Мироналагащият процес във войната по пътищата се нуждае не от добри намерения и красноречие, а от повече хора, пари и невъзможност да се избяга от възмездието

Автоджамбазите са част от проблема

Рано сутринта по магистрала “Хемус” на 4 юни едно хлапе на 16 години заспива на волана на микробус, който управлява, излиза от пътя и налита с висока скорост в намеренията на правителството да се бори с касапницата, която клиширано всички наричат “война по пътищата”.

Само няколко дни по-рано Бойко Борисов свика кабинета и постави две много сериозни задачи пред министрите си:

“Използваме събота и неделя, че сте по-свободни, да възложа две теми, по които искам да сме неотстъпчиви и безкомпромисни. Първата е войната по пътищата и пътнотранспортните произшествия. Не можем да говорим за демография, а в същото време всеки ден две, три и повече жертви да се дават”, заяви премиерът.

Втората битка на “Борисов Три” е тази с некачествените храни в магазинната мрежа, но тя е тема на други коментари.

Откакто се помня стремежът да се намалят тежките катастрофи, и с това и жертвите, не е спирал. Всяка година някой повежда кръстоносен поход за овладяване на този чудовищен проблем и накрая след като публично се сложат няколко скалпа пред министерски съвет, всичко се връща към традиционната статистика. Жестоките закони така и не довеждат до нищо съществено и то поради една проста причина – от тях се изплъзват огромна част от нарушителите, а по традиция най-вече тези, които са опасни.

Това момче, което само се погуби и затри още 10 души край Пазарджик е олицетворение на манталитета на българина и оценка за това колко стриктен е законът. Този случай е БДС.

Само отбележете, че едно от най-важните решения, което роди правителството по темата, е да се махнат табелите, които предупреждават, че има полицейски камери на пътя. Това ли е най-важната мярка? Чух толкова много похвали или ако съм точен - самохвалене, че това ще реши проблемите с превишаването на скоростта. Искрено се надявах, но понеже живея на булевард, където никой не си прави дори усилието да контролира скоростта, гонките на мотори и автомобили си продължава всяка нощ, тероризирайки жителите на няколко квартала в София.

Как ще се справи полицията с нарушителите, при условие, че минимална част от глобените си плащат? При това говорим само за тези, дето като мен са смотани и вярват, че не трябва да имат задължения или такива, дето не знаят, че може да им се размине, стига да шикалкавят една година. Има и още по-смущаващи начини за отърваване от глобите, като една от най-важните е нежеланието на МВР да си поддържа техниката. Какво като махнат табелките, че има камери на тунела на магистрала “Люлин” - най-модерната в страната, при условие, че тя не работи повече от половин година, защото полицията няма пари да плаща за поддръжка на софтуера и хардуера. Момент, поправям се, нямат желание, пари могат да се намерят, още повече, че тази камера лови хиляди нарушители и е въпрос на желание държавата да прехвърля част от глобите във фонд за поддръжка на техниката.

Как може КАТ, че дори с помощта на “Борисов Три” да се справи с джигитите, с откровените улични бандити, като очевидно са безсилни в тази война?

През последните години броят на жертвите падна драстично и това не е тайна, но заслугата не е толкова на “спешните мерки”, колкото на няколко прости неща. Първо, инфраструктурата в страната коренно се промени през последните две десетилетия. Магистралите зачеркнаха завинаги такива морги като пътя Стара Загора – Нова Загора, Бургас – Созопол, Дупница – Благоевград. Огромната част от тежките катастрофи стават точно на такива ужасни участъци на международни пътища и основни артерии. Продължават касапниците между Варна и Бургас, Русе и Бяла, Ботевград – Мездра и къде ли още не. Пловдив остава номер едно по атентати срещу пешеходците, но там проблемът е народопсихологическо-психиатричен. И да има и да няма камери, там все някой ще се намери да направи белята. Табелите – и с тях и без тях, все тая.

Второ, при лошо време почти всяка трета катастрофа е предизвикана от аквапланинг. Никой от поддържащите пътя или контролиращите движението не носи отговорност да предупреждава чрез знаци, сигнална система или каквото кажете там, за да се обезопаси рисковия участък.

Като говорим за опасни участъци, повече от половината пътища в страната са такива, защото са грохнали, защото няма маркировка, защото няма знаци, защото няма никакъв контрол от никого. За щастие там местните хора си познават дупките и трудно допускат изненади.

Ако направите проучвания по малките градчета и селата наоколо, ще се изненадате защо не вкарат всички шофьори в затвора. Повечето от тях карат автомобили с меко казано “забележки”, вечер е неетично да караш без да си пил, а катастрофи правят само младите.

Трето, една от причините през последните години да има спад на загинали по пътищата е промяната на автомобилния парк. Новите коли с модерни технологии, с усъвършенствани системи за сигурност не могат да не повишат общата безопасност. С модерна кола можеш да превишиш скоростта с 20-30 километра в час и пак да си в пъти по-безопасен от шофьор с разпадаща се жигула, която пъпли под ограничението.

Но тук има и една голяма опасност, за която в правителството не се говори. Автоджамбазите са част от проблема. Кражбите на коли през последните години нараснаха драстично и все повече хора, които имат възможност да си закупят нов автомобил се отказват, защото ако се случи това застрахователно събитие, собственикът при всички положения губи адски много пари. Това е отделна тема, но е важно един ден да чуем от министрите, че започват война и срещу бандите крадци, които между другото са известни на органите на властта, но скапаните закони защитават точно бандитите, а не гражданите.

Част от този проблем е и че собственикът на технологично стар, зле поддържан автомобил плаща по-малко данъци, от тези, които инвестират в сигурността на новите и по-безопасни превозни средства.

Колкото и да се затягат законите, резултати без хубави пътища, модерен автопарк, повече контрол и най-вече непреодолимо възмездие при нарушения, нищо няма да се получи. Ще има уикендни заседания, ще има стряскащи решения, но пренатягането само ще изроди системата, а няма да я оправи. Имаше една дума, която повечето политици не обичат да чуват... как беше тя.... а, да! Корупция!