Ноа Хоули е създател, изпълнителен продуцент, сценарист на сериала „Легион“. Трети и последен сезон на хипнотизиращата поредица е премиера по FOX в България на 08.07. от 23 часа. Интервюто с Хоули е предоставено специално на „Труд“ от FOX.

-Мистър Хоули, кое е най-вълнуващото за вас в този трети и последен сезон?

-В известен смисъл най-интересното винаги е краят, защото това е моментът, в който се разкрива цялостната идея.

За мен в основата на "Легион" стои сблъсъкът между света на детето и този на възрастния човек. Това е сериозен сериал за деца и детски сериал за възрастни. Като деца харесваме жанра на комиксите - харесваме героите и лошите, простата поука.

Но светът на възрастните е по-сложен и моралната страна е по-сложна. Това, което сериалът прави за по-младите зрители, е, че не опростява това, което има да им каже. А именно, че понякога хората са психично болни и злото, с което се сблъскваме, не е "злото, което ще разруши света", а нещата, които си причиняваме едни на други - те са болезнени и ние се учим от тях. Намирам за вълнуващо, че историята, която разказваме, е фантастична, но моралната страна и сблъсъкът имат човешко измерение.

-Кои са другите основни теми в 3-ти сезон?

-През последната година се опитвам да разбера и впечатленията, натрупани у зрителите. Създадохме сериал, в който зрителят симпатизира на Дейвид /героя на Дан Стивънс/. Поставихме въпроса дали той е психично болен, или има по-особени способности, и казахме, че той има свръхспособности. Във 2-ри сезон казахме, че може и да е психично болен, а в края на сезона зрителят приема, че Дан може би не е героят в тази история.

В 3-ти сезон разглеждаме тези идеи. Какво е например (супергерой като Железния човек) Тони Старк, освен един нарцисист. Много от тези герои са силно нарцистични, което, за щастие, е от полза за света.

В случая с Дейвид обаче има сляпо петно, защото той мисли себе си за добър човек, който заслужава любов и вярва, че е воден от добри намерения. Смята, че е неспособен да навреди, и не е в състояние да види себе си по начина, по който го виждат другите. Голяма част от сезона е посветена на това негово отрицание и на вероятността да той да осъзнае истината за себе си.

Колкото до Сид /Рейчъл Келър/, която благодарение на своите способности е свръхсъстрадателна и е склонна да поставя другите на първо място, сега тя се учи как да опази себе си в тази връзка. Ако първият сезон беше меденият месец на една нова любов, във втория тя си задаваше въпроса "Чакай, кой си ти?", а в третият сезон е свързано с разбирането и приемането на другия човек, себе си и самата връзка.

-Може ли да се каже, че "Легион" е доказателство, че историята на един супергерой може да бъде представена по един различен, амбициозен и разчупващ жанра начин?

-Наскоро за първи път се срещнах с Кевин Файги /президент на Marvel Studios/ и му споделих, че обичам да се възприемам като отдел "Проучвания и развитие " (R&D). Жанрът разледал доста теми във филмите и сериалите. Но за мен са интересни другите възможности, които той предлага - има ли място за сюрреализъм, за ексцентричност, за сложни истории за възрастни, можем ли да комбинираме всичко?

Може би представям твърде опростено филмите и сериалите, които се правят. Но ние се опитваме да предложим една сложна човешка драма, която да бъде и толкова визуална и - да се надяваме, толкова иновативна, колкото бяхме и ние.

-Мислите ли, че сериалът проправи пътя за други нетипични истории за супергерои?

-Надявам се. Мисля, че да. Навремето някой определи Холивуд като място, където всички тичат натам, където току-що е ударил гръм. Ако направите нещо оригинално, обичайната реакция не е: "И аз трябва да направя нещо оригинално.", а "Трябва да направя нещо такова."

Харесва ми да работя със звука, с изображенията, със сюрреалистичните елементи. Телевизията предлага всичко, но не дотолкова сюрреализъм. Сега започваме да го виждаме все повече в някои поредици. Не знам дали това се дължи на мен, но е приятно да се види.

-По-лесно ли е да се правят подобни експерименти за телевизията, отколкото в игрален филм?

-Така мисля. Свързано е с това, че разгръщате историята в продължение на няколко часа. Един двучасов филм трябва да въведе проблема и да го разреши за твърде кратко време. От друга страна - това е нещо, което научих от "Фарго" и приложих в "Легион", тъй като разполагаме с 8-10 часа, можем да разкажем сложна история с различни гледни точки, както и да разработим всякакви интересни детайли, които не могат да бъдат вместени в двучасов филм. Именно затова телевизията е ст.

В "Легион" много често използваме алегорията. Отделните едночасови епизоди ни позволяват да влезем в дълбочина. В миналия сезон създадохме алтернативна история на Дейвид, както и друга, която проследяваше живота на Сид от детството до живота ѝ на възрастен човек, заедно с всички научени уроци. Тази година има още подобни истории. Това е част от забавната страна на поредицата - всичко това е свързано със смисълът на предаването, но не е нужно да го разказваме линейно, в хронологичен ред – „първо се е случи това, после онова...“

-Легион" е един от най-сложните телевизионни сериали, може би твърде сложен за някои зрители. Част от удоволствието ли е да обърквате аудиторията и да ѝ отправяте предизвикателства?

-Не мисля, че е объркващо. Според мен сюжетната линия е проста - в миналия сезон например това беше надпреварата в търсенето на тялото на Фарук /Навид/. Тази година основната идея също е съвсем проста. Има добро объркване и лошо объркване. Не искам хората да се объркват за важните неща.

Сюжетната линия е достатъчно силна, но има някои елементи, за които не трябва да се замисляте прекалено много. Пречите на собственото си изживяване, ако започнете да се питате: "Какво? Кой е този?" За част от нещата може да мислите по-късно, може да го изгледате още веднъж.

Започнах като романист. Когато четете книга, вършите половината от работата на създателя на филми - въображението ви облича думите в образи. Като създател на филми, също искам да предизвикам въображението на хората. Иска ми се филмът да прилича повече на музиката, където най-важното не е информацията. Важни са изживяването, образите, които то извиква, а информацията е това, което съзнанието ви извлича от изживяването.

Не всеки иска това, когато си пусне телевизора в 10 ч. вечерта. Някои хора искат изживяването да е по-просто. Но това, което харесвам в съвременния свят, е, че ви очакват 30 часа "Легион", които да пуснете в момента, в който ви се прииска и имате наистина време да му се насладите.

-Каква е философията зад сюрреалистичните, екстравагантни сцени в сериала, които напомнят за сън? Например когато денс батъл замества ръкопашен бой.

-Не използвам образите самоцелно. Целта ни е да разкажем драматичната история на тези герои, използвайки въпросните образи и сцени, за да разкрием персонажа по начин, по който това не може да се направи в една традиционна драма.

Защо денс батъл вместо истинска битка? Защото битката е двуполюсна - единият печели, другият губи. Денс батълът също е битка, но включва перчене, ухажване и много други елементи, които са по-динамични от сцена с истински бой.

-Как се чувствате лично вие след три сезона с тези герои?

-Този сериал ми носи голямо удоволствие. Изминалите 18 месеца бяха трудни, защото му се отдадох напълно и бях свръхамбизциозен по отношение на това, което мога да постигна. Но когато дойде моментът да впрегна цялата си креативност, работата минава на заден план, всичко се превръща в игра и ми носи голямо удовлетворение.

Веднъж, на снимачната площадка, се смеех, че ми е хрумнала идея за такъв сериал и че не знам дали някой ще го хареса, или ще реши, че е нелеп. Някак си успях да убедя тази компания да похарчи всичките тези пари, за да направя сериала. Така че не мога да се оплача.