В Германия загубите са максимум 22 на сто, при нас са средно 60%

Водната криза в Перник изкара на бял свят проблемите в сектора, които през последните години макар и известни, удобно се замитаха под килима. Как ще бъде запушена бюджетната дупка от над 8 милиарда лева във водната сфера, има ли виновен за безводието и какви мерки трябва да се вземат, за да се решат проблемите, за „Труд” отговаря председателят на Българската асоциация по водите инж. Иван Иванов.

- Г-н Иванов, кой е виновен за водната криза и за състоянието на ВиК мрежата у нас - хаосът в системата, споделената отговорност между институциите, липсата на финансиране, честите аварии или причината е комплексна?

- През годините има много натрупани проблеми в отрасъла водоснабдяване и канализация, които чакат своето решение. Ние, като асоциация, отдавна апелираме за отделен закон за ВиК и преосмисляне на част от реформите. Защото виждаме тези проблеми, които се признават и от институциите. Всеизвестно е, че инфраструктурата е остаряла и липсва финансиране. Освен това заплащането в сектора е ниско. Имаме двойно регулиране - държавно от една страна в лицето на КЕВР и договорно чрез водните асоциации, обединяващи общините в една териториална област. Кой в този случай носи отговорността? Тя е разбита между различните министерства и институции и в крайна сметка се губи. Липсва централизирано управление, което да предвижда кризи като тази в Перник и да ги решава. Климатичните промени отдавна се дебатират в световен мащаб, но като че ли ние си мислехме, че живеем на някакъв остров на щастието и нас не ни засягат. Засушаването обаче е факт на територията на целите Балкани. Всички тези натрупани проблеми доведоха до това в цели градове да бъде въведен воден режим. Такъв и досега е имало, но основно в по-малки населени места. Проблемът е на дневен ред и в Европа. Преди две години бях учуден да разбера, че в Германия и Белгия също се оплакват от безводие.

- Предполагам обаче, че там загубите на вода са значително по-малки?

- Да. При тях дебатът е какви мерки да се вземат, за да не се стига до режим на водата. И те спешно се опитват да намалят загубите на вода. Като при тях максималният процент е 22 на сто, докато в България средният процент на вода, които изтича от тръбите, е около 60 на сто. Не бих обвинил никой за това, тъй като държавата има нужда от много инвестиции в различни сфери. Но не трябва да се забравя, че отрасъл водоснабдяване е основополагащ. За да построиш едно селище, първо трябва да осигуриш водоизточник. И не можем да гледаме на тези проблеми с лека ръка и да очакваме, че климатичните изменения няма да се отразят и на нас.

- Обединението на всички водни дружества под една шапка ще реши ли проблемите?

- Трудно е да се даде най-добрата рецепта. Може би не трябва да правим толкова драстични промени и да помислим за по-плавен преход. На първо време трябва да преразгледаме смисъла от това да имаме два регулатора - държавен и договорен на общинско ниво. Трябва да решим кой от двата е по-работещ и да си съсредоточим усилията върху това. Нормално е ВиК регулаторите да мислят, че е по-добре да има договорен регулатор, защото държавния ги спъва. Аз виждам и добри неща в държавната регулация. Има повече и по-добре структурирана информация. Според нас като асоциация трябва водният регулатор да се отдели от енергийния. Защото в момента голяма част от хората, които работят в КЕВР, включително и председателят, не разбират проблемите на водния сектор. Което означава, че работата на комисията няма фокус върху решаването им.

- Може ли да се търси част от вината за кризата и в действията на КЕВР, които не одобряват планирани инвестиции, за да не се прескочи социално-приемливия праг на цената на водата?

- Вина можем да търсим от всеки, но не е редно да правим само това. Ситуацията е такава каквато е и е по-добре да се съсредоточим в търсене на решение. Трябва да концентрираме усилията си в това да подобрим състоянието на водната инфраструктура. Не трябва да забравяме, че имаме ангажимент към ЕС да обезпечим пречиствателните станции във всички населени места с над 2000 еквивалентни жители. Нещо, с което също не се справяме. И там се изискват огромни средства. Беше направено много, но далеч не е това, което сме обещали. Изпуснати са сроковете. И там трябват инвестиции. В европейското законодателство е заложен принципа, че услугите трябва да се предоставят, след като се покрият всичките разходи за тях. Което означава, че цените не могат да останат ниски и под социалната поносимост. От десетилетия говорим за това, че когато увеличим цената на водата ще има хора, които няма да могат да я плащат. И затова са нужни водни помощи. Както има и енергийни такива. Ясно е, че трябва да има закон. В него да се разгледа основно регулирането, кой и кога определя цените и качеството на услугите. И въпросът за социалните помощи. Естествено има и много други детайли, които трябва да бъдат променени, за да се подобри ситуацията в дружествата. Повечето ВиК дружества са държавни. Трябва да създадем условия те да работят във финансова сигурност, да им дадем възможност да получават такива приходи, които да покриват направените от тях разходи. Да могат да привличат кадърни, млади специалисти и да ги задържат. Нещо, което в момента не е факт и е притеснително за гилдията.

- Ако се вдигнат цените на водата над социално-приемливия праг обаче, няма ли това да доведе до увеличаване на неизрядните платци, тъй като за разлика от тока, водата не може да бъде спряна само на конкретния абонат?

- Панацеята не е непременно да се вдигнат цените до безбожни нива. Има приемлив за хората максимум. За да се вдигне той, трябва да сме по-прозрачни в изчислението и прилагането на цените. Но така, че да оцелеят и ВиК дружествата. Защото дори и те да бъдат заменени с частни компании, това няма да доведе до поевтиняване на услугата. На първо място трябва да се въведе постоянна компонентна в цените, която да отразява поддръжката на услугата за имоти, които не са обитаеми. Както за малки населени места и вилни зони, необитаеми домове, купени с инвестиционна цел и така нататък. При тях се поддържа възможността да се ползва услугата във всеки един момент, а хората ги обитават няколко пъти в месеца или годината. Тоест плащат незначително спрямо направените разходи за поддържане на услугата. Трябва да се въведат и социалните помощи, като парите, които постъпват от държавата, трябва да стигат по възможно най-краткия път до съответните ВиК дружества. Да се помисли и за ценови прагове според потребяваното количество вода. Подобна практика има в редица страни, които имат недостиг на вода. Но трябва да сме много внимателни, ако се решим на тази мярка. Целият процес на отчетност трябва да е добре разписан, за да не се стигне до големи спорове. Някои услуги, които не са по същество ВиК могат да бъдат извадени от техните задължителни дейности и респективно разходи. Като разпределението на задълженията за общите нужди в етажната собственост. За да не плащат за тази услуга и хора, които не я ползват, като живеещите в къщи например. Подобна дейност може да се изпълнява от външна фирма, както е в редица европейски страни и това да се окаже дори по-икономично. Такива мерки биха довели до по-справедливи цени, но трябва да бъдат обсъдени внимателно. Не бива да забравяме, че идват и нови източници на разходи. В края на миналата година окончателно бяха приети измененията в евродирективата за питейните води. С която се изисква вече много по-строг контрол върху качеството на питейната вода. Което ще доведе до разходи за ВиК операторите. Ще трябва да се обновят лабораториите, да се закупи ново оборудване, да се правят повече анализи. И тези неща трябва са се отчитат и споделят откровено с хората.

- Обсъжда се и идеята да се уеднакви цената на водата в цялата страна при евентуално обединение на всички водни дружества в холдингова структура. Това може да спре повишението на цената в едни области за сметка на други, но справедлив модел ли ще е ?

- Това би означавало преразпределение на разходите между отделните потребители, при което едни субсидират други. За да се случи това е нужно окрупняване на държавните дружества. Но какво би станало тогава с общинските дружества или с концесията в София? Това не означава, че идеята е лоша, а че трябва да се обсъдят внимателно всички детайли. Не се сещам в Европа да има такава голяма структура на държавно ниво. Окрупняването и централизирането по принцип водят до редица ползи, подобряват координацията. Но не съм наясно с всички доводи, за да съм категоричен, че това е добра идея. Този дебат няма да е лесен. А що се отнася да справедливостта - в края на краищата водните ресурси са държавни. Според мен може да е по-справедливо да плащам по-малко, защото се намирам по-близо до пречиствателната станция и ползвам по-малка част от инфраструктурата. Но дали е така? На ценообразуването трябва да се гледа по-глобално.

- През последното десетилетие постоянно говорим за липсващи 10-12 млрд. лв. за привеждане на водната сфера с евроизискванията и предоставяне на качествена услуга. Откъде ще се намерят тези средства, при условие, че от цената на водата трудно биха се събрали?

- Оценката, че са необходими 12 млрд. лв. бе направена още при писане на водната стратегия. Ясно е, че те не могат да се вложат на мига, дори и да ги имаме. Нов анализ не е правен. Може би тези средства са много по-малко, тъй като много пари бяха вложени. По-важно е системно да се инвестира в приоритетните обекти. Бяха направени регионални планове, които показаха къде са най-големите проблеми и колко средства са нужни за решаването им. Трябва да набелязваме конкретни стъпки година за година с конкретни бюджети, така че системно да решаваме най-наболелите проблеми. Необходима е и национална програма за намаляване на загубите. Известни са методите. Основно е всяка водоснабдителна система да бъде зонирана и да се измерва водата в повече точки, за да се намерят тези, в които са скритите течове. Защото повечето загуби са именно от скритите течове, които не излизат на повърхността. Има специализирана апаратура, с която и БАВ разполага и ще я предостави на ВиК - Перник. Има и съвременни технологии - със снимки от космоса, които показват зоните със скрити аварии. Ние още не сме я приложили, но всички съседни страни вече го направиха и дори повтарят, което означава, че има ефект.

- Ако цялата система е амортизирана, при отстраняването на тези течове няма ли просто да се преместят загубите на следващото място?

- Това е така. Затова и първата стъпка е да се зонира мрежата, за да се управлява по-добре. Има и софтуери, които показват къде да се подменят части, за да няма негативен ефект върху други части на системата. Това обаче изисква системни и постоянни инвестиции. И да има подготвени хора, отдадени на тази работа. А такива специалисти не са мотивирани да работят, защото средната работна заплата в отрасъла е 750 лв. Изключително важно е да се ограничат загубите на вода. Законът трябва да се промени, така че кражбата на вода да е криминално деяние, за което да се лежи в затвора. Както има присъди за кражба на кола. Трябва да се спре и регламентираното ползване на вода, без тя да се отчита в квартали със социално слабо население или с незаконни постройки. Освен, че мрежата е стара, на много места не се използват и качествени тръби. Заменят се предвидените по документация с други, с по-лоши параметри. Затова от БАВ настояваме да се въведе допълнителен контрол върху предлаганите от производители и търговци тръби, още преди да бъдат вложени. Инспекции два или три пъти годишно биха гарантирали по-добро качество и по-малко аварии. Например пластмасовите тръби могат да бъдат манипулирани по два различни начина. Могат да бъдат с по-тънки стени или да се използват за направата им рециклирани материали, които не отговарят на изискванията. За да се разбере това обаче, трябва да се направи проверка в лаборатория и не е достатъчно само да се представи сертификат за качество, с който се продава в продължение на години. А с просто око тези разлики не са видими, особено за хора, които не са специалисти в областта, каквито са голяма част от възложителите. Те нямат нужните средства и техника, за да докажат, че това са фалшификати. Част от работата на БАВ и дъщерното u дружество „БУЛАКВА СТАНДАРТ” през последните 7 г. е обследване на често авариращи мрежи, при което статистиката показва близо 78 на сто неотговарящи на изискванията тръби. Подчертавам, че говорим за проверки по сигнал. Като цяло процентът за мрежите е различен. Но загубите на вода се дължат и на подобни случаи, затова контролът върху влаганите материали трябва да бъде завишен.

Нашият гост

Инж. Иван Иванов е председател на Българската асоциация по водите от 2012 г. Изпълнителен директор е на сдружение „Индустриален клъстер подземна инфраструктура”. Член е на УС на Европейската федерация на националните асоциации по ВиК услуги. Завършва Френската гимназия в София и Химикотехнологичния и металургичен университет. Магистър е по бизнес администрация от Франкофонския институт по администрация и управление в столицата и от Американския университет в България. Специализира във Висшия национален институт за химични технологии в Тулуза, Франция. Зает е в областта на водния сектор от 1999 г. Работи в „Софийска вода” АД 11 години, където заема постовете главен секретар и прокурист.