Необичайно ниските и минусови температури тази пролет може да унищожат много видове овошки, както и да поразят посевите с ранни картофи на открито, особено в планинските райони, където априлският мраз бе придружен и със снеговалеж. Според специалистите от Института по овощарство и Института по зеленчукови култури "Марица" на най-голям риск от измръзване са изложени ранните череши, имащи вече оформени плодчета, бадемите, кайсиите, джанките и прасковите, при които цъфтежът е приключил. Черешите в Кюстендилско са измръзнали между 70 и 90% с падането до минус 24 градуса на температурите през януари, докато пораженията при ябълките и сливите са около 30%.

"Най-чувствителни на пролетния мраз са младите завръзи веднага след цъфтежа. Застрашени от измръзване са ябълките и някои видове круши, които са в период на цъфтеж, докато за дюлите времето не е толкова опасно и те ще издържат", коментира директорът на Института по овощарство в Пловдив проф. Аргир Живондов. Според него там, където е валял мокър сняг, който се е стопил за час-два, не е страшно и овошките няма да пострадат и това няма да се отрази много на тазгодишната реколта.

"Ако температуратите са били под нулата за час, няма опасност овошките да пострадат, но ако е за по-дълго - измръзват", допълва проф. Живондов. Според експертите най-критична е ситуацията в котловинните полета от двете страни на Стара планина - Златишко-Пирдопска, Карловска и Казанлъшка котловини.

Минусови температури са опасни за ранните картофи, засадени на открито, докато тези, които се отглеждат под полиетилен и в стъклени оранжерии, не са застрашени, твърдят от Института по зеленчуковите култури "Марица". За лука и чесъна няма абсолютно никаква опасност, грахът на открито е по-устойчив на мраз, а салатите бързо се възстановяват.

Опасна за земеделските производители през  пролетта е сланата и доста стопани използват специални спрейове и препарати срещу нея. В страните от Европейския съюз много разпространен е т.нар. "антифриз" за овошки - той се разпръсква от специална машина, течността покрива цветовете и листата на овошките и ги предпазва от слани и измръзване. Използват се и т.нар. антифризни свещи, които се поставят под дърветата, за да осигуряват топлина.

Решение са и вентилаторните машини, които издухват топъл въздух, а една такава машина спасява от измръзване 10 дка. У нас обаче все още най-ефикасно си остава опушването с бали леко влажна слама, като методът се използва и в овощни градини, и в лозя. Балите се разнасят в градините или лозята през 10-15 метра, по една бала със слама се поставя през 2 реда към 2-3 часа през нощта и трябва да се прави всеки ден, когато се очаква слана. Целта е пушекът да се наслои като облак, за да предпази насажденията от сланата. Така димът от сламата създава по-топъл микроклимат - пушекът не позволява сланата да влезе в контакт с най-нежните органи като цветове и близалца, обясняват от Института по овощарство.