Прогнозите за забавяне на икономиката стават все по-основателни

Държавният дълг на България само през 2018 г. се понижава в абсолютно изражение е с почти 1,5 млрд. лева.

Риск за бюджета крие състоянието на част от държавните предприятия

Официални източници, какъвто е и Международният валутен фонд, променят прогнозите си в посока надолу

Наскоро бяха оповестени данни за фискалната политика в Европейския съюз към края на 2018 г. Бюджетният дефицит е средно 0,6% от брутния вътрешен продукт, държавният дълг е 80% от БВП, докато данните за еврозоната са съответно дефицит от 0,5% от БВП и дълг от 85,1% от БВП. В България е реализиран излишък от 2% от БВП, а държавният дълг се е понижил.

Европейският съюз и еврозоната

Големите икономики в ЕС продължават да се борят с натрупаното през годините дългово бреме. Германия успява да поддържа относително постоянно ниво на държавните разходи от около 44% спрямо БВП, докато с увеличаването на дела на приходите в бюджета се реализира излишък. През 2018 г. размерът му е вече 1,7% от БВП при 1% от БВП през предходната година. Това допринася за запазване на тенденцията държавният дълг да се приближава до границата от 60% от БВП, като достигнатата стойност е 60,9% от БВП в края на 2018 г.

Това обаче, наред с други фактори, се отразява неблагоприятно в краткосрочен период на икономическия растеж, който се забавя до 1,4%. Нещо повече - през втората половина на годината той се забавя допълнително и това поражда опасения за предстояща рецесия. Предпазливостта при извършване на бюджетните разходи обаче би могла да даде добри резултати, именно при спад на икономиката. Затягането на фискалната политика ще намали уязвимостта към шокове и ще даде възможност за реакция при необходимост.

Франция традиционно е пример за държава, която не спазва фискалните правила в ЕС. Все пак през 2018 г. тя успява да понижи бюджетния дефицит до 2,5% от БВП, докато само две години по-рано той е 3,5% от БВП, т.е. надхвърля границата според Пакта за стабилност и растеж. Държавният дълг се увеличава в абсолютно изражение, докато в относително се запазва на равнището от предходната година - 98,4% от БВП, което є отрежда едно от последните места по този показател в ЕС.

Високият дял на държавните разходи (56% от БВП) и високото данъчно облагане са предпоставки за ниския растеж и през 2018 г. - 1,5%. Въпреки че така Франция изпреварва Германия, устойчивостта на този растеж предвид фискалната позиция, е под въпрос. Всъщност фискалната политика дори е леко разхлабена спрямо действащата конюнктура, което обаче не създава предпоставки за по-голяма устойчивост при кризи.

Италия продължава да поддържа бюджетен дефицит, въпреки че той леко се свива през 2018 г. до 2,1% от БВП при 2,4% от БВП година по-рано. Държавният дълг обаче отново се повишава и достига 132,2% от БВП, докато в абсолютно изражение е 2 322 млрд. евро и е най-висок в ЕС, като надвишава дори този на Франция (2 315 млрд. евро). Това се съчетава с растеж от едва 0,9% в реално изражение, което отрежда на страната последно място по този показател в ЕС. Тя е дори след Обединеното кралство, за което е известно, че търпи негативи във връзка с излизането от съюза. Състоянието на банковия сектор е един от факторите, който може да допринесе за възникването или засилването на евентуална криза именно в Италия, която да се отрази върху ЕС като цяло.

Цикличната позиция на публичните финанси не се променя, но плановете за разхлабването им през 2019 г. предвид изпълнението на предизборните обещания, които означават по-ниски приходи и по-високи разходи в бюджета, ще влияят негативно върху устойчивостта им спрямо негативни шокове.

Испания е друг пример за държава от еврозоната с непредпазлива фискална политика. През 2018 г. за първи път след 2008 г. тя успя да спази изискването на бюджетен дефицит, който се понижи до 2,5% от БВП. Предвид текущата конюнктура всъщност обаче дефицитът трябва да бъде по-нисък и на практика политиката е станала дори по-разхлабена. Държавният дълг се понижи с 1 процентен пункт до 97,1% от БВП, но все още е твърде далеч от максимално допустимия праг от 60% от БВП.

При тези високи стойности за дефицита икономическият растеж през 2018 г. достига 2,6%, което е над средния за ЕС. Отново обаче опасенията относно устойчивостта му са налице. Пазарът на труда все още не може да се възстанови, а нормата на безработица остава една от най-високите в ЕС. Посочените показатели предполагат силна уязвимост на икономиката и държавните финанси. Предимство за бюджета е, че относителният дял на приходите и разходите в него спрямо БВП е по-нисък от средния за ЕС и това би могло да даде възможност за реакция при криза.

Ирландия би могла да се разглежда като пример за позитивно развитие през последните години. След като финансовата криза се отрази силно негативно върху банковия сектор и публичните финанси, политиката на стабилизация дава резултати. През 2018 г. бюджетът е балансиран и въпреки нарастването на държавния дълг в абсолютен размер отношението му спрямо БВП се понижава до 64,8% от 68,7% през 2017 г. В Ирландия обаче се реализира най-ниското преразпределение на доходи през държавния бюджет в рамките на ЕС - приходите и разходите са около 26% от БВП. Това е един от факторите за бързото разширяване на тази икономика. През периода 2014-2018 г. темповете на растеж са над 5% в реално изражение, а през 2018 г. страната е лидер в ЕС по този показател с 6,7%.

Тези бързи темпове на развитие обаче поставят въпроси относно устойчивостта му. Икономиката разчита на благоприятната среда, която предоставя за мултинационалните компании, които на практика почти не плащат данъци. Освен това изгладеното спрямо състоянието на бизнес цикъла бюджетно салдо е отрицателно - т.е. при наличие на по-висок икономически растеж при относително благоприятна конюнктура на световните пазари като цяло фискалната политика трябва да бъде по-затегната.

България

През 2018 г. България заедно с Малта реализира най-високия излишък в бюджета - 2% от БВП. Това означава, че според методологията на Евростат и при съобразяване с конюнктурата към момента, фискалната политика през 2018 г. е по-ограничаваща спрямо предходната година. Само че тук трябва да се вземе предвид, че разходите за строежа на магистрала “Хемус” (над 1 млрд. лв.) според тази методология няма да се отчетат за 2018 г., а по-късно. Всъщност това е един от основните фактори за разминаването на данните за излишъка според българската и европейската методология. Освен това икономическото развитие е умерено, като страната се нарежда след почти всички присъединили се към ЕС от 2004 г. насам с изключение на Чешката република и Хърватия.

Държавният дълг е 22,6% от БВП, като по този показател по-напред са единствено Естония и Люксембург. Само през 2018 г. понижаването на дълга в абсолютно изражение е с почти 1,5 млрд. лв. От друга страна фискалният резерв към края на годината е над 9,3 млрд. лв. През последните три години държавните разходи са приблизително 35% от БВП, докато според Закона за публичните финанси техният размер не трябва да надвишава 40% от БВП.

От друга страна растежът на учителските заплати досега и обещанията за по-нататъшното им нарастване предизвикват подобни искания и сред останалите бюджетни служители. Липсата на реформи обаче не позволява реализирането на спестявания по други дейности или функции, така че по този начин се увеличават и текущите, и общите разходи. Така се ограничава възможността за реакция при необходимост.

Традиционно за буфер в бюджета се използват капиталовите разходи, като от една страна се планират в по-висок размер от очакваното изпълнение, а от друга - част от тях могат да не бъдат извършени или разплащанията при свършена работа да бъдат отложени. Тези практики по принцип не са подходящи за прилагане, а още повече в периоди на криза.

Риск за бюджета представляват и част от държавните предприятия. При някои от тях дори при благоприятно развитие на икономиката финансовото състояние се влошава. Те работят на загуба въпреки отпусканите субсидии, а дълговете им нарастват. Така все повече нараства необходимостта както от реформа при корпоративното им управление, така и от свеж ресурс за капитализирането им, който ще трябва да бъде осигурен от държавата чрез заеми. Тези проблеми са посочени и в задълбочените прегледи на българската икономика от Европейската комисия, а реформите се изискват и във връзка с присъединяването към Валутно-курсовия механизъм II. В тази област обаче не е постигнат почти никакъв напредък.

Друг източник на рискове за фискалната политика е ниската ефективност на предоставяните публични услуги. За някои дейности и функции се отделят твърде много ресурси спрямо постигнатите резултати, докато други остават недостатъчно финансирани. Съществени проблеми са налице в обществените поръчки, инфраструктурата, здравеопазването, образованието, държавната администрация и т.н.

Данъчната система като цяло е благоприятна за икономическия растеж заради ниските ставки и широката данъчна основа. Въпреки относително опростената система обаче разходите за съобразяване с данъчното законодателство остават големи, а делът на неформалната икономика все още е висок.

Очакванията за забавяне на световната и европейската икономика изглеждат все по-основателни. Официални източници, какъвто е и Международният валутен фонд, напоследък постоянно променят прогнозите си в посока надолу, а събития като търговските войни на Съединените щати и излизането на Обединеното кралство от ЕС допълнително влошават ситуацията. Повечето правителства в ЕС обаче изглежда имат различни очаквания или разчитат други инструменти, но не и на фискалната политика, чрез която да намалят уязвимостта на икономиките си към такива шокове.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Капитал и пазари