С приближаването на 20 януари нарастват истериите сред политиците в европейските столици, в Анкара и София, сред афганистанците, доскоро представяни като „сирийски бежанци“. Луднали са всички разновидности на либералните бесове в САЩ, глобалистите, мултикултурниците и прочието страстни поборници за диктатура на различните над нормалните. Поведението на истериците преди всичко е демонстративно и изнудваческо.

Едни броят бюлетини в няколко щата, крещят за фалшификации, ръчкат за отстраняване на Доналд Тръмп. Други в Брюксел алармират европейците за крайно опасната хибридна войнственост на телевизия Russia Today и агенцията Sputnik и гласуват типично комунистическа резолюция за мерки в медиите и интернет срещу руската информационна агресия. Това в защита на „ония ценности и свободата на словото“, разбира се.

И турският президент за пореден път, но още по-люто се закани на Евросъюза да засили пътникопотока на „бежанци“ в западна посока. Тук обхваналата либералната общност паника от нарастващото й несъответствие с настъпващите в обективната действителност промени се изрази в пристъп на демонстративна борба с призрака на комунизма и т.нар. популизъм. Както и с хъс да цака на предстоящите избори противниците с нов политически проект.

В Хасково и другаде в Европа лагеруващи нашественици чуха Ердоган и като по команда вдигнаха бунтове, щото отдавна близък е той с халифатците в Ирак и Сирия. Тутакси заврещяха кривозащитно „хелзинкски“ и прочие невротизирани соросоиди. Не сме полагали нужните грижи за горките хорица, петимни за свобода на придвижването. Физическо насилие имало срещу тях, кучетата да ги хапят са насъсквани, боси, голи и лишени от мобифони били натирвани в Турция.

Високият градус в главите на политиците и обслужващия ги персонал у нас, в Европата и зад океана дори се дължи на объркването им с оглед наближаващото встъпване в длъжност на Тръмп. Драмата им е в болезнената трудност да се приспособят към последствията от това обстоятелство, които не могат да прогнозират точно, а следователно не биха могли и да контролират. Така е, защото мнозинството от тях са подбирани и развивани като театрални личности, подходящи за актьори по сцените на либерално-демократичните пърформанси.

Думата „актьор“ идва през латинския от етруското histrio. Заради обичайната за тази професия емоционална експресия, достигаща нерядко съгласно изискванията на драматурга до степен на крайна екзалтираност. Всяко манипулационно поведение е насочено към други лица, към публиката, за да породи определено емоционално състояние, а после и съответстващо поведение. Появата у зрителите и слушателите на силни емоции и чувства поражда у тях силни напрежения, на които в политическото театро актьорите политици предлагат щастливи или поне разтоварващи разрешения.

Случва се и обратното - пред публиката общество се играе безпомощност, слабост, покруса, за да се изиска от наблюдаващите желаната емоционална реакция във вид на съчувствие, готовност да се помогне и обгрижи. Така мигрантите, в наши дни очевидни нашественици с немалко разбойници сред тях, се представят за бежанци, страдалци, на които европейците са длъжни да осигурят едва ли не всичко за своя сметка. У нас - да не забравяме и циганите, щото са гладни!

Само добрите професионални актьори могат да представят ролите си естествено за зрителите, като да се сраснали с образите и така да предизвикват спонтанни усмивки и смях, сълзи и траен възторг. Повечето политици не го могат добре, играта им е преувеличена, насилено драматизирана, неискрена. Дори и да имат актьорски заложби, което се среща нерядко, то се иска и специално обучение в млада възраст, иска се сцената да е в теб, а не да ръкомахаш и да се кокориш като на трибуна, на митинг или в парламентарната зала.

Това им е станало втора природа и вместо умела игра просто шантажират със страхове и зле нарисувана лъжедействителност. Но дори некадърните играчи в американската, европейската и туземната политика играйкат ли играйкат пред дошлите да им зяпат либералстването избиратели. То им е досадило във висока степен, но Евросъюзът е създаден по схема на Вашингтон и е подконтролен на задокеанския хегемон.

Отсам Атлантика се играе по американска драматургия и режисура. Ако там сменят правилата на играта, ще се предложат нови комедии и драми, ще са потребни други актьори, а сегашните вероятно ще се окажат излишни или дори вредни за показване. Защото същността им е марионетъчна и шантажистка, такива ги подбираха, а не да реформират.

В Лондон имат по-добра актьорска школа за политици, много по-добре познават американския истеблишмънт със сценаристите и режисьорите в него, тяхното разузнаване е създавало ЦРУ и някои други тайни служби. Брекзитираха своевременно, сега в едни моменти твърдят, че са си интимно свързани с евросъюзниците, в други - че са напуснали ЕС. На локомотивите и вагоните на континента им остана да хапят джуки, да гадаят на стъклени топки и боб, а най-паче да разиграват истерични сцени, но вече спонтанно.

Първата практика е известна като инграциация, иначе казано, манипулиране чрез своята пределна и незаменима ценност, втриване в доверие, привлекателност с еротични нюанси. Няма други като нас красиви и предани, премъдри и велики чичо Саме, никой по-добре от нас няма да заеме приятните ти пози в желания момент! Ето, още санкции на Русия ще наложим, още мигранти ще пуснем, срещу когото посочиш, ще тръгнем! Само не сменяй либералната парадигма и продължавай противопоставянето с Москва и Пекин!

Самодемонстрирането в положителна светлина е резултат от фантазирането, което идва да разреди психическото напрежение. Героите политици си приписват разни невероятни способности и заслуги до степен да не различават лъжата от истината. Трошат дългата ръка на Кремъл, свалят диктатури, побеждават комунизма, разкриват опасни шпиони на Путин, водят хибридни и други войни. Съчетават два вида фантазиране: „за себе си“ във вид на мечти и „за другите“ като притежаване на свръхвъзможности.

Тези елементи на митомания и нездраво лъготене в дълбочина са израз на огромен стремеж за получаване на външна информация, потвърждаваща собствената им ценност. Добре го виждаме у нас. Сащисани от объркването на „партньорите“ на Запад, уплашени до смърт от евентуалното закриване на НПО-тата, от избора на „неправилните“ президенти в САЩ и България, от стряскащата оставка на ГЕРБ и ужасните прогнози за предсрочните избори, „реформатори“ и обслуга окончателно слязоха до ниво незаменим Методи Андреев и безценни капиталци.

Втората истерична практика е свързана с агресивно поведение и отново като израз на загуба на самоконтрол, на отслабени възможности за ориентация и липса на потвърждаване на собствената висока стойност. Списание Politico дава информация за нарастващо противодействие в Конгреса на САЩ от страна на някои европейски съюзници, ключови експерти по въпросите на националната сигурност и даже сред някои от съветниците на самия Тръмп. Като не знаят какво да очакват от него за НАТО, опасяващи се да не се договори с Путин за Крим и халифата, там противостоят мощни сили, а в ЕС се въртят като пумпали и стискат палци.

Тук фукнаха да хулят бесовете на комунизма, да пренаписват учебници, събарят паметници и махат петолъчки, сърпове и чукове. Късане на ризи, скубане на коси, трошене на съдове и прозорци, търкаляне по пода, плюене по околните, скърцане със зъби. И самоубийствени тенденции се забелязват - Раданчо с гол в ръката нож тръгна да бори БСП и ГЕРБ, Ердоган пое към разширяване на границите на Турция, организирани отвън мигранти палят гуми и сгради, нападат полиция.

„Идеалното Аз“ на политактьорите все по-силно изтласква „Реалното“, все по-изкривено виждат околния свят, все по-слабо успяват да му въздействат. В Германия през първите 10 месеца на годината са регистрирани 832 нападения срещу центрове за бежанци, 63 пъти са подпалвани. В австрийската столица неизвестни са хвърляли коктейли „Молотов“.

Наближава стогодишнината от Октомврийската революция, когато Ленин заявява: „Либералната демокрацията в Русия се изчерпа“. Задачата е да не се стига до революции, налагат се решителни реформи, за да се избегнат. Обаче наличните политиграчи са нефелни и както върви в САЩ и Европата...