Инструкциите на германските тайни служби се преразглеждат в движение, в рамките на четиригодишния период

Федералната разузнавателна служба на Германия (БНД), местният еквивалент на американското ЦРУ, ще получи нови директиви - три години по-късно - които влизат в сила тази седмица, според анонимни източници, цитирани от вестник „Ди Велт“. Обикновено тези директиви, известни като АПБ, се издават от правителството на всеки четири години и определят насоките, в които подвластните му шпиони да насочат усилията си.

Но след последната АПБ през 2009 г. новата идва с най-малко три години закъснение. И това на фона на множество спекулации в медиите, че забавянето е последица от разкритията на Едуард Сноудън за тайното сътрудничество между БНД и Агенцията за национална сигурност (АНС) на Съединените американски щати.

Документите, огласени от Сноудън, показаха, че БНД тайно е шпионирала европейските си съюзници за нуждите на АНС и през 2015 г. федералното правителство на Германия обяви, че капацитетите за работа на БНД рискуват претоварване. Което доведе до приемането на т.нар. закон за БНД, приет от парламента през ноември миналата година.

За Кристиан Флишек, член на Бундестага от фракцията на социалдемократите и председател на парламентарната комисия, натоварена с анализиране на дейности на АНС, няма никакви съмнения, че именно разкритията на Сноудън са довели до забавянето. „В рамките на парламентарното разследване попаднахме на доказателства за значителни нарушения, в частност грубо погазване на германското законодателство и предприети действия, противоречащи на германските интереси“, каза той пред „Дойче веле“. „Предприетите действия не съвпадаха с параметрите, заложени в действащата АПБ, което е най-вероятната причина на правителството да му отнеме толкова време за подготовката и ревизията на новите директиви. Без съмнение са изчаквали и да се приемат реформите в БНД от миналата година.“ Според някои членове на същата парламентарна комисия е било от съществено значение действалата АПБ да бъде разгледана от тях, за да се установи дали БНД е злоупотребила с правомощията си, оказвайки съдействие в дейностите на АНС, което се оказало самата истина.

Директивите за дейността на БНД се изготвят от правителството, и макар че на всеки индивидуален мнистър е позволено да внася свои изменения или допълнения, документът в същността си остава свръхсекретен. Но продължителността на четиригодишния цикъл, както и интересите, свързани с националната сигурност на Германия, налагат фактите около всяка АПБ да са нарочно размити. Според интернет страницата на БНД действащите приоритети на службата засягат „възпрепятстване на ядреното разпространение, борба срещу международния тероризъм, превенции на заплахите от т.нар. провалени държави и конфликти заради природни ресурси“, основните региони на интерес са Близкият изток, Северна Африка, западният свят и Централна Азия. Същевременно нямаме основания да вярваме, че този списък е ексклузивен, докато самият документ не се представя за разглеждане от компетентната комисия в Бундестага.

За капак на всичко инструкциите за работата на германските тайни служби по принцип се преразглеждат в движение, в рамките на четиригодишния период, както обяснява професор Волфганг Кригер от Марбург, който е член на независимата комисия по история на БНД. „Ако изведнъж избухне конфликт в Сирия или Ирак, разузнаването (б.р. - там) е част от задачите на БНД. Службата получава допълнителни инструкции от правителството - върху какво точно трябва да се съсредоточи. Самата АПБ е просто рамкова директива“, казва той.

Въпреки това важността й не е за подценяване. „АПБ съдържа основните направления и целите за добиване на регионална информация от страна на външното ни разузнаване“, казва Флишек. „Да ги направим публично достяние през парламента, е немислимо - няма да е в наш интерес и не е практика, в нито една държава по света.“

БНД разполага с 6500 служители - само част от личния състав, с който боравят ЦРУ и АНС; заради това „не успява да покрие всички кризисни райони и тованалага да съществува АПБ“, смята Флишек.

Според Кригер допълнителен фактор за забавянето на новата АПБ е имало разкриването на двойния агент Маркус Р., арестуван през 2014 г. за продаването на над 200 секретни документа на американските разузнавателни агенции и осъден през март миналата година на осем години затвор.

„Един от документите, които той е дал на американците, са директивите от 2009 г. Заради това Бундестагът излезе със становище, че ако конкретни секретни доказателства са били част от съдебна процедура, депутатите би следвало да имат достъп до тях“, казва Кригер.

Правителството в крайна сметка даде заден ход и предостави новото АПБ на членовете на Бундестага. И макар документите изобщго да несе появиха в медиите, подробности от тях стигнаха до общественото мнение, което според Кригер предполага, че документът вече е компрометиран. Все още не е ясно дали течовете на информация са дошли от Бундестага или от ЦРУ, но новите параметри на АПБ няма да бъдат разглеждани от отговорната парламентарна комисия.

След разкритията, че Русия може да е имала участие в изборите за президент на САЩ и да е оказала помощ за избирането на Доналд Тръмп, се появиха спекулации, че Кремъл може да потърси подобно влияние върху федералния вот в Германия през септември. Кригер смята, че е много възможно противопоставянето на подобна заплаха да е сред новите приоритети на БНД.