоритет, като важна част от здравето на хората.