Президентът не дава генералите на депутатите

Видя риск от политизиране на висшия команден състав

Ветото на президента генерал Румен Радев върху последните поправки на Закона за отбраната и Въоръжените сили можеше да се предвиди. Първо, държавният глава е много вътре в проблематиката и не му е трудно да усети нюансите. И второ, между двете четения някои текстове се промениха така, че създадоха впечатление за ненужност.

В гласуваните промени на закона има три теми. По две от тях президентът изразява претенции. Третата поправя грешка на 43-ото Народно събрание, което допусна във военното ни законодателство в продължение на месеци да има две различни наименования за едно и също висше офицерско звание. Предишното парламентарно мнозинство, което е почти като днешното, отхвърли званието „комодор” и го замени с „флотилен адмирал“. Забрави обаче да го изтрие от текста в закона, където се регламентира пределната възраст за военна служба. Така флотилните адмирали у нас продължават да нямат ограничение за пределна възраст, която би трябвало да бъде 58 години.

Другите две гласувания на депутатите обаче се оказват, според президента, грешни. Първо, народните представители въведоха по-високи изисквания към назначаването на постоянен секретар на отбраната. Предложенията за промени бяха на ген. Константин Попов и група депутати. Реализира се тяхната идея да се преодолеят някои неясноти и непълноти в статута на постоянния секретар на отбраната. Според мнозинството вкарването на тези текстове дава възможност на постоянния секретар да изпълнява своите задължения в рамките на четиригодишен мандат. И да не се стига до назначаване и освобождаване на основата на изисквания, заложени в заповед на министъра на отбраната. Според президента обаче новата редакция няма да преодолее съществуващите неясноти и непълноти в действащата законова уредба и създава условия за дискриминация спрямо редица категории лица. Новите изисквания, посочва той, не са гаранция за по-висок професионализъм. Тук не е трудно да се разгадае, че сред тези категории лица са бивши военнослужещи. Още при обсъждането в Комисията по отбрана стана ясно, че новите изискванията са направени така, че наскоро пенсионирал се офицер не може да бъде назначен на тази длъжност, т.е. за най-висш държавен служител в МО.

Втората промяна на закона претърпя еволюция от приемането на първо четене. Първоначалният текст предвиждаше Министерският съвет да разглежда предложенията за удостояване с висши военни звания едва след изслушването на кандидатите от Комисията по отбрана. След дискусия, както в Комисията по отбрана, така и в общественото пространство, бе гласуван регламентът представянето на новите генерали и адмирали в комисията да става от министъра на отбраната или негов заместник едва след издаването на съответния президентски указ. В интерес на истината при обсъжданията имаше гласове, че този текст е ненужен и неработещ. Аргументът бе, че Комисията по отбрана има право, и това го прави, да поиска разговор, с който и да е офицер от висшето военно командване. Президентът добавя още един аргумент против промяната. Тази неясна разпоредба, според него, в която трудно се разпознава вложеният смисъл, не допринася за утвърждаването на правовата държава. Същевременно, смята върховният главнокомандващ, тя крие риск от политизиране на висшия команден състав на Въоръжените сили.

При сегашната политическа атмосфера у нас прогнозата е, че парламентарното мнозинство няма да уважи ветото на президента. Някои вече го сложиха в графата, където трупат аргументи в полза на тезата за война между институциите. Макар че си заслужава да се помисли още веднъж.

Нарушаване

на баланса

Новата фаза в процедурата за удостояване с висши военни звания, която се развива пред помощен орган на Народното събрание с участието на министъра на отбраната или определен от него заместник-министър, нарушава баланса между органите за ръководство на отбраната. Т.е, според държавния глава, се размива дадената от Конституцията споделена компетентност между правомощията на президента като върховен главнокомандващ и функциите на правителството по общо ръководство на Въоръжените сили, което не играе в полза на “изключително значимите публични функции, осъществявани от висшия команден състав на Въоръжените сили”.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Коментари