“Библия на българите и човечеството” влезе в сакралната книжнина

Ние сме богоизбраният народ, създали сме 22 империи и 55 държави, включително в Мексико и Япония

Пророк е най-високото звание за тружениците в пространствата на духа. Дори геният бледнее пред него. Малцина са избраните, които виждат незримото. Пазят човечеството от злото и сочат пътя на праведните. У нас такъв феномен е Йоло Денев.

Той иде на този свят под знака на Дракона. Денят е понеделник, 1 януари 1940 г. Часът е 1 след полунощ. В англоезичната версия на Йоловия сайт пише: “Това определя неговата съдба - на основоположник, на водач, на борец. В астрологията 1 е числото на лидерството. Януари е началото на годината, полунощ - преходът между нощ и ден, между старо и ново, между старата и новата година...”

Чудото се случва във врачанското село Тлачене, обитавано от дедите ни 8000 години преди новата ера. И още едно знамение... Младенецът е кръстен Йоло, което на първобългарски означава Път, Факел, Светлина, Светкавица!

Йоло Денев завършва Агроикономическия факултет на Селскостопанския институт. Работи като агроном, икономист, проектант, строител. Денем блъска за насъщния, нощем се труди за бъднините на отечеството като неделима част от целокупното човечество. В полулегални условия издава стихосбирката “Паралели на тревогата” и списание “Камбана”. Готви се за оня ден, когато ще блесне светкавицата на неговата мисия.

Десети ноември 1989 г. свари дисидентите по бели гащи. Само Йоло беше изряден. Той се маскира като Тодор Живков, за да заклейми ретроградното и да приветства зората на свободата. После отприщи таланта си в порой от гражданска лирика, с която поведе масите:

Аз идвам в труден час като Спасител,

презрял престъпни сделки с враг червен.

Не мога да забравя хиляди убити,

измамени, ограбени и гладни като мен.

Само Йоло - без Денев - така се подписва поетът. Това го приобщава към онази плеяда от майстори на словото, които народът има за най-близки и които нарича само с първото име. Паисий, Алеко, Димчо илюстрират явлението. Не е нужно да кажеш Алеко Константинов, за да посочиш за кого става дума. Излишно е и обяснителното Йоло Денев. Само Йоло стига!

Инфарктната поезия на Йоло промени политическата физиономия на страната и отвори дверите на голямата политика пред автора. На 1 юли 1990 г. той основа Българската демократическа партия. Централният съвет го избра за председател, за негов заместник издигна съпругата му Радка. Партийната централа и днес се намира в столичния квартал “Дружба”.

Със своята формация Йоло участва в парламентарни, президентски и кметски избори. “Мога да оправя България за два дни!”, уверява той. Подмяна на вота и лични ежби му пречат обаче да вземе властта. Първият удар срещу него е по време на кампанията през 1991-1992 г. По донос на съпартийци Йоло е обвинен в злоупотреба с 300 000 лева. Парите са изтеглени като предизборен заем и са присвоени, твърди прокуратурата. Истината е, че са вложени в народополезна дейност, с тях Йоло е финансирал книгите си.

През ноември 1992 г. тикат Йоло в Централния затвор. Следващия месец го местят на Четвърти километър - за освидетелстване. Не е луд, заключават психиатрите. Белите престилки само са потресени от невероятното му творческо усърдие. “Даваха ми листчета и химикалка, пишех по 30-40 стихотворения на ден”, спомня си пациентът.

Съдебният фарс се точи цяло десетилетие. Най-сетне през 2002 г. Йоло Денев получава една година условно. От юридическата сага печели не Темида, а световната литературата. Защото окованият поет съумява да комплектова седем книги.

“Стихосбирките, написани в затвора, бяха изисквани от Лондонската кралска библиотека и аз изпратих по 5 екземпляра от тях в Лондон”, свидетелства мъченикът на прехода. Изстрадани заглавия като “Вик зад решетките” и “Писма от психиатрията” влизат в златния фонд, за да се наредят до “Записки от мъртвия дом” на Достоевски.

И най-същественото! В тъмницата, в безкрайните часове на усамотение, Йоло изгражда философско-езотерична система, която впечатлява със силата на внушенията. Йоловата космогония има пирамидална структура и е нагодена за масово потребление.

На върха е Тангра. Той е изначалието, бог на всички богове, сътворител и разрушител. Под Тангра е словото българско, което е първоезик на всички човеци, лексикален фундамент на земните говори. Следва българското племе. Ние сме богоизбраният народ, създали сме 22 империи и 55 държави, включително в Мексико и Япония. Наша кръв тече в жилите на Моисей, Христос, Буда, Заратустра и прочие месианци. Български дюлгери са вдигнали пирамидите, Вавилонската кула, Китайската стена и всички по-значими градежи на планетата.

В основата на философското построение е Йоло - посредник между Тангра и простосмъртните.

Йоловото учение е изложено в “Кратка библия на българите”. Тя се появи през 1996 г. под №17 в поредицата “Забранени книги”. Сакралното четиво веднага беше разграбено и пророкът подготви разширен вариант. “Библия на българите и човечеството” излезе от печат през 2000 г. на прага на новото хилядолетие. На предната корица е посочено: “Написа ЙОЛО от рода ДУЛО”. На задната: “Пророк ЙОЛО ДЕНЕВ - обединител-спасител, пратеник на Бог Тангра”.

“От 1000 екземпляра ми останаха 30-40 бройки. Идват хората и от провинцията и я купуват”, отбелязва успеха авторът. За разлика от обикновените читатели обаче, силните на деня скандално нехаеха. Георги Първанов например демонстрира безкнижие и отказа настолното четиво. “Мога да напиша цяла книга с имената на депутати, министри, посланици, писатели, които не пожелаха да отделят и един лев за Библията, а се водят патриоти”, възмущава се Йоло. “А тази книга е такъв уникат, че България ще ми издигне паметник”, пророкува небесно осененият.

Само президентът Петър Стоянов изми срама от челото на властимащите. Горещ почитател на Йоло Денев, той се срещна с него, стисна десницата му и получи автограф. Историческа снимка е документирала събитието, а екземплярът се съхранява в библиотеката на Президентството.

Както всеки сакрален текст, тази книга не може да бъде преразказана. Може да бъде само цитирана без неточности дори в пунктуацията. Ето един фрагмент, който обяснява защо Бавария е най-успешната провинция в Германия:

“След разгрома на държавата Болхара от индийския цар Ашока българо-арийци се преселват в Кавказ (Армения). Впоследствие тръгват на Запад през Източна, Средна и Западна Европа.

Част от народите се води от княз Бавар, който завладява района и създава държава Бавария. Говорят български.

Негов потомък е княз Болгер, преселник от Кавказка България. Тези две династии управляват Бавария, която е основно българо-арийско ядро в днешната германска държава.

Много думи в Германия са баварски, а те от своя страна родствени с езиците в памирско-кавказките райони.”

Сега Йоло Денев е на върха на космическата слава. В краткия отдих между домашната и общочовешка деятелност работи по въпроса и за своя паметник. Монументът ще бъде вдигнат в “Дружба”, на хълма до езерото. “Ще ми го изгради Петър Димитров, един от най-добрите наши скулптори”, обещава пророкът и вдига три пръста към небето. Това е знакът на Тангра.