Преспи до покривите затиснаха Омуртагско

Стопанският двор на Закир в Горно Козарево е затрупан от над 2,5 метра преспи

Голям сняг на голям берекет ще е! На това вярват и се надяват хората от омуртагските села, които потънаха в огромни преспи.

Камарите сняг вече са избутани от междуселските пътища. Шосетата бяха затворени по 3-4 дни, а бедствената ситуация отиде цяла седмица. Непревземаеми като истински ледени крепости останаха тези, стоварени от фъртуната по някои селски улици. Откъснаха къщи, затваряйки ги в истински снежен капан, а хората тръгнаха да вървят върху двуметрови преспи. Така е в селата Долно и Горно Козарево, Красноселци и други в търговищката община Омуртаг.

Дни наред хората там живеят между тревогата от преспите и надеждата, че те ще напълнят пресъхналите водоеми. „Страшно си е. Цяла седмица сме затворени тука. Свекърва ми е на 88 години и само се моля да не се разболее, че на ръце ще я носим горе през преспите. След тоя сняг дано вода поне дойде. Десет дена няма вече. Голямата суша ни почна още от лятото. Селските чешми, дето си текат така от 40-50 години, пресъхнаха даже.“ Така нарежда, бързайки да не пропусне важен проблем, 46-годишната Зелиха Азизова от Долно Козарево.

Нейната къща е сред откъснатите от 2,5-3 метра преспи. Улицата до нея е затворена от белоснежни камари, по които смелчага е оставил стъпки. Потънали са едва на 20-ина см в прясната покривка, а отдолу сякаш се е образувал глетчер. Извисява се чак до покривите на съседните къщи. Разстоянието е над 120 метра, докладва селският кмет Еркан Яхов на общинския на Омуртаг Ешреф Ешрефов още преди да решим да се изкатерим на камарата и опипом да извървим пътя до Зелиха и свекърва й Айше. Там сварваме младата да се тревожи. Сами жени са вкъщи. Главата на домакинството е на гурбет в чужбина. Праща пари и от нищо не са лишени. Имали си брашно, зимнина и топло. Печката на дърва бумти, та чак те унася. „Студът не е страшен. Само здраве да е“, обяснява бабата на турски. Смее се на притесненията на младите, но и тя казва, че толкова сняг и виелици не е имало повече от 30 години.

„Кметът ни проверява по телефона няколко пъти на ден. Вика ми - с тебе лягам, с тебе ставам! Добре ли сте?“, разказва през смях Зелиха, докато шета из кухнята. Настоява да стъкне топла напитка за ненадейните гости с посинели пръсти след катеренето по преспите. „Четири къщи са тука откъснати. И от другата страна пак има огромни преспи, но там пътека си направихме и вървим по камарите. Звъня на хората да питам имат ли нужда от нещо. Здрави ли са. Хляб носим, но вода няма. Зор ни е за добитъка, че сняг топим да го поим“, обяснява снежното ежедневие селският кмет. Градският пък уточнява, че от 30 декември са в снежна блокада. Тъкмо изчистят единия сняг, нов завалява и трупа. Тъкмо отворят пътя, вихрушката го затваря за час след машините. „Казвам им аз на полицаите в Търговище, че преспите са над 3-4 метра, ама не вярваха, докато не ги видяха. Дано мина лошото, че нито техника, нито хора могат да се преборят с тази обстановка. Тези улици само с ротор може да се отворят, но пък са тесни и няма как да влезе машината. Тя и ще поизтроши покриви и къщи. На ръка да се копае няма как да стане“, разсъждава Ешрефов.

На съседна улица засичаме мъж, нарамил бала със слама. Понесъл я да храни животните. Опитите да го заговорим са прекъснати със смях и обръщане на гръб. Не знаел български. Ма хваща някой от въпросите, които го догонват и виква през рамо: “Ракия няма, ракия.“ Сигурно е прав, че в снежния капан тя си е продоволствие от първа необходимост.

Забързана жена с няколко хляба в ръцете, непризнаваща лютия студ, пък парира темата за снежното бедствие: „Работа няма. Работа искам. Мъжът ми всеки ден пари иска. Отде да му ги дам“. Хем е сериозна, хем се смее и бързо влиза в закачката - да го гони тоя мъж, дето пари от нея чака.

По-надолу ни подминава група деца. Връщат се от училище. Минали са пеша близо 2 км, защото шофьорът на автобуса не посмял да навлезе към селото. Пътят до него е белязан с колчета с червени парцалки или шарени найлонки. И ако чудноватите снежни фигури на преспите в долното село са ни постреснали, то картината на заринатите в сняг до покривите къщи и по главната улицата на Горно Козарево вече си е страховита. До портите на къщите водят тесни пъртини, заобиколени от ледени стени. Прозорци не се виждат. Няма дворове, няма сайванти. Само сняг, който се е извисил и затрупал сградите. Тук лицата са по-угрижени. Усмихват се за поздрав, но тревогата личи в шарещите по бялото бедствие очи. Надяват се вода да има, но и от водата, дето ще тръгне от снеговете, ги е страх. Крайните къщи са спрели вихрушката, която струпала пометеното от нивите в дворовете. „Това като почне да се топи, къщата ми може да отнесе. Дано не шурне изведнъж, а малко по малко да се сляга, че загинахме. Повече беше, ма се послегна тая беля в двора ми“, води ни в задната част на дома си Закир Закириев (52 г.).

Кметът на селото Севгин Мустафов напомня на общинския си шеф Ешрефов, че чакат машина да отвори пътя към гробището. В дните на блокадата им се разминало и нямали болни или починали хора. Младите отрано взели мерки и се прибрали в Омуртаг или Търговище. Бременните с наближаващ термин и хората на хемодиализа изтеглили в болницата, доверявайки се на прогнозата, че идва снежно бедствие.

„Голям проблем ни е и до момента отварянето на пътища до гробищата. Докато се борим с преспите между селата, трябваше да организираме и това. В Обител, Горна Хубавка, Панайот Хитово имахме по две погребения. В Омуртаг пък всеки ден сигурно бяха по две. Изтегляхме машините от пътищата, за да пробиват към къщите на покойниците и към гробищата. С АТС хляб носихме на най-закъсалите. Над 4000 хляба пратихме от общината към хората в тежките моменти“, разказва Ешрефов.

И в Горно, като в Долно Козарево и всички други села кметът е поел грижата за възрастните самотни хора. В селото му се водят над 260 човека, но младите са по чужбина или градовете. Затова наглеждал 20-ина старци. Проверявал ги здрави ли са, имат ли нужда от нещо. Лекарства ходел да носи от Омуртаг и изпълнявал поръчки за храна.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Репортажи