- Професор Клисарова, предложение от последните дни в мандата ви като образователен министър стана основен пункт в предизборната кампания на БСП - един учебник по един предмет. Кога най-рано според вас може да бъде въведена тази система? И не отваряте ли задна вратичка на многото издателства и колективи с опцията да има неограничен брой помагала?

- Ще ви отговоря с въпрос - сега, когато има четири буквара и няколко учебника по история за пети клас, избирателно казвам класа, по-добре ли е? Деца от различни училища учат по различни текстове, писани от различни автори и колективи. Текстовете доста често трудно могат да бъдат разбрани не само от учениците, но и от родителите им. И друг важен детайл - когато има един учебник по всеки предмет и авторските права на този учебник са на МОН, ясно ще се знае кой носи отговорност за съдържанието, за грешките, за неточностите. Сега авторските права държи колективът, който е написал учебника, и министерството не може да се намеси с корекции без съгласието на членовете му. Затова предложих и продължавам да настоявам да има един учебник по предмет и авторските права да са на министерството. Този учебник трябва да гарантира само базовите знания, уроците да са с оптимално съдържание и обем, да има страница за упражнение след всеки урок. Когато в стандартите заложим много материал, тогава няма как учебникът да не стане много обемен, а учителят няма как да не препуска по учебния материал, защото трябва да преподаде всичко. Ако има повече помагала, тогава учителите ще могат да прилагат индивидуален подход, да избират помагало, подходящо за конкретния ученик, а не за целия клас. Например ученик, който е напред по математика, ще решава сложни задачи; който е силен по български език, ще пише есета и т .н. Ние сме длъжници и на децата в първи клас, чийто език е различен от българския. Какви учебници и какви помагала има за тях? Едно дете е билингва (двуезично дете), но друго не е. Би следвало да има подходящи помагала и за двете деца, нали?

- Защо настоявате за спешна промяна в Закона за училищното образование, който бе приет от 43-тото народно събрание?

- Защото един закон, приет буквално заради политическия инат на една партия, няма как да бъде добър. Надявам се всички колеги, които ще влязат в Народното събрание, да се обединят и да направят пълна ревизия на текстовете, защото в срещите, които имам с учители - не само сега, по време на кампанията, а и преди това - не видях доволни и удовлетворени от този закон хора. Учителите се оплакват от излишна административна работа и попълване на безброй документи. Много спорни въпроси има в този закон. Да се повтаря ли класът до четвърти? Трябва да готвим децата за конкурентна среда. Те трябва да знаят, че ще бъдат реално оценявани в тази среда, да свикнат с това. Не бива да говорим само за санкции, трябва да говорим преди всичко за мотивация. Не е достатъчно разписано как работим с децата, които имат лидерски потенциал, с децата таланти, които имат творчески потенциал. А децата със специални образователни потребности (СОП)? Какво ще правят те, когато затворят помощните и специалните училища? Къде ще отидат? Има ли условия за тяхната интеграция и всички деца ли могат да бъдат интегрирани? Методите за работа с деца със СОП в каква наредба ще бъдат разписани? В новия, сега приет закон думата „възпитание“ се среща точно 5 пъти. А всички искаме да се борим с агресията в училище, да има уважение към учителската професия, към семейството и обществото. Е, няма как да стане без възпитание и без ангажиране на цялото общество. Тези и още много въпроси изискват широка дискусия, за да се стигне до най-добрите решения.

- Кои са основните проблеми, засягащи училищното образование, които „БСП за България“ застъпва в програмата си и ще работи за тяхното решаване?

- Трите основни приоритети са борбата с неграмотността и с неравенствата, силно развито професионално образование и обучение, свързано с пазара на труда, и патриотично възпитание на децата - аз лично много държа на третия основен момент . Ако ние успеем да напреднем по тези три приоритета ще гарантираме добро бъдеще на държавата. Единствено БСП определя, ако ние управляваме, за 4 годишен мандат средствата за образование в държавния бюджет ще достигнат 5% от брутния вътрешен продукт (при 3,5% за 2017 г.). Това ще гарантира не само заплатите на учителите, но и привлекателната среда за учениците. Разписали сме в платформата поетапно и справедливо увеличение на заплащането на труда на учителя - увеличение на учителските заплати с не по-малко от 15 процента през първата година на мандата и с не по-малко от 40 процента в края на мандата. Заложили сме да се увеличи обсегът на помощта за социално слаби семейства, която се дава като подготовка за първия учебен ден. Сега такава помощ получават родителите на първокласници; предвиждаме да има такава помощ и за семействата на деца от 2-ри, 3-ти и 4-ти клас, които имат затруднения. Обществото знае нашата позиция, че не бива частните училища да се включват в държавното финансиране - държавните средства ще отиват за държавните и общинските училища. По-неотложно е да финансираме повече защитени училища и детски градини с тези средства, за да могат децата да са близко до семействата си. Залагаме и на реализацията на Стратегията за информационни и комуникационни технологии в образованието и науката, която беше приета през 2014 г. от Министерския съвет и за която бяха отделени средства. Къде отидоха тези пари - трябва други да отговорят. Модерното общество е общество на компютрите, трябва да го имаме предвид и да готвим децата за тази реалност, да направим така, че да им бъде интересно и в училище. Важна тема в нашата програма е професионалното образование, свързано с пазара на труда и с икономиката. Приоритет на БСП е патриотичното възпитание. През цялото ни образование по български език, литература, музика, изкуства трябва да минава нишката на нашето, родното, на това, с което всички трябва да се гордеем. Ще добавя и още един приоритет от нашата програма - изпълнението на Стратегията за развитие на педагогическите кадри, която също беше приета в мандата 2013-2014 г. Не само сме заложили увеличение на заплатите в сектора, държим на по-добрите условия за кариерно развитие, за професионална квалификация. Сега всеки прави курсове за професионална квалификация - правителствени и неправителствени организации, физически и юридически лица издават документи. Трябва да има ясен регламент за това, да чуваме какво искат учителите, какви са нагласите им. А те казват, че висшите училища са обучителните звена и те трябва да издават документите за квалификация.

- Какъв е пътят за регулиране на средствата за висшите училища, за качественото образование и добрата реализация на младите висшисти?

- Това е много важен въпрос, защото приемаме 70 000 деца, а завършват 50 000. Държавната регулация е задължителна. Какво беше първото постановление - ще вземем средства от издръжката на един студент по медицина или дентална медицина и ще ги дадем на инженерите. Това е грешен подход. Води до конфликт дори между самите студенти. Правилна е мярката, която прави връзка между висшето образование, пазара на труда и бизнеса. Да има стимули за тези, които кандидатстват в определените като приоритетни специалности. Може да се дават стипендии, да се плаща само част от таксата или да няма такава. Това са работещите методи, ограниченията не са добри.

- А как отговаряте на учените, които непрекъснато протестират срещу минималното заплащане?

- Много важен въпрос, защото без нови знания няма да има и нови технологии, няма как да има конкурентоспособна икономика, модерна инфраструктура и т.н. Заложили сме средствата за научноизследователска дейност до 2020 г. да нараснат 5 пъти и да станат 1% от брутния вътрешен продукт (при 0,19 за 2017 г.). Предвиждаме стартовата заплата за млад учен да не бъде по-ниска от две минимални работни заплати, стипендии и програми за докторанти и постдокторанти, базови минимални заплати за заетите в науката по основен трудов договор в Българската академия на науките, Селскостопанската академия и държавните висши училища.

Нашият гост

Проф. Анелия Клисарова е министър на образованието и науката за времето 2013-2014 г. В края на мандата й, след много срещи с учители, родители, ученици, експерти и др., тя и екипът в МОН подготвиха проект за нов закон за училищното образование. Но 43 НС прие съвършено друг закон, подготвен от екип на ГЕРБ. Проф. Клисарова е втора във варненската листа с кандидатите за народни представители на “БСП за България”, начело на която е проф. Стефан Данаилов.