След като шизофреник прободе момче в София, какво още трябва да се случи, за да получим сигурност от полицията и съда

Рано сутринта в петък миналата седмица, след като близо година се заканвал да заколи някого, мъж, освидетелстван с параноидна шизофрения, прободе в гърдите младо момче. Това стана в центъра на София. Въпреки десетките жалби в полицията, заведено (и набързо прекратено) дело срещу този човек, целият квартал е живеел в постоянното напрежение, че рано или късно касапницата ще се случи. И ето, тя се случи. Психично болният смятал, че момчета от квартала крият някакво въображаемо момиче на име Михаела. Ако Михаела наистина съществува само в болния мозък на шизофреника, то беззащитността на хората, както виждаме, е доста реална.

Темата за безпризорните психично болни хора у нас не е от днес, дори не е от вчера. Тя е толкова дъвкана, че някои колеги даже маркираха събитието с отегчение, а други дори го пропуснаха. Защо ли? Защото ако съобщят за клането като водеща новина, трябва пак да канят същите експерти от миналия или по-миналия случай. Ще трябва да стигнат до едни и същи заключения: законът е скапан и полицията няма как да действа и не може да кара лудите да си пият лекарствата. Факт е, че няма как полицаите да карат болните да си пият лекарствата. Но с другото не мога да се съглася, защото заплахата за убийство си е престъпление.

Не трябва да спираме да коментираме темата с опасните хора, чиито действия могат да костват живота на невинни. Не трябва да се съгласяваме и че нищо не може да се направи и родната полиция не може да ни пази. Нима е редно, когато има въоръжен мъж, който се заканва, че ще заколи някого, да приемаме това като безобидно съобщение? Очевидно не е. Вече имаме и доказателства - четири прободни рани в гърдите на жертвата.

Нека да припомним два случая. Преди около две години МВР изпрати цялата си елитна част от барети, за да арестуват Петко Петков от Лясковец, защото се заканвал да гръмне някого. И той като софийския нервак беше въоръжен, макар и с доста по-сериозно оръжие. За съжаление в Лясковец и полицаите разбраха колко опасен може да бъде „луд с картечница“.

Хайде да кажем, че Петко е притежавал и сериозен арсенал и имал психични проблеми.

Само заради една закана срещу полицаи (при това не за убийство) депутатът от ДПС Александър Методиев в момента е съден и го грози реална заплаха от затвор. Изводът е: значи може!

Опасните хора трябва да се държат далеч от улицата. Нека да приемем, че в законите има пробойни, че е надделял хуманният подход към тези с тежките форми на параноидна шизофрения. Това не отменя дълга на полицията да ни пази, ей така да патрулира и да въдворява ред в такива случаи. Когато някой звънне и каже „оня е с нож и ни плаши“, те да дойдат и да си свършат работата. Ние обаче чуваме: „О, ама какво ни занимавате, той е луд!“ Е, да, луд е, нали и вие имате обеца на ухото след Лясковец? Нима ако те прободе в сърцето шизофреник, ще се почувстваш по-малко убит, отколкото ако те промуши крадец?

Някак си обаче прекалено беззащитни започнахме да ставаме напоследък. И не е само заради безпризорните хора с психични отклонения и липсата на адекватно законодателство. Същото е отношението на властта и към обирджиите, към системните издевателства върху възрастните хора в обезлюдените села, същото е и към психическия тормоз около бежанските центрове от открит тип, както се случва в Харманли, например.

Ето какво излиза, ако драснем чертата. Полицията не може да ни помогне и отказва да се справи: с агресивните психично болни хора, с хулиганите по пътищата, с организираните банди (предимно роми) в провинцията, с битовите кражби, с нарушителите на обществения ред (сватби, шумни заведения), с лудите гонки по улиците на големи градове и малки села, с преселниците, за които границата ни се е превърнала в стъргало. Че то какво остана?

Цар Киро влезе в затвора заради заплаха за убийство

Кирил Рашков, известен повече като Цар Киро, беше осъден, след като се закани да убие жител на село Катуница. Рашков, който се самопровъзгласи за ромски цар, беше осъден от Асеновградския съд на 3,5 години затвор, но след това наказанието му беше намалено от Върховния касационен съд с една година. Цар Киро излежа присъдата си в затворническо общежитие с лек режим.