Президентът на Руската федерация Владимир Путин пред сръбските вестници „Политика“ и „Вечерне новости“: ЕС трябва да даде гаранции за “Турски поток”

Дестабилизиращ фактор на Балканите е политиката на САЩ и някои западни страни

Големи енергийни проекти като газопровода „Турски поток“, руските инвестиционни намерения, политическото и военно напрежение в света, разколът в православието покрай признаването на автокефална украинска църква, ситуацията на Балканите, проблемите на регионалната и глобална сигурност - това са част от темите, по които руският президент Владимир Путин разговаря в интервю за сръбските вестници „Политика“ и „Вечерне новости“. Интервюто е по повод посещението на Путин в Сърбия, който пристига в Белград днес. Очаква се при визитата да бъдат подписани около 20 споразумения. „Труд“ препечатва интервюто с незначителни съкращения, заглавието е на редакцията.

- Сърбия и Русия са свързани от вековна историческа, културна и религиозна близост, а също и братсво по оръжие в двете световни войни. Пред нас са нови предизвикателства. Как оценявате актуалните ни отношения и перспективите за тяхното развитие? Много се говори за газопровода „Турски поток“ - има ли в него шанс за страната ни?

- Правилно изтъкнахте, че в основата на добрите отношения между Русия и Сърбия е многовековното приятелство между народите ни, духовно и културно сродство, общи страници от историята, включително и героичната борба против нацизма през Втората световна война. И в настоящия XXI век внимателно пазим и развиваме безценните традиции на доверие и сътрудничество. Тази готовност за тясно сътрудничество в политиката, икономиката, хуманитарната сфера намери отражение в двустранната Декларация за партньорство, подписана през май 2013 г. Днес двустранните ни отношения са в подем във всички сфери. Увеличава се стокообменът - през 2017 г. той бе в размер на 2 млрд. долара, като ръстът му продължи и м.г. Руските инвестиции в сръбската икономика са 4 млрд. долара. Сътрудничеството с концерна „Газпромнефт“ даде възможност на компанията „Нефтена индустрия на Сърбия“ да стане лидер на енергийния пазар в балканския регион. С участието на „Руските железници“ се развива с добри темпове реконструкцията и модернизацията на сръбската жп инфраструктура. Последователно се усъвършенства договорно-правната база за сътрудничество. Развиват се контакти между парламентите и политическите партии, обществените кръгове, а също и в сферата на науката, образованието и културата. Руски специалисти участват в проекта за строеж на храма „Свети Сава“ в Белград. Благодарение на спонсорската подкрепа на наши предприемачи главният купол на тази величествена сграда е покрит с мозайка.

Убеден съм, че подобно плодотворно, многопластово сътрудничество напълно отговаря на интересите на народите на Русия и Сърбия. Що се отнася до „Турски поток“ - неговото строителство върви съгласно планирания график. През ноември м.г. приключи прокарването на тръбите в морския участък, в момента се работи по неговото свързване с терминала на турския бряг на Черно море, който се строи. По план газопроводът трябва да заработи до края на 2019 г. Ще посоча, че в момента „Газпром“ разработва различни варианти за продължение на сухопътния транзитен участък към Европа. Единият от тях предвижда транспорт на гориво по маршрута България-Сърбия-Унгария с излаз на газоразпределителния център в австрийския Баумгартен. При този вариант Сърбия не само ще използва руски газ, но и ще осъществява неговия транзит. Естествено това ще е от голяма полза за сръбската икономика, ще доведе до откриване на нови работни места, ще засили енергийната сигурност на страната ви, а и на цяла Централна и Югоизточна Европа. За участието на Сърбия в проекта ще допринесе и подписаната през 2017 г. с „Газпром“ „пътна карта“ за модернизация и разширяване на националната газопреносна мрежа. При окончателното определяне на маршрута на доставки на руски газ, разбира се, ще се отчита позицията на Еврокомисията.

Смятаме, че страните членки на ЕС, които са заинтересовани от доставки на руски газ, трябва да получат гаранции от ЕС, че плановете за продължение на „Турски поток“ няма да бъдат осуетени от произволно политическо решение на Брюксел.

- Интензивното сътрудничество между Русия и Сърбия предизвиква раздразнение на Запад, особено във Вашингтон. Как ще коментирате изявленията на западни политици, че Русия е дестабилизиращ фактор на Баканите и как оценявате отношенията на Русия с другите бивши югорепублики?

- Когато говорим за ситуацията на Балканите, сериозен дестабилизиращ фактор тук е политиката на САЩ и определени западни страни, целяща укрепване на тяхната доминация в региона. Още през 1999 г. силите на НАТО, без решение на ООН, в продължение на два и половина месеца бомбардираха Югославия и насилнически откъснаха автономната област Косово. А през 2008 г. Вашингтон и техните съюзници подкрепиха нелегитимното обявяване на независимостта на Косово. През 2017 г., въпреки мнението на половината население, в НАТО бе вкарана и Черна гора. Уплашиха се да проведат референдум по този въпрос и в резултат страната преминава през период на политическа нестабилност. Миналата година, заради форсираното включване на Република Македония в НАТО бе задействан процес по промени в конституцията и преименуване на страната, ревизия на основите на македонската национална идентичност. При това бе игнорирана волята на македонските гласоподаватели - реферндумът за промяна на името се провали, но външният натиск продължи. Нашата държава, познавайки и разбирайки цялата сложност на историята на Балканите, винаги е възприемала този регион като пространство за конструктивно сътрудничество. И днес Русия има много приятели тук, сред които специално място заема стратегическият партньор Сърбия. Затова наш безусловен приоритет е съдействие за укрепването на регионалната сигурност и стабилност. Застъпваме се за уважаване на правата и интересите на балканските страни и народи, за спазване на международното право. Сътрудничеството с Република Сръбска, която е част от Босна и Херцеговина, се осъществява на основата на взаимна полза в строго съответствие с Дейтънското мирно споразумение от 1995 г. Продължаваме да се стремим към реализацията, както в Република Сръбска, така и в цяла Босна и Херцеговина, на проекти в сферата на енергетиката, преработката на петрол, търговията с горива, банкерството, фармацевтиката и други области. Смятаме, че еднакво важно е и реализирането на съвместни хуманитарни инициативи, отчитайки растящия интерес на босненците към изучаване на руски език, руска култура и получаването на образование в Русия. Прогресивно се развиват и отношенията със Словения и Хърватия, въпреки че диалогът между ЕС, чиито членки са те, и Русия преживява нелеки времена. Миналата година бяха проведени няколко срещи с ръководството на Хърватия. Расте стокообменът - със Словения за три четиримесечия през 2018 г. е повишен с близо 10%, а с Хърватия - с 27%. Миналата година Русия и Словения организираха успешно реципрочни Сезони на културата, а в Загреб се състоя голяма изложба на Държавния Ермитаж, посветена на 50-годишнината от побратимяването на хърватската столица със Санкт Петербург. Ще продължим да развиваме отношения на приятелство и доверие, които съм убеден, че напълно отговарят на интересите на нашите народи.

- В обстановка, при която отделни държави от региона се въоръжават и се формира т.нар. армия на Косово може ли Сърбия да разчита на подкрепата на Русия за засилване на отбранителните потенциали, предвид неутралността на нашата страна и факта, че сме заобиколени от държави членки на НАТО?

- Ценим високо твърдата привързаност на сръбското ръководство към курса за запазване на неутралност на държавата. Същевременно вече доста години помагаме за засилването на отбранителните способности на Сърбия - доставяме въоръжение и военна техника, оказваме съдействие за техния ремонт и модернизация. Ще продължим да развиваме военно-техническото ни сътрудничество. Няма да крия, че бяхме изненадани от доста пасивната реакция на ЕС към решението на косовския парламент за трансформирането на Силите за сигурност на Косово в истинска армия. Очевидно е, че сърбите, които живеят в тази провинция, възприеха тази стъпка като директна заплаха за своята сигурност. А иначе тази стъпка представлява сериозен риск от изостряне на ситуацията в региона. Едва ли е в интерес на ЕС да си затваря очите пред подобни едностранни действия, които грубо нарушават международното право, особено ако Брюксел възнамерява да продължи да изпълнява своите посреднически задължения между Белград и Прищина.

Много пъти сме казвали, че за нас разширяването на НАТО е наследство от Студената война, както и че това е погрешна и деструктивна военно-политическа стратегия. Днес алиансът опитва да засили своето присъствие на Балканите. Но така само обновява линиите на разделение на европейския континент, грубо нарушава принципа за неделимост на сигурността. Всичко това в края на краищата, води не до повишаване на стабилността, а до намаляване на доверието и ръст на напрежението в Европа.

- Сръбската православна църква застана на страната на Руската православна църква в контекста на църковната криза в Украйна. При това много държави оказват натиск над патриарх Вартоломей и опитват да постигнат признаване на украинските „разколници“ от страна на поместните църкви. Как, според Вас, ще се развие ситуацията?

- Ще напомня за какво става въпрос на читателите ви, които са силно притеснени от съобщенията за разкол в православния свят, но може би не са добре запознати със ситуацията в Украйна. На 15 декември 2018 г. украинското ръководство, което има активната подкрепа на САЩ и Цариградската патриаршия, проведе т.нар. обединителен събор. На него бе обявено създаването на „Православна църква на Украйна“, а на 16 януари т.г. патриарх Вартоломей подписа томос (указ) за нейната автокефалност. Това бе опит за легализиране на украинските разколнически общини, което е грубо нарушение на православните канони. Между другото, това ни най-малко не притеснява ръководството на Украйна, нито на САЩ, защото новата църква представлява изцяло политически, светски проект. Неговата главна цел е да раздели народите на Русия и Украйна, да се посее не само национален, но и верски раздор. Не е случайно, че Киев заяви за „окончателно получаване на независимост от Москва“. Ще повторя - тук изобщо не става въпрос за духовния живот, става въпрос за опасно и безотговорно политиканство. Не става въпрос и за самостоятелността на „Православната църква на Украйна“. Всъщност тя е под абсолютния контрол на Истанбул. Докато каноничната Украинска православна църква - най-голямата в Украйна, която не се е обръщала към патриарх Вартоломей за автокефалност, е абсолютно независима в своята дейност. При това тя поддържа само канонична връзка с Руската православна църква, но дори това предизвиква нескритото раздразнение на режима в Киев. Заради това преследват свещеници и вярващи от Украинската православна църква, отнемат им храмове и манастири, а на самата църква опитват да отнемат законното название, което повишава напрежението и води към по-голям разкол в украинското общество.

Очевидно ръководството на Украйна не може да не е наясно, че опитите вярващите насилствено да бъдат вкарани в чужд храм, ще имат сериозни последствия. И въпреки това са готови да пожертват междуконфесионалното съгласие в страната заради предизборната кампания на настоящия президент на Украйна, която се основава на търсене на враг, за да се запази властта на всяка цена. Православният свят вижда това. Естествено, Русия няма намерение да се меси в църковните процеси, особено на територията на съседна суверенна държава. Но виждаме каква опасност за православието в цял свят представляват подобни експерименти и груба намеса на държавата в религиозните дела.

- Москва отдавна предлага създаването на нова архитектура на сигурност, но напоследък сме свидетели на опасни тенденции в света, включително и заявлението на Вашингтон за излизане от Договора за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег. Какво, според Вас, може да бъде решението за съхраняване на мира в условията на засилване на местно и глобално напрежение?

- Наистина САЩ фактически следват линията на демонтиране на системата на международни споразумения в сферата на контрола на въоръженията, които им връзват ръцете по въпроса за засилване на военния потенциал. Или опитват частично да се придържат към тези споразумения, т.е. към онези части, които отговарят на техните интереси. Заявлението за излизане от ракетния договор е още една брънка в дългата верига от подобни действия. Очевидно е, че последствията от подобни стъпки ще бъдат крайно негативни. Със сигурност няма да си затваряме очите пред разполагането на американски ракети, които представляват директна заплаха за нашата сигурност. Ще бъдем принудени да предприемем ефикасни ответни мерки. Но Русия, като отговорна и здравомислеща държава, не е заинтересована от нова надпревара във въоръжаването. Въпреки заявеното намерение на САЩ да излязат от ракетния договор, сме открити за диалог с цел да се намерят пътища за неговото съхраняване.

През декември предадохме на американците редица конкретни предложения по този въпрос. Готови сме за сериозен разговор по целия стратегически дневен ред между нашите страни. Русия твърдо и последователно се застъпва за генерално оздравяване на международната обстановка, която, както правилно отбелязахте, остава напрегната. И бих добавил непредсказуема. При това тя стана такава до голяма степен заради непрекъснатите едностранни действия на САЩ и други западни държави, включително и чрез употреба на сила. В резултат се засилва атмосферата на конфронтация и недоверие. Призоваваме западните колеги да се откажат от методите на шантаж, заплахи и провокации, да спазват международното право, да градят междудържавния диалог на принципите, заложени в Хартата на ООН. Именно това е пътят за опазване на мира, засилване на глобалната и регионална сигурност и стабилност.

- Какви са перспективите за икономическо сътрудничество между Москва и Белград в случай на присъединяване на Сърбия към ЕС? И как това може да се отрази на руските инвестиции в сръбската икономика?

- Уважаваме избрания от Сърбия курс за присъединяване към ЕС. За разлика от западните ни партньори не се опитваме да поставяме Сърбия пред изкуствения избор - или сте с Русия, или сте с ЕС. Интеграционните процеси в нашия свят се развиват динамично, обхващайки нови държави и обединения, създавайки перспективи за конфигурации. Затова сме убедени, че стремежът на Сърбия за евроинтеграция, както и членството на Русия в Евразийския икономически съюз, не са пречки пред развитието на нашите разностранни отношения. Важното е Русия и Сърбия да имат намерение да продължат с укрепването на сътрудничеството в икономиката и инвестициите. За това трябва да допринесе и споразумението за свободна търговия между Евразийския икономически съюз и Сърбия, което се подготвя. Последният кръг от преговори се проведе съвсем неотдавна - на 10 и 11 януари в Белград. Надяваме се този документ да бъде подписан до края на годината и да се открият качествено нови възможности за повишаване на ефикасността и продуктивността на съвместната ни работа в икономическата сфера.

Нашият гост

Владимир Владимирович Путин е роден на 7 октомври 1952 г. в Ленинград (днешен Санкт Петербург). Той е едновременно втори и четвърти президент на Руската федерация, като в момента тече четвъртият му мандат на поста, на който бе избран през март миналата година с подкрепата на 76,69% от гласувалите. Кариерата му започва в КГБ, където постъпва през 1975 г., непосредствено след като завършва право в Ленинградския университет. В разузнаването се издига до чин полковник.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта