Председателят на Софийския форум за сигурност Йордан Божилов пред „Труд“: Колкото и да е жесток, тероризмът не може да промени Европа

Ставаме свидетели на появата на нов Китай на международната сцена

Само за седмица в света се случиха няколко много важни събития, някои от тях изключително трагични - екзекуцията на деца в Манчестър от едни малоумници, например. Но това, което ще оказва влияние на света, включително и на малоумниците, са събитията в Китай и Близкия изток. Едното събитие е срещата на т.нар. проект „Един пояс - един път“, а другото е рейдът на президента Тръмп в Близкия изток. Тези събития наистина са важни.

- Всъщност ние с вас, господин Божилов, трябваше да говорим по други теми - „Един пояс - един път“, посещението на Тръмп в Близкия изток, но се случи трагедията в Манчестър. Изменя ли се поведението на терористи през последните години?

- Действително темата на нашия разговор се промени поради терористичната атака в Манчестър. Важното е да не позволим на тероризма да промени начина ни на живот, нашите ценности, принципите на държавно управление. През последните години станахме свидетели на множество терористични атаки в редица европейски страни, насочени основно срещу мирни граждани. И това е целта на терора в Европа - да удари там, където най-много боли, срещу знакови места, срещу ключови инфраструктури, срещу бъдещето на държавите, техните деца. Ето защо и атаката в Манчестър е толкова зловеща, защото на концерта в „Манчестър Арена“ там са били основно млади хора. Именно в това е и основната промяна на тероризма в Европа, тъй като той е насочен срещу т.нар. меки цели - мирни граждани, обекти на ключовата инфраструктура, знакови места. Като сравнение ще посоча, че в годините назад редица европейски държави са били обект на терористични нападения от терористични организации като Ирландската републиканска армия или баските сепаратисти в Испания, но обект на техните атаки са били основно държавни институции или обекти и служители на армията и полицията. Друга отличителна черта е, че извършителите са основно граждани на съответните държави. Те са се радикализирали по различни причини - социални, икономически, политически или други, за да достигнат до крайни терористични действия. Важното е да се отбележи, че в тези случаи религията не е основен фактор в радикализацията, а тя идва като осмисляне за извършителите на терористични актове за техните действия.

- Какво ново виждате в този случай?

- Може би ужасът, че обект на атаката са предимно деца. Ще трябва да бъдат направени анализи относно личността на извършителя, дали е имало организация, която го е подпомогнала, дали има пряка връзка с ИДИЛ и така нататък. Това е важно с оглед на превенцията и предотвратяването на бъдещи нападения. На този етап е ясно, че извършителят е гражданин на Великобритания, което показва, че заплахата е вътре в обществото. Мисля, че съвременният тероризъм в Европа е следствие на десетилетия на неглижиране на проблеми, свързани с различни групи, и ще са необходими години комплексни усилия, за да се преодолее тази заплаха.

- Каква е целта на тази война срещу Европа и как може да бъде спряна?

- За разлика от много части на света, където тероризмът има за цел да замени управлението или да установи своя власт, в Европа това няма как да се случи. Държавите са силни, устоите на демократичното управление са дълбоко вкоренени в обществата, не на последно място е сътрудничеството в рамките на ЕС и НАТО. Това не трябва да ни успокоява, защото на тероризма трябва да се гледа като на обективна заплаха. Както споменах преди малко, ще е необходимо да се анализират корените на радикализма в Европа и в отделните държави и да се работи за неговото преодоляване. Специално за страни като нашата е важно да не създадем условия за радикализиране на различни групи хора. Повече от ясно е, че ще трябва да се отделят повече средства за сигурността, както и че ще е необходимо да приемем определени ограничения с цел предотвратяване на терористични атаки и други заплахи за сигурността. Трябва да има конструктивен обществен дебат за средствата и ограниченията. В много от страните, включително и в България, полицейските и специалните служби често се свързват от обществото единствено с репресията и преследване на закононарушения, поради което и доверието е на ниско ниво. Особено предвид заплахата от тероризъм трябва да се изгради висока степен на доверие, хората да могат спокойно да общуват и предоставят информация на специализираните органи. Ключът към успеха е превенцията. Тук трябва да поставим и акцента върху анализа на потенциално уязвими критични обекти, голяма част от които са собственост на частни компании или лица, и да се разработят механизми за превенция и защита. Въобще всяка сфера на обществения живот трябва да се анализира и да се подготви за действие при потенциална рискова ситуация.

- Ако настъпи траен мир в Близкия изток, ще се реши ли и въпросът с тероризма?

- Тероризмът не е свързан единствено географски с Близкия изток. За съжаление, по политически причини в световен мащаб няма единно разбиране на това кои организации са терористични. През 2015 г. например в света са били извършени почти 12 000 терористични атаки с над 28 000 убити и още повече ранени. Основните държави, в които се извършват атентатите, са Сирия, Ирак, Афганистан, Пакистан, Нигерия. Съществуват над 60 терористични организации в цял свят. Естествено, решаването на основните въпроси на сигурността в Близкия изток ще намали риска от тероризъм. Особено елиминирането на ИДИЛ, защото тази терористична организация завзе не само територии в Сирия и Ирак и извършва безброй зверства, но се превърна в световна идеология на радикалния ислям, в името на който се извършват терористични атаки и в Европа включително.

- Доналд Тръмп направи няколко знакови посещения. Изключително важно посещение е това в Саудитска Арабия. Там той сключи огромна военна сделка, но и съвместно с краля обявиха война на „Ислямска държава“, като обявиха, че ще работят да приключат с този проблем. Как може да стане това?

- Борбата с идеологията на ИДИЛ и въобще на ислямския радикализъм не може да стане само с военни средства и прекратяването на самото съществуване на „Ислямска държава“, необходима е борба с идеологията. Ето защо е необходимо ангажирането на всички ислямски държави и ислямски институти, включително тези в Близкия изток. Ангажирането в тази битка на сунитските ислямски държави, водеща сред които е Саудитска Арабия, е изключително важно, тъй като самата „Ислямска държава“ изповядва сунитски ислям. Впрочем самите сунитски държави от Залива са застрашени от идването на власт на лица с крайно радикални идеологии, включително и чрез насилствено завземане на властта. Аз съм бил в някои от тези страни и този риск там се усеща. Представете си нови държави, завладени от привърженици на най-крайни вероизповедания. Ето защо обхващането на ислямски държави в борбата с „Ислямска държава“ и крайния политически ислям е ключов фактор в успеха. Що се отнася до продажбата на високотехнологично оръжие на Саудитска Арабия, то има друго значение в контекста на сложните отношения в Близкия изток и най-вече във връзка с Иран, но е от значение за приобщаването на тези страни в борбата с тероризма.

- Иран отново е във фокуса и на двете държави. Получи ли крила властта в Техеран след договора с Обама?

- Мисля, че сме свидетели на коренна промяна в политиката на САЩ по отношение на Близкия изток. Ключово в предишната администрация на президента Обама бе решаването на въпроса с елиминирането на ядрената програма на Иран и нормализирането на отношенията с тази шиитска страна. Тази политика доведе до напрежение между САЩ и сунитските държави, най-вече със Саудитска Арабия, както и с Израел. Визитата на Тръмп и посланията ясно сочат, че ще има връщане в акцентите и стратегическите партньорства на САЩ в Близкия изток. Това ще се отрази и на подходите за решаване на кризите в Сирия, отношенията с Русия в региона, на подхода за решаване на близкоизточния конфликт и т.н.

- За първи път държавен глава на САЩ бе на Стената на плача в Ерусалим. Тръмп посети и Палестинската автономия въпреки протестите. Това проява на смелост ли е? Какво виждате в тези посещения?

- Имаше доста противоречиви послания в предизборната кампания на Тръмп и в първите дни от президентството относно американския подход към решаването на близкоизточния конфликт. Според мен най-важното на този етап е заявката за участие в решаването на този конфликт. Тръмп проведе срещи с ръководствата и на Израел, и на Държавата Палестина. Това е положителен знак, тъй като процесът на търсене на решение няма да е нито кратък, нито лесен.

- И да се върнем към началната идея. Ролята на Китай в новия световен ред и този огромен проект „Един пояс - един път“.

- Мисля, че ставаме свидетели на появата на нов Китай на международната сцена. Най-ясно се проявяват засега икономическите интереси, свързани с разширяването на икономическите връзки в различни региони като Африка, Европа, Азия, Америка. На практика глобално икономическо позициониране. В този контекст е и новата инициатива „Един пояс - един път“. Важното е да се разбере, че това не е просто икономически проект, който се изчислява на над 120 млрд. долара, по-голямата част от които ще дойдат от Китай. Това е геостратегически проект, свързан с новата визия на Китай за мястото му в света. Както се видя от срещата на различни високопоставени ръководители от цял свят, този проект е приоритетен за китайското ръководство и отношението към него от страна на други държави може да резултира не само във възможни инвестиции, но и да бъде фактор в двустранните отношения с Китай. „Един пояс - един път“ е съвкупност от няколко инфраструктурни проекта, свързващи над 60 държави в Азия и Европа, които целят транспортиране на стоки, услуги и енергийни суровини. Той обхваща морски и сухопътни инфраструктурни съоръжения. Един от тези проекти ще свързва Китай и Европа чрез железопътна мрежа, като ще бъдат същевременно изградени и морски пристанища. Потенциално част от този проект може да се реализира през България и ние да сме участник в целия проект. Все още не е взето решение през кои държави от Балканите ще мине железопътното трасе, а възможно и част от морската инфраструктура. Бързо трябва да оценим нашия интерес и отношение към този проект и да се възползваме от възможностите, които предоставя.

- Какви са ползите и рисковете?

- Проектът е част от глобализацията и все по-голямата обвързаност на света. Несъмнено много от държавите ще могат да се възползват не само от възможностите за проактивно участие в търговския обмен, но и от възможностите за инвестиране в своите икономики и транспортна инфраструктура. От своя страна новите инфраструктурни проекти могат да бъдат уязвими за тероризъм, да бъдат използвани от организираната престъпност за нелегален превоз на стоки, за миграцията. Трябва да се анализира как и с какви средства да се неутрализират тези заплахи, но те не могат да бъдат пречка пред глобалното развитие на производството и търговията.

- Защо България подцени срещата в Пекин и не изпрати никого?

- Както се видя от самата среща и от участието на китайското ръководство на най-високо ниво, този проект далеч не е само икономически за Китай. Той има важно политическо и геостратегическо измерение. Отношението на нашата страна към проекта може да има влияние върху двустранните отношения между България и Китай и за мен не е ясно защо не сме участвали в срещата в Пекин. Да не говорим, че част от глобалния проект и инвестиции могат да бъдат реализирани на наша територия. Ето защо е необходимо да оценим проекта през призмата на нашите интереси. Считам, че този проект ни дава много възможности в различни сфери и трябва ясно да изразим положителното си отношение и да търсим китайска подкрепа за реализиране на негови елементи в България.

 

Нашият гост

Йордан Божилов е анализатор в БАН и председател на Софийския форум за сигурност. Завършил е Философския факултет на Московския държавен университет “М. Ломоносов” и има магистърска степен по философия и политология към УНСС. Дългогодишен служител в Министерството на отбраната, като в продължение на няколко години е ръководил международната дейност на ведомството. Бил е началник на политическия кабинет на министъра на отбраната в периода 2010-2013 г.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта