Районна прокуратура-Пловдив внесе в сряда в Районен съд-Харманли обвинителен акт спрямо бившия областен управител на Хасково Ирена Узунова заради наводнението в село Бисер.

На ексгубернаторката е повдигнато обвинение за това, че от 14 октомври 2011 г. до 6 февруари 2012 г. не е изпълнила служебните си задължения по чл. 9 ал.1 от Закона за защита при бедствия (ЗЗБ), а именно - планирането на защитата при бедствия се извършва на общинско, областно и национално ниво, по чл. 9 ал. 8 от ЗЗБ, според който областният управител организира разработването на областен план при защита при бедствия съвместно с териториалните структури на централната изпълнителна власт и кметовете на общините, и по чл. 9 ал. 9 от ЗЗБ – областният план за защита при бедствия се утвърждава със заповед на областния управител след съгласуване с министъра на вътрешните работи, както и по чл. 64 ал.1 от ЗЗБ – областният управител организира и контролира изпълнението на превантивни мерки за недопускане на намаляването на последиците от бедствия и превантивната дейност се извършва с цел намаляване на риска от бедствия и включва – анализ и оценка на риска от бедствия, установяване на критичните инфраструктури и обектите им и оценка на риска за тях, мерки за намаляване на уязвимостта на обектите, превантивен контрол.

На Ирена Узунова са повдигнати обвинения и за неизпълнение на служебните си задължения и по чл. 138б от Закона за водите, а именно, че при спор за собствеността на язовира областният управител осъществява организацията и техническата му експлоатация до влизането в сила на съдебното решение, както и по чл.139 ал. 1 от Закона за водите, а именно, че поддръжката и ремонтно-възстановителните работи на съоръженията (диги, реки, дерета и други хидротехнически и защитни съоръжения) се осъществява от собственика или ползвателя им, освен ако в разрешителното или в договора не е уговорено друго, като вследствие на неизпълнение на горепосочените й нормативно регламентирани задължения е причинила наводнение по непредпазливост (скъсване на язовирна стена на язовир “Иваново”).

С това свое бездействие тя е изложила на опасност живота на другиго, като е последвала смъртта на 8 лица – И. Карамфилова, 80 г., Г. Сираков, 69 г., Х. Христов, 92 г., А. Стоянов, 77 г., Л. Делева, 56 г., К. Николова, 65 г., Ж. Христов, 68 г. и В. Делев, 59 г. – престъпление по чл. 335 ал.2 във връзка с ал. 1 от Наказателния кодекс.

Според обвинителния акт на Районна прокуратура-Пловдив стената на язовир “Иваново”, който се намира в землището на село Иваново, община Харманли, област Хасково, се е разрушила на 6 февруари 2012 г. около 7,40 часа, в резултат на което огромни маси вода тръгнали към село Бисер.

От преливната вълна били повредени повечето от жилищните сгради в селото. Водните маси отнесли животни, различен селскостопански инвентар, голяма част от покъщнината на живущите в селото. Незабавно на място пристигнали екипи за евакуиране и оказване помощ на пострадалите. За около 30 минути прииждащата вода от язовир „Иваново“ заляла цялото село Бисер.

В стихията загинали осем души. Към момента на скъсване на язовирната стена, по пътя между село Иваново и моста към Харманли в лек автомобил, марка „Опел“ пътували В. Делев и Л. Делева. Водната стихия обърнала колата по таван, тя се напълнила с вода и двамата се удавили. В резултат на преливната вълна в дома си в с. Бисер загинал А. Стоянов, който се връщал от съседите си с чувал с пясък, за да го постави за защита пред вратата на къщата си.

В пристройка към дома си в селото от водната стихия загинал и Г. Сираков, който бил трудноподвижен. По време на наводнението на 6 февруари 2012 г. К. Николова и Ж. Христов били в дома си в Бисер, общ. Харманли, а вълната, идваща от язовир „Иваново“, съборила оградата на имота им, заляла целия първи етаж на жилището и около 50 см от височината на втория. Двамата не успели да излязат от къщата и се удавили.

В резултат на наводнението в дома си загинал и Х. Христов, който също не успял да се спаси от прииждащите водни маси. 80-годишната И. Карамфилова била по същото време с внучката си в къщата си в Бисер. След скъсването на язовирната стена и наводнението на селото, много бързо нивото на навлязлата вода в първия жилищен етаж от къщата им се покачило на 220-230 см. Двете жени не могли да отворят вратата, за да стигнат до втория етаж.

Внучката на И. Карамфилова успяла да се качи на задния перваз на прозореца на едната от стаите в първия етаж, а възрастната жена се хванала за горната част на вратата в същата стая, но не успяла да се спаси и се удавила. Внучката останала 2 часа на перваза на прозореца, след което била спасена от аварийни екипи.

В обвинителния акт е посочено, че преди и към момента на наводнението между община Харманли и Министерство на отбраната е имало „отрицателен“ спор за собствеността на язовир “Иваново”. Един от парцелите под язовира бил актуван като собственост на Министерството на отбраната, а другите два - на община Харманли.

Водната част на язовир „Иваново“ в основния си дял попадала в имота, собственост на Министерството на отбраната. Въпреки това язовир „Иваново“ не се водел в активите на Министерството на отбраната. Поради неизяснения статут на язовир „Иваново“ на практика язовирът не се стопанисвал и поддържал от никого.

В този случай, при такъв спор за собственост, съгласно разпоредбата на чл. 138б от Закона за водите, областният управител на област Хасково – обвиняемата Ирена Узунова, следвало да осигури поддръжката и нормалната техническа експлоатация на язовира, което не било сторено.

Обвиняемата Ирена Узунова не предприела необходимите мерки за осъществяване на поддръжката и ремонтно-възстановителните работи на язовир „Иваново“, въпреки нормативно предвидените й в Закона за водите задължения за това, с които тя била запозната. До обвиняемата Ирена Узунова през ноември 2011 г. бил изпратен и сигнал от директора на Гражданска защита – Хасково и от началника на ОУПБЗН-Хасково за това, че състоянието на хидротехническото съоръжение е потенциално опасно, но същата, въпреки че знаела, че язовирът е в предаварийно състояние, не взела необходимите мерки за осигуряване на технологичната му и конструктивна сигурност.

По делото е била назначена петорна комплексна експертиза, видно от заключението, на която техническото състояние на конструкцията на язовирната стена към момента на аварията било със сериозни недостатъци, за които в продължение на сравнително дълъг период са постъпвали документирани сигнали, а именно – пропадане в централната област на въздушния откос във вид на яма с ширина 2 метра и дълбочина 1 метър, видимо понижение на короната на стената в средната й част и по-малки локални пропадания на въздушния откос в близост до двата бряга.

Разрушаването на стената е било предизвикано от трайно и масивно преливане през нейната корона. Основният изпускател на язовира е бил в трайно неизправно състояние. През последните години не е била провеждана техническа експлоатация на язовирната стена. Не е имало никакви систематични наблюдения на техническото състояние на стената и съоръженията към нея, както и концепцията за адекватни действия и мерки в ситуации с по –интензивни въздействия върху нея.

Неподдържаният преливник и дебелата ледена покривка на язовира, довела до интензивен ледоход и последвало блокиране на преливника, са решаващи фактори, предизвикали рязкото повишаване на водното ниво във водохранилището, преливането над короната на стената и нейното последващо разрушаване. От извършените по делото осем съдебно-медицински експертизи става ясно, че смъртта на осемте лица е настъпила от удавяне.

Делото съдържа над 6000 листа или 30 тома, като в три от томовете е приложена комплексната оценъчна експертиза, по която вещите лица са изследвали, сравнявали и са се запознали с над 10 000 страници документи. Разпитани са над 600 свидетели, приложени са документи и заключенията на осем съдебно-медицински експертизи, съдебно-техническа експертиза, петорна комплексна експертиза, компютърно-техническа експертиза. По делото са призовани 73 свидетели.

Разследването по досъдебното производство се е водило от екип от следователи от Окръжен следствен отдел към Окръжна прокуратура-Пловдив. Обвинителният акт е внесен в съда от трима наблюдаващи прокурори – Гергана Мутафова, районен прокурор на Пловдив и ръководител на екипа, Румяна Зайкова - Калеева, заместник-районен прокурор на Пловдив, и прокурор Мария Лулкина от Районна прокуратура-Пловдив.

Първоначално делото се е водило около година от прокуратурата в Хасково, след това е било изпратено по компетентност във Военно-окръжна прокуратура-Пловдив, където е било за същия период от време, след което е изпратено във Върховна касационна прокуратура и по разпореждане на главния прокурор е било възложено за наблюдение на Районна прокуратура-Пловдив.