Преди няколко дни професор Александър Чирков стана на 80. Основоположникът на модерната българска школа по кардиохирургия е лекар с международна известност. Той е човекът, направил първата трансплантация на сърце (1986 г.) не само у нас, но и в цяла Източна Европа. През 2003 г. извършва и първата белодробна трансплантация тук. Създател е на болница „Света Екатерина”.

За професор Чирков могат да се чуят много легенди. Е, като всеки успял българин, коментарите за него са от “осанна” до “разпни го”. Но познаващите го не биха оборили факта, че кардиохирургът е човек, който винаги казва какво мисли, и никога не е спестявал на политиците мнението си за тях. Справка: бившите здравни министри Петър Москов и проф. Радослав Гайдарски. Докторът е признавал и някои свои грехове - един от които е вярата му в способностите на Симеон Сакскобургготски. Други пък се мъчат да го изкарат сребролюбец и дори се съмняват в качествата му на специалист от световен мащаб. Срещу всички подобни “легенди” обаче се чуват много по-силно гласовете на хилядите благодарни пациенти, на които професорът е спасил живота.

От повече от три години лекарят пътува всеки месец от германския град Фрайбург, където живее със съпругата си Мариане, до Варна. В морската ни столица той консултира и оперира пациенти, дошли от цяла България. Макар и създател и дългогодишен ръководител на болницата “Света Екатерина”, проф. Чирков трябваше да я напусне на 18 юни 2005-а, когато бе скандално уволнен от тогавашния министър на здравеопазването проф. Гайдарски. Не крие, че още пази болката в сърцето вече 12-а година. “Става дума за принципи! Не мисля, че е нормално да изградиш нещо от нулата и да ти го вземат. Все едно да ти отнемат детето”, споделял е неведнъж той. В началото мисли, че несправедливото му уволнение ще бъде коригирано, но накрая се отказва да се бори. Продава апартамента си в София и прави окончателния избор - Варна.

От няколко години той работи по изграждането на модерна болница в морския град. Но нещата около изграждането й засега са трудни.

Александър Чирков е роден в малкото крайдунавско градче Лом през 1938 година. Семейството му било заможно, а дядо му изпращал децата си да учат в Германия. Бъдещият кардиохирург има чичовци, които са се образовали там като инженери, а единият бил лекар с клиника в Берлин. Колкото и невероятно да звучи, се оказва, че първата му родственица, която започнала да лекува хората, била прабаба му Лилия. Тя била гъркиня, живеела в Москва, имала клиника и била личен лекар на семейството на големия руски писател Лев Толстой.

Преди да замине през 1966-а за Федерална Германия, д-р Чирков вече е завеждащ отделение по обща хирургия в Белоградчик. В Западен Берлин той завършва при прочутия професор Бюхлер. Първо работи във университета Вестенд, а след това във Франкфурт на Майн и във Фрайбург. И така Германия става негова втора родина. Той бързо придобива немския манталитет и светоусещане. Шест години по-късно, на 34 години, той вече е доцент във Франкфурт. Малко по-късно специализира сърдечна хирургия за бебета и малки деца в Алабама в САЩ. Веднага го канят да създаде клиника за тези операции и в Германия, а през 1984 г. става професор в Университета във Фрайбург. Още по-голямото признание обаче идва от страна на България.

Поканата идва лично от Людмила Живкова, която го издирва през 1978-а. Неин вуйчо е академик Атанас Малеев - шеф на Медицинска академия тогава и зам.-здравен министър, който му предлага да помогне за изграждането на кардиохирургията у нас. Окончателно се завръща в родината през 1984 година, след като подписва с българското правителство договор за разкриване на болница по американски модел за сърдечна хирургия. Затова е награден с орден “Стара планина” I степен лично от Тодор Живков.

Тогава български екипи често посещават Иран, Сирия, Либия и Алжир и оперират сърдечноболни деца. А изграждането на болница “Света Екатерина” не струва нито лев на българския данъкоплатец. Тя е построена със средства, дарени от спонсори в Германия, Холандия, Австрия и САЩ.

Лекарят никога не е крил уважението си към бившия Първи. За него Живков е “истински държавник” - така му казвали и неговите високопоставени немски приятели. Разказвал е как заради него Тато уволнил двама офицери от ДС, които се опитвали да пречат на идеята за модернизация на здравеопазването. Тогава той се запознава и с Георги Йорданов, с когото и до днес са големи приятели.

След промените през 1989-а, проф. Чирков се включва активно в политическия живот у нас. Той става заместник на д-р Петър Дертлиев във възобновената БСДП. Но истински разгневява приятелите си от СДС, когато предлага Йорданов за министър на културата. Ядосва се, че дългоочакваната промяна не се е случила и заради вината на “нас от СДС”.

Няколко пъти той отказва да стане здравен министър. Но заявява, че ако го потърсят за съвет, с радост ще го даде. И ще помага на онези, които мислят като него. Сега българинът е щастлив човек - гордее се с работата си и със семейството си. И продължава да мечтае и да вярва, че Господ е с можещите.

С Мариане живее повече от 50 години

Най-голямата радост в живота му си остава семейството. Той живее заедно с германката Мариане във Фрайбург вече над 50 години. Тя е неговата втора съпруга. С Мариане имат дъщеря и син. Алесандро работи в ЕК, а Кармен в Сената по образование в Хамбург. Не страда, че не са станали лекари, никога не им е влиял на избора. Радва се и на тримата прекрасни внуци, с които са го дарили - Никол, Феликс и Сара.

За него

Бори се за модерно здравеопазване

Уволнението на д-р Чирков от “Света Екатерина” беше тъжен ден за медицината на България. Чирков дава щедро всичко от себе си в полза на България и се бори за изграждането на модерно здравеопазване.

Проф. Димитър Камбуров, бивш депутат

Направи много за България

Знам колко пъти Чирков е лекувал хора, които не са имали пари. Българските граждани са възмутени. Престъпниците не отиват в затвора, а човек който е направил толкова много за България е бил отстранен. Това е недопустимо за световно признат кардиохирург.

Д-р Анастасия Мозер, лидер на БЗНС-НС

Донесе ни духовна философия

Срещнах проф. Александър Чирков съвсем случайно. И в това беше шансът ми. Ако не беше дошъл проф. Чирков през 1984 г., щяхме да останем на нивото на останалите спе­циал­но­сти в болницата. Той донесе една философия - не само професионална, но и духовна. А тя е, че има някой, който следи за нашите дела, че важното е да направиш добро и да го забравиш. Благодарение на Чирков получихме възможност да излизаме в чужбина и да специализираме.

Проф. Генчо Начев, шеф на болница “Св. Екатерина”