Председателят на Софийския форум за сигурност Йордан Божилов пред „Труд“: В ромските гета радикализацията е в пълен ход

Технологиите заменят хората - това е най-голямата заплаха за света

Отново има жертви на терора в Европа. И то по време на сесия на Европейския парламент в Страсбург. Както се казва, бомбата си тиктака и изведнъж гърми. Оказва се, че все по-често мотивите за такива нечовешки действия са чисто верски. Какви изводи трябва да си направим у нас. За това и родната криминогенна обстановка разговаряме с Йордан Божилов, председател на Софийския форум за сигурност. Той разсъждава и по темата за циганското малцинство у нас и възможността части от него да се радикализират. Както и какви мерки трябва да се вземат, за да се противопоставим на този процес.

- Всичко ли е ясно около атентата в Страсбург, господин Божилов? Този път нямаше такива вълнения и коментари, както в други години.

- Нищо не може да се каже, преди да има заключения на разследващите.

- Досега това, което знаем е, че атентаторът е криминален тип, радикализиран в затвора. Трябвало е да бъде с цялтаа банда, но другите са заловени, а той се е измъкнал.

- Това тепърва ще бъде уточнено. Какво обаче е интересното в този случай? Този атентат много прилича на акт, подбуден от верски мотиви. Много прилича, защото е срещу голяма група хора, коледен базар – символично място, значи са търсени повече жертви. Това обаче, което не се знае, а това може да се разбере от мотивите, е когато бъде заловен извършителя да се разкрие дали е радикален мюсюлманин или изповядва друга радикална вяра.

- Каква друга радикална вяра?

- Има всякакви радикални догми в този свят. Докато не се задълбае навътре, трудно може да се каже какъв е бил мотивът му. Интересното е, че в огромната си част терористичните актове в Европа са изпълнени от хора, които преди това са имали проблеми с правосъдието, заради чисто криминални деяния. Или са били задържани, или са били в затвора, но те са имали нагласи за извършване на престъпление, много преди да се превърнат в терористи.

- Какъв е изводът?

- Европейците трябва да се съсредоточат върху това да следят и да работят най-вече с хора, които имат противообществени прояви и са в рискова среда. Радикализацията има различни форми. Тя минава през различни етапи и има различни основания – социално-икономически, чисто психически, чисто индивидуални.

- Колко индивидуални?

- Има случаи, в които някой се радикализира просто защото държавата се е отнесла несправедливо към него.

- Това означава, че в скоро време можем да видим бившата кметица на „Младост“ госпожа Иванчева радикализирана. Или Баневи, може би.

- Интересен прочит на събитията, признавам. Но пък след като върнахме топката е в България, у нас, извън Иванчева и Баневи, също има възможности за радикализация и те са в няколко насоки. Първо, имаме групи население, които са изолирани от обществото, силно маргинализирани. Те са най-податливите за радикализация. Съвсем скоро Софийския форум за сигурност организира конференция по тази тема. Един колега, който е ром, който е от Пазарджик и който следи процесите в Пазарджик и „Столипиново“, разкри, че в тези места се създават условия за радикализация, поради чисто икономически и социални причини. Освен това се наблюдава засилено присъствие и дейност най-вече на ислямски проповедници в тези гета. И то говорим не само за проповедници от Турция и Близкия изток, но и от Европа. Може да се счита, че до в дългосрочен план това ще доведе до по-сериозна радикализация на това население.

- Те ги ислямизират?

- Не, в Южна България ромите са предимно мюсюлмани. В „Столипиново“ например се говори предимно на турски език. Но не е проблемът във вярата и езика, а в изолацията и тук е проблемът.

- Какво правим в такъв случай?

- Ние можем да си наблюдаваме процесите, можем да ги коментираме, но важни са мерките, които се вземат и те трябва да бъдат комплексни. В много държави в Европа направиха системи за превенция на радикализацията. На ниво Европейски съюз има организация, наречена „Мрежа за предупреждение от радикализация“, която обединява експерти по проблемите на радикалазицята и тероризма, при това не само органите за сигурност, но образователни, социални институции и неправителствени организации. Проблемите на радикализацията не могат се борят само със средствата на силата на правоналагането. Тя може да се преборят само с комплексни мерки.

- Какви са те?

- Социални, образователни, разпознаване на ранни етапи на радикализацията. Човек не става радикален просто така. Той минава през различни етапи. Има прояви, които могат да бъдат хванати много, много рано. Ето към това трябва да бъдат насочени мерките на държавата към хващане на процесите на ранен етап, но с обучение на лекари, учители, социални работници, полицаи, които са в малките населени места. Те трябва да могат да хванат тези процеси на много ранен етап и да се работи. В Холандия, във Великобритания вече има такива системи на ранна превенция на радикализацията.

- Тези мерки имат ли реален ефект?

- Наблюдавал съм конкретни случаи как работят тези комисии. Като казвам комисии, това са комисии на много ниско ниво. Това е група съставена от директора на училището, учител, хора от обкръжението – религиозни водачи на общността, родители, близки, приятели. Всичко това трябва да бъде въвлечено в този механизъм. Конкретно на въпроса – би трябвало да работи тази система, ако отчетем, че напрежението в Западна Европа отдавна спадна. С повече хора се работи, повече хора са наблюдавани и очевидно има резултат. Трудно е да се предвиди какви мисловни и психически процеси се въртят в главата на един човек, така че няма как да не се допускат пропуски.

- Нека да позная: в България няма нищо такова. Никаква система за превенция.

- Имаме стратегия за превенция на радикализацията и тероризма.

- Написана от кого?

- Приета е от Министерски съвет, мисля че в края на 2016 година, но ако погледнем прилагането й – там е проблемът. Между другото не само в България и не само заради някаква конкретна власт. Един от препъникамъните в България например е, че общините не припознават радикализацията на своето население като собствен проблем. До голяма степен същото се отнася и към Министерството на труда и социалната политика, и към Министерство на образованието. Според тяхното виждане щом става дума за радикализация или тероризъм, това е проблем на ДАНС и МВР. Това е големият проблем в превенцията.

- Какво трябва да се направи?

- Трябва да се създаде една сериозна и всеобхватна система, която да адресира всички проблеми, свързани с радикализирането на един човек.

- На вашата конференция говорихте ли за перспективите – какви са лошите и добрите сценарии на развитието на този сериозен проблем?

- Едно от нещата, които целяхме с тази конференция е да алармираме за конкретните проблеми, за които ние знаем и виждаме, както и да дадем някакви предложения. Ние не можем да кажем какви са тенденциите, защото в България няма изследвания. В много европейски държави се въвличат в този процес много институции – министерства, организации, тинк-танк центрове, неправителствени организации, но в България няма дори и изследване на темата. Всичко, което се прави е на базата на някакви спечелени проекти от европейски програми или инициативата на някакви лица и организации.

- Ако излезем извън циганските гета, за които алармирате за радикализация, как стоят нещата в мюсюлманските общности извън тях?

- И това не мога да го кажа. Там няма такова наблюдение и никой не го прави сериозно и всеобхватно. Имаше едно изследване на катедра „Политология“ за един наш проект през 2016 година за радикализацията на младите хора в Европа и там се споменава за евентуално ранни форми на радикализация в мюсюлманските общности. Не се говори за роми или турци, а за мюсюлмански общности. И тук проблемът е голям, защото говорим за проповедници от чужбина, имаме до известна степен капсулиране на общностите, бедност, изолираност. В същото време имаме и някакви личностни нагласи, свързани най-вече с религията. В дългосрочен план, ако не се адресират тези проблеми, може да се създаде основание за радикализация. Между другото в Австрия беше арестуван точно български ром, обвинен в рекрутиране на бойци за „Ислямска държава“ и за събиране на информация за изработване на експлозиви.

- Очевидно на тази заплаха не се обръща достатъчно внимание, но обществото ни е скарано по една друга тема – Русия. До каква степен Русия е заплаха за нас – има ли хибридна война, има ли наистина риск?

- Българското общество е кардинално разединено по темата Русия. Това не е от днес, не е дори от вчера. Въпросът е как оценяваме рисковете за България. И тук емоциите, уви, имат превес. Ако вземем други европейски страни, които граничат с Русия – Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния, там оценката за заплахата от Кремъл е еднозначна. България не оценява Русия като пряка военна заплаха. Дейността на Русия в Черноморския район трябва да бъде разглеждана като директна заплаха към България. Първо, с анексирането на Крим, преди това войната с Грузия, налагането на едностранни правила и още много други действия на Москва водят до повишаването на напрежението в Черноморския регион. Това няма как да не засяга и България. Фактът, че се извършват военни действия между две черноморски държави е вече заплаха. Само си представете един непредвиден инцидент на петролен танкер, поради нечии действия в Черно море. Нима смятате, че това няма да засегне и България? Иначе реално възможност за сблъсък между НАТО и Русия в акваторията на Черно море е практически невъзможен. Но това не прави заплахата за нас по-малка.

- Русия ли е най-голямата заплаха за света?

- Вижте, тепърва идват големите заплахи за света, но по други причини. Светът се променя много бързо. Роботизацията, технологиите, движението на данни ще променят много бързо всички сфери на човешката дейност. Огромна част от хората ще бъдат изкарани от пазара на труда. Те обективно няма да могат да си намерят работа, защото ще бъдат заместени от роботи, от изкуствен интелект и от всякакви технологични дейности.

- Какво става с тези хора?

- Това ще отключи едни миграционни процеси. Това може да задейства нов тип радикализация. Ние сме изправени пред обективни фактори, които ще променят дневния ни ред, включително и в сферата на сигурността. Ние сме свикнали, че всеки от нас трябва да си намери своето място в социума, на пазара на труда – това ще се промени драстично от навлизането на технологиите. Ние сме свикнали, че радикализацията е плод на религиозни догми, на несправедливо отношение на държавата към индивида. Но още не можем да си представим стотици милиони безработни и изключени хора.

- Представям си половин милиард безработни китайци или индийци.

- Да, това е една от глобалните тенденции като предизвикателство към сигурността.

- Какъв е отговорът на този проблем.

- Там е проблемът, че няма отговор.

Нашият гост

Йордан Божилов е председател на Софийския форум за сигурност. Завършил е Философския факултет на Московския държавен университет “М. Ломоносов” и има магистърска степен по философия и политология към УНСС. Дългогодишен служител в Министерството на отбраната, като в продължение на няколко години е ръководил международната дейност на ведомството. Бил е началник на политическия кабинет на министъра на отбраната в периода 2010-2013 г.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта