Д-р Георги Филипов не е сред най-обичаните специалисти във ВМА. И не защото не е добър лекар, а защото от него зависи съдбата на бъдещите ни военни. Комисията, която д-р Филипов ръководи дава становище дали кандидатите са годни за армията, т.е. дали са достатъчно здрави, за да носят тежестите на армейската служба. Противно на очакванията, полковник Филипов не изглежда строг. Усмихнат, добронамерен и интелигентен, той е готов да отговаря на всички въпроси. Дори и на неудобните...

- Преди дни се върна поредният ни контингент от Афганистан. През какви прегледи минават военните ни и налага ли се да им се осигури и психологична помощ?

- На 7 семптември се завърнаха 106 души от Афганистан. Едната група бе в Кандахар и участваше в съвместната охрана на летището, а другата група бе в Кабул, където имаме военни съветници, командване и т.н. Прегледите на завръщащите се от мисия са по-различни, отколкото прегледите, които правим в комисията. Правят се по-разширени изследвания. Към всички стандартни прегледи от специалисти на ВМА се добавя и инфекционист, а в клиничната лаборатория се правят и допълнителни изследвания, с които да установим дали военните ни са се срещали с хора с инфекциозни и паразитологични заболявания. Случва се да викаме военнослужещи отново при нас, за да се доуточни даден проблем и ако се наложи да бъде лекуван допълнително. За щастие не сме срещали сериозни инфекциозни заболявания. В базите хигиената е на много високо ниво, храната е под сериозен контрол. Храната не е от мястото, където е мисията, тя се доставя с контейнери от други държави, минала е съответния ветеринарен контрол…

- Откъде тогава се стига до инфекциозните заболявания при някои от военните ни?

- Около базите в Афганистан няма никаква растителност. Много често има вятърни бури и мръсотията, която все още я има в изобилие в Афганистан се носи из въздуха. Възможно е заразяването да става именно по този начин.

- Има ли военни с посттравматечен стрес?

- Не сме срещали такива хора. Работата на нашите психиатри е да проведат задълбочени беседи. Колегите ни от Центъра по превенция на здравето паралелно с нас преглеждат военните от контингентите.

- Колко време продължавате да следите здравословното състояние на завърналите се от мисия?

- Контролът дистанционно го провеждаме ние, докато приключим всички протоколи на хората, които са се завърнали. На около ? от хората от последната група им бяха назначени допълнителни изследвания заради отклонения в кръвната картина, в биохимията и заради заболявания, които са имали преди да заминат на мисия и там са се обострили. Може би до месец-два ще приключим. Разбира се, военните ни, отивайки на работното си място, могат за разчитат и на помощта от колегите във военномедицинските пунктове.

- Истина ли е, че най-пострадал от мисиите е зъбният статус на военните ни?

- Зъбният статус не се съсипва по време на мисии. Знаете, че на голяма част от българското население зъбният статус е лош, нашите военнослужещи не правят изключение. От това, което съм видял по време на мисии, че другите нации, особено американците, са безупречни в това отношение.

- Как се прави подбора на лекари за мисиите?

- Има комисия по подбора, която преценява всеки кандидат какви възможности, качества и опит има. Предпочитат се хора с по-широка специалност – интернисти, хирурзи, травматолози, които биха могли в усложнена обстановка да реагират достатъчно бързо и адекватно.

- Бил сте на четири мисии. Разкажете за най-страшното, с което сте се сблъскал.

- По специалност съм хирург, отидох като член на хирургичен екип. Изкарал съм всички мисии с един мой колега. Единият път бяхме в база в Кабул под юрисдикцията на Франция, а вторият път базата бе под юрисдикцията на НАТО. Двете бази бяха с военнополеви болници – едната бе от палатков тип, а другата бе в прекрасна сграда до летището на Кабул. Бяхме част от голям екип от французи, германци и португалци, които обслужваха ранени военнослужещи от НАТО. Част от местното население също минаваше на прегледи през тази болница. Спомням си на втората мисия през 2009 г. в Кабул предстояха президентски избори, имаше много нападения и по базите, и в различни точки на града. Атаките бяха предимно с коли-бомби. И нашата база също бе атакувана. При взрива на колата-бомба бяха пострадали доста военни белгийци. Имаше трима убити и над десет ранени. Единият имаше забито в главата метално парче. Спомням си, че в този ден нашият екип бе в почивка. Бях тръгнал към фитнеса, кагато чух тътена, а след това видях и пушек. Веднага се върнах в болницата, където се събрахме всички и започнахме обработка на ранените. В Афганистан се сблъсках с много болка, с много травми и с един много изстрадал народ. Там видях много красиви деца и много измъчени възрастни.

- Заричал ли сте се след поредната кола-бомба никога повече да не ходите на мисия?

- Не. До последната мисия отивах с желание. Ходех с мои приятели с желанието да работим с колеги от други армии, да видим нещо ново. Исках като военен хирург да видя как се работи в бойна обстановка. Имаше страшни моменти. На няколко пъти ни атакуваха базите с ракети, слава Богу, че се взривяваха далеч, но все пак като чуеш как свирва над главата ти…

- Има ли ваши колеги, обзети от т.нар. мисионерска болест?

- Имаше такива колеги. Допреди няколко години, когато имахме медицински екипи в няколко военнополеви болници в Афганистан едни и същи хора, особено от цивилната здравна мрежа (от Троян, Севлиево, Трявна, Пловдив), се въртяха през шест месеца.

- В тръпката ли е обяснението на желанието им непрекъснато да заминават на мисии?

- На първо място бих поставил финансовата гледна точка и след това адреналина. Мисиите действително са страхотна школа. Мога да ви дам пример с колега, който е един отличен хирург, който дълги години работи във ВМА, направи шест мисии, където натрупа сериозен опит. От четири години е в Германия и се развива доста добре професионално – станал е шеф на отделение, взел е и специалност съдова хирургия и върви към шеф на клиника в университетска болница.

- Казахте, че на първо място е финансовата причина. По натовски стандарти ли се плаща на лекарите ни по време на мисии?

- Не. Всяка държава плаща на своите военнослужещи определена сума. В България тази сума е фиксирана, в зависимост от званието. Заплащането на българските военни е едно от най-ниските, но това са възможностите на държавата.

- По-добре подготвени ли бяха от вас колегите ви от Белгия, Франция, САЩ?

- Не, бих казал. Винаги нашите лекари, които работеха в съвместните екипи се справяха чудесно. Чувал съм от наши колеги, които бяха в Херат, близо до границата с Иран, че дълги години българските екипи са били единствените в тази военнополева болница и не са имали никакви професионални проблеми. В никакъв случай българската военна медицина не е по-зле от западната. Разликата е единствено в стандартите.

- Няма как да не ви попитам и по болната тема на министерството на отбраната. Твърди се, че хем няма кандидати за военнослужещи, хем онези, които решат да служат отпадат масово при тестовете. Каква е причината?

- Ще тръгна малко по-отдалече. През 2006-2007 г. започна по-масовото приемане на кадрови войници. Тогава имахме много работа, защото имаше тълпи от кандидати, които искаха да стават войници. Тогава спирахме не по-малко отколкото спираме в момента, заради заболявания, които сме открили. И въпреки това за всяко вакантно място в армията имаше по няколко кандидата.

- Какво се промени през годините?

- Медицинските стандарти, по които работим не се промениха. Тогава имаше по 5-6 кандидати за място, след това станаха по трима-четирима, а в последните една-две години по по-малко от човек за място. Т.е. който „оцелее” на финала той веднага ще влезе в армията.

- Ясно ли е каква е причината за отлива?

- Комплексна е. Напоследък започнаха да твърдят, че нашите критерии били високи. Изглеждат им високи, защото идват много малко кандидати. Отпадът по болест почти не се е променял през годините – той се върти в зависимост от групата, която идва е между 25 %. Стигали сме и до 35 %. Отделно станаха проблемни и тестовете по физическа подготовка, които се правят от военните формирования. Оказа се, че младите хора масово не могат да покрият нормативите, които са заложени. Оказа се, че младите хора, които искат да станат кадрови военни масово са с много нисък общ интелект. Причината е, че при нас идва една определена група хора – от малките градове и села, без добро образование, което да им позволи реализация на места с по-високо заплащане. За миналата година сме прегледали около 2500 кандидата, а тази година няма и 1000.

- Какво трябва да се направи?

- Най-лесно е да се снижат критериите. И какво ще стане тогава? Може и да попълним свободните места в армията. Ако това се случи, тези хора ще се сблъскат с невъзможността да упражняват професията си. Защото повечето войнишки специалности са свързани с боравене с военна техника. В момента в министерството на отбраната има работна група, която ще обсъжда критериите на военномедицинската експертиза. Но ако не се издигне авторитетът на военнослужещите, кандидатите ще са все по-малко и все по-некачествени хора ще кандидатстват за армията.

- Говорите за издигане на авторитета, но за какъв авторитет става въпрос, когато заплащането е изключително ниско?

- Авторитетът се постига с няколко стъпки. Едната е адекватно заплащане. Смешно е да говорим за заплати от 600-700 лв. на войници в големи градове. Става въпрос за млади хора, част от които имат семейства и деца. Как да плащат квартира с такава заплата? Факт е, че дори в региона, където е разположена Карловската бригада военният завод в Сопот дава над 1000 лв. заплати. Всички знаят защо има отлив от армията.

- А някой предложил ли е безплатно висше образование за войниците, практика, която съществува в други армии?

- Това за войниците от други армии знам, че съществува. В американската армия не получават големи заплати, но след това образованието им е безплатно. Не знам в България да се работи в тази посока. Но е безспорен факт, че ако не се промени статутът на военнослужещите, не говоря само за заплати, а и за ведомствени жилища и за други стимули, вакантни места ще има, а кандидатите ще стават все по-малко. Няма с какво да ги привлечем. Виждам и какви кандидати за военния университет идват – с дипломи от четири надолу. Изключение прави само Военноморското училище във Варна – там всяка година кандидатстват хора с висок успех и много мотивирани. Същото важи и за пилотите и ръководител полети. Проблемът в момента е да се намерят добре образовани и мотивирани хора за военна служба за войнишки длъжности и за Военния университет във Велико Търново.

 

Нашият гост

Полк. д-р Георги Филипов е завършил Медицинска академия през 1992 г. Още преди да започне следването си става стипендиант на министерство на отбраната. След приключване на медицинското си образование една година е на стаж във ВМА. От 1993 г. работи по разпределение във военни формирования. От 2004 г. е в Централната военномедицинска комисия, на която от 1 юли 2015 г. е председател. В периода 2008-2012 г. е бил на четири мисии в Афганистан.