Той и тя девствени. Той направил всичко набързо и неловко запалил цигара:

- Бил ли си с други жени? - поинтересувала се тя.

- Разбира се - отговорил с интонацията на Казанова, - и то много. А ти с мъже?

- А аз още с нито един.

 

Качва се в препълнен автобус хубава блондинка и възкликва:

- Колко хубави мъже! Сигурно някой от тях ще ми отстъпи място.

Изведнъж половината седалки в автобуса се опразват.

 

- Коя бира е най-добра?

- Сутрешната.

 

Гражданко Петрова, кажете, как успяхте да задържите този сексуален маниак?

- Какво да ви кажа? На сутринта, разбира се, беше доста поизморен вече.

 

Двама спорели на кого му е по-грозна жената:

- Аз мойта не я извеждам от нас, защото хората изпадат в паника и стават катастрофи по улицата.

- Слаба работа, дай да те водя у нас да видиш за какво става дума.

Чукат на вратата и отвътре се чува:

- Да си слагам ли кесето?

- Не бе, няма да правим секс, само ще те показвам.

 

Сестрата на Иванчо е бременна и му казва:

- Скоро ще станеш вуйчо.

- Не искам! Аз искам да съм космонавт.

 

Една жена се оплакала на приятелката си, че мъжът й непрекъснато говори за майка си и за всичко я сравнява с нея. Приятелката я посъветвала да си купи еротично бельо, защото в секса сравнение между съпругата и майката не можело да става. Вечерта жената се появява в убийствено еротично бельо в черно.

- Ти защо си в черно, ма? Да не би мама да е умряла?

 

Иванчо се появява на училище с посинено око и класната го пита:

- Иванчо, бре, защо ти е посинено окото, а?

- Ами, другарко, отивам аз вчера да спя при мама и тати, и тати по едно време пита: „Заспа ли?“ Аз отговорих „не“, той се ядоса нещо и...

На другия ден Иванчо се появява с две посинени очи:

- Ами, другарко, отивам аз вчера да спя при мама и тати, и тати по едно време пита: „Заспа ли?“ Аз си мълча. Тати пак попита: „Заспа ли?“ Аз отговорих „не“, той пак се ядоса нещо и...

На другия ден Иванчо се появява тотално пребит:

- Ами, другарко, отивам аз вчера да спя при мама и тати, и тати по едно време пита: „Заспа ли?“ Аз си мълча. Тати пак пита: „Заспа ли?“ Аз обаче упорито мълча.

След известно време тати попита: „Влезе ли?“ и аз: „Кой?“...

 

Попитали веднъж учениците Зенон:

- Учителю, ти имаш знания несравнимо по-големи от нашите. Защо тогава се отнасяш със съмнение към отговорите ни?

Философът очертал два различни по големина кръга върху пясъка и като ги посочил, казал:

- Големият кръг представлява площта на моите знания, а малкият на вашите. Но и двете площи са ограничени. Извън кръговете има много неизвестни - и на мене, и на вас. Обиколката на голямата окръжност, т.е. моите знания, е по-голяма от тази на малката. Следователно и границата на моите знания с неизвестното е по-голяма от вашата. Всъщност именно оттук идва и съмнението ми.

 

Алберт Айнщайн умира и пристига на небето. Тъй като е VIP, посреща го самият Господ:

- Добре дошъл, Алберт! За нас е чест, такъв велик учен, каква велика формула измисли!

А Айнщайн казва:

- Остави я моята формула, аз цял живот чакам този миг, та да видя твоята формула, онази, по която направи човека. Дай да я видя, моля!

Господ се дърпа:

- Това са стари работи, нищо интересно няма, какво толкова.

Но след дълго настояване на Айнщайн, Господ му подава едно смачкано листче:

- Ето я тази формула.

Айнщайн чете внимателно, изведнъж се сепва и казва:

- Но, Господи, тук има грешка?!

- Е, за това говорим...

 

В едно от произведенията си Александър Дюма-син бил употребил израза „болезнена празнина“. Искайки да го подиграе, един критик го запитал в компания:

- Какво разбирате под понятието „болезнена празнина“? Аз нищо не разбирам. Според мен празнината не може да бъде болезнена.

Всички от компанията с голям интерес очаквали какъв ще бъде отговорът на Дюма. Писателят попитал критика:

- Господине, никога ли не ви е боляла главата?

 

Вуте казва на жена си Пена:

- Пено, искаш ли да си поиграем на пролет?

- Що е това бе, Вуте?

- Ами аз ще те оправям, а ти ще цъфтиш.

Пена:

- Ооо, това не е интересно, дай да играем на зима. Комшията Нане да ме оправя, а ти да фучиш.