Едва ли, когато през 1990 г. се дипломира в СУ „Св. Климент Охридски“, като магистър по история, Красимир Кракачанов е предполагал какво го чака след близо три десетилетия. Т.е. сега, когато трябва да обяснява на приятели и на недоброжелатели не национално освободителното движение в Македония и Тракия, а тактико-техническите данни на най-съвременното въоръжение и неговата необходимост от гледна точка на бойните способности на войската ни. И да убеждава политиците в това, за което някои априори си имат друго мнение.

„Не казвам, че е така, но имам притеснения.“ С такива думи обича да внася яснота в някои недотам ясни ситуации и процеси. В последно време се подредиха няколко такива притеснения. Те са свързани с изпълнението на приетите от Народното събрание проекти за модернизация на Въоръжените сили.

Имам притеснение, каза министър Каракачанов от парламентарната трибуна, ако се наложи да платим сумата за самолетите наведнъж. Тогава би могло да „възникнат ситуации, при които нещо може да се забави“. И уточнява, че имал притеснения, но нямало такива индикации. Според него не е справедливо модернизацията на един от проектите да бъде за сметка на другите. Само че за паралелно движение на трите проекта, което той нарече невъзможна амбиция, настояваха както от опозицията, така и от управляващите.

Очевидно от негова страна се предполага възникване на проблем при еднократно плащане на изтребителите. Да, но финансовият министър Владислав Горанов каза, че има пари и тези 2 млрд. лв. можем да ги платим кеш на американското правителство. Така той реши финансовата част от преговорите, макар че проектодоговорът все още не е дошъл у нас. Дано е помислил за последствията, които могат да предизвикат притеснения.

Какво следва от тази радостна на пръв поглед новина? Поне още две притеснения! Нямало къде да дойдат самолетите. Самият министър Каракачанов призна, че по сделката за покупка на F-16 има да се строи инфраструктура, която не влиза в настоящия пакет. Там ще трябва да се направи еднократен разход. За разлика от другите държави, които купуват F-16 Block 70, имат предишна практика с F-16 и разполагат с изградена инфраструктура за тях, ние нямаме, казва той. Този беше отдавна въпрос е публична тайна, но щом министърът го поставя вече, очевидно е и притеснителен.

Второ, дали цената на еднократното плащане няма да е за сметка на хората в армията. Предизборни спекулации бяха наречени от министъра на отбраната приказките, че се обсъжда намаляване на еднократното парично обезщетение до 20 заплати при уволнение от военна служба. Такова нещо нито е обсъждано, нито предстои, бе категоричен той, пред депутатите от Комисията по отбрана. Нещо повече, Красимир Каракачанов гарантира, че в бюджета за следващата година отново ще има средно 10-процентно увеличение на военните заплати. Освен това се предвиждало и разширяване на социалния пакет за военнослужещите.

Все пак обаче подобни приказки има. Този слух за 20-те заплати се пуска периодично в последните 24 години. Докато преди време имаше някакъв резултат, т. е. подаване на рапорти от военнослужещи за уволнение, за да не се минат, казано на жаргонен език, днес подобно усилие няма смисъл. Тогава се търсеше и естествено намаляване на личния състав. В момента има достатъчно незаети длъжности във Въоръжените сили, за да се разчита на подобна хибридна „война“ спрямо българската армия.

Тази война обаче съществува и не може да не е притеснителна. Засега министърът разсея зловещите предсказания, че подобно социално ощетяване на военнослужещите, ще се наложи, ако трябва да платим много над предвидените пари за изтребителите. Или, ако все пак, САЩ ни наложат да внесем еднократно договорената сума за 8 самолета F-16 Block 70. Според него, подобен начин на плащане не само няма да се отрази на 20-те заплати, но и на другите два проекта за бойните машини на пехотата и за патрулните кора на Военноморские сили. Така, поне засега, индикации, според неговите думи, няма.

Нормално е най-голямото притеснение да бъде свързано с очакването на предложенията с конкретните суми от страна на САЩ. Напоследък прозира интересна игра с оферти. При първоначалните разговори от наша страна офертата за самолетите е била значително по-малка от сумата, която е гласувал Конгресът и въпреки това била по-висока от нашите разбирания и представите на Народно събрание, става ясно от думите на министъра. По-късно обаче се е стигнало до определено намаляване на тази сума. Какво ще получим след седмица или две все още не е ясно, което също си е притеснително.

„Ще получим едно предложение с конкретни суми. Ако тe не удовлетворяват нашите разбирания и специалисти, разговорите ще продължат, за да стигнем до онази цена, която е взаимно приемлива и разумна“, прогнозира министърът. Т.е. засега чакаме. Да си сложиш подписа под 2 млрд. лв. народни пари, не е лесно решение.

Очаква го горещо лято

Създалите се вече очаквания, че до края на годината ще трябва да има сключени договори за придобиване на изтребители, бойни машини на пехотата и патрулни кораби предвещават горещо лято за министър Каракачанов. В края на краищата с неговия подпис договореното ще трябва да бъде внесено в правителството и гласувано от парламента. Времето за отпадане на притесненията е до началото на есенната сесия на Народното събрание.