Предстоят скъпи ремонти на НДК, резиденция „Бояна“ и на бившия партиен дом

Това беше една от най-напрегнатите му нови години. Президентът на Република България се събуди рано на 2 януари 2018 година и веднага посегна към чашата с ароматно кафе. После запали една от любимите си пури. Много рядко ползваше държавната вила „Калина“ в Бояна, предпочиташе дома си в Банкя. Отвън вече го чакаше екипът на НСО, чуваше се приглушеното ръмжене на двигателите на джиповете, запалени по-отрано заради минусовите температури.

От 1 януари България официално пое председателството на Съвета на Европейския съюз. Случи се шест месеца по-рано от предвиденото, което пришпори работата на правителството, а и на цялата държавна машина. Дейвид (Камерън – б. р.) ми изигра лоша шега с неговия референдум, помисли си президентът и погледна листчето с програмата за деня.

Първо му предстоеше среща с министър-председателя. Допреди година и нещо той му беше заместник в правителството и отговаряше за еврофондовете. Добре се справяше, сега трябваше да настъпи педала и за европейското председателство.

След това президентът щеше да се види с няколко западни дипломати. Решиха това да стане на една от ски пистите в Боровец. Следобеда, дано да няма снежна виелица, с хеликоптера трябваше да лети до Грудово, за да резне лентичката на най-големия в Европа център за настаняване на бежанци. Вечерта – обратно в София за официалния прием по повод председателството. Много се колебаеха къде да го направят – в основно ремонтирания НДК, в резиденция „Бояна“, в някой от големите хотели… Накрая решиха, че е най-добре в Арена „Армеец“. Там на огромен екран, докато се лее шампанското и се поднасят хапките с мезета, ще текат видеоклипове от предсрочно пуснатия трети лъч на метрото, от магистралите „Струма“ и „Хемус“, от газовия хъб край Варна и от първата копка на АЕЦ „Белене“. Сред официалните лица ще бъде и шефът на Европейската централна банка, който се очаква да поздрави България с успешното кандидатстване за членство в еврозоната…

Дотук с политическата фантастика, уважаеми читатели. Дали това, което прочетохте по-горе, ще се случи наистина, можем само да гадаем. Може би единственото вярно нещо ще е датата, от която България ще поеме за шест месеца ротационното председателство на Съвета на Европейския съюз. Изключително сериозна мисия с много неизвестни и въпроси за решаване в изключително кратки срокове.

И все пак – „политическата фантастика“ ни хрумна покрай един текст в интернет. Там, на страницата Presidency of the Council of the European Union (Председателство на Съвета на Европейския съюз) черно на бяло пише, че от януари до юни 2018 година България ще председателства Съвета. В графата „премиер на страната“ е сложена абревиатурата TBD. В превод от английски това означава „Ще бъде решено“ (To Be Decided ). Е, как ще бъде решено, освен ако дотогава няма предсрочни избори или рокади по високите етажи на властта? Напомняме, че редовните парламентарни избори по правило трябва да се състоят през юни-юли 2018 година.

Но да се върнем на темата за председателството на Съвета на Европейския съюз.

Досега страната ни е конструирала Национален център за подготовка на българското председателство. Негов ръководител ще бъде Любомир Иванов, дипломат от кариерата и досегашен посланик и постоянен представител към Организацията по прехрана и земеделие и останалите базирани в Рим международни организации на ООН. Заповедта беше подписана от вицепремиера по координация на европейските политики и институционалните въпроси и министър на образованието и науката Меглена Кунева и от министъра на външните работи Даниел Митов. Националният център ще организира и изпълнява дейностите и задачите, свързани с Българското председателство на Съвета на ЕС през 2018 г., ще координира работата на екипите и ще провежда обществените поръчки. В него ще работят държавни служители, които ще бъдат преместени временно от министерствата, и експерти, назначени на срочни трудови договори, като до края на годината те ще са 15. През следващата година и по време на председателството екипът ще нарасне до 50 души.  Центърът ще бъде закрит до 4 месеца след приключване на председателството. Работата на центъра ще се контролира от Национален щаб, ръководен от националния координатор за подготовката и провеждането на председателството Меглена Кунева. Заместник-председател на щаба е министърът на външните работи Даниел Митов. В щаба ще влизат също по един представител, посочен от президента, председателя на Народното събрание, министър-председателя, заместник министър-председателите, министрите на финансите, на културата и на регионалното развитие, представители на службите за сигурност, постоянния представител на България към ЕС, директори на дирекции в Министерския съвет и Министерството на външните работи.

Значителна част от разходите по българското председателство на ЕС ще отидат за строителство, стана ясно тези дни от интервю на вицепремиера и министър на образованието Меглена Кунева пред телевизия „България он еър“.

"За съжаление ние нямаме място, където да се проведе председателството. Някъде трябва да се съберат хората, които ще дойдат", посочи тя.

"Взе се решение да се ремонтира НДК - основната сграда, където ще се случи председателството. Ще се реконструира и залата в бившия партиен дом, който сега се ползва от парламента, което е много пари. Плюс „Бояна“, където е резиденцията, добави Кунева.

Тя уточни, че ремонтът на НДК ще струва 20 млн. лева, този на „Бояна“ - 10 млн. лева, а най-скъпа ще бъде реконструкцията на залата в бившия партиен дом - 27 млн. лева.

Очаква се общите разходи по председателството да са около 150 милиона лева или 75 милиона евро. Много или малко са тези пари?

„Труд“ направи справка колко са похарчили правителствата в други държави за председателството на ЕС. Холандското правителство е платило тази година 60 милиона евро. През 2004 година Холандия пак е била председател – тогава това е излязло на страната 97 милиона евро. Преизчислено през процента на натрупаната оттогава насам инфлация сумата набъбва до 120 млн. евро. Сегашният председател Словакия е отделила за целта 70 млн. евро. Гърция е похарчила 50 милиона евро, Люксембург – 93 милиона, а Латвия – 100 милиона евро. Рекордьор е Полша с нейните 115 милиона. А на другия полюс е Дания с едва 35 милиона евро.

Запитан с какво е по-различно датското председателство от полското,министърът по европейските въпроси на кралството Николай Вамен отговаря така: „Ние нямахме толкова много търговска дейност като предишните председателства. И освен вратовръзки за участниците, не предлагахме дори минерална вода на срещите…“ Следва бурен смях, защото масата пред журналистите е отрупана с минерална вода. Реално се твърди, че Дания е похарчила за форумите около 80 милиона евро. Но й е излязло име Discount Presidency of the EU – Председателство с намаление на ЕС.

Интересно как ще се нарича българското? Може би Best Presidency of the EU – Най-доброто председателство на ЕС. Ще поживеем, ще видим. А дотогава може да сме свидетели и на други изненади, граничещи с политическата фантастика…