Проф. Асен Дудов, председател на Българското онкологично научно дружество, пред „Труд“: Пациентите с рак са се увеличили с 32% за 20 години

България е на дъното по отделяни пари за здравеопазване

За съвременните тенденции в лечението на онкологичните заболявания разговаряме с проф. Асен Дудов, председател на Българското онкологично научно дружество. Подобреното разбиране на рака на молекулярно ниво направи редица негови локализации лечими и позволи дълготрайни ремисии при пациентите дори с напреднал стадий на заболяване, обясни водещият специалист.

- Проф. Дудов, с напредването на медицината и технологиите все по-малко болести са синоним на смъртна присъда. Какво представляват онкологичните заболявания, ра­кът?

- Ракът не е една болест, а около 200 различни нозологични единици, които имат сходно протичане и аналогични механизми и затова механично са обединени под общото име рак. Сходното за тях е възможността за инфилтрация, т.е. прорастване в околните тъкани, органи и структури; метастазирането, т.е. възможността на отделни клетки да се поселват в далечни органи и системи и да формират туморни образувания, които имат характеристиката на първичния тумор; загуба на програмирана смърт – т. нар. апоптоза. Апоптозата е програмирана продължителност на живота на различните клетки в човешкото тяло, като например червените кръвни телца, които имат определено време за живот. Друга продължителност на живота има например най-горният слой на кожата, наречен епидермис – и така за всички човешки органи и тъкани. Най-странният, интересен, но и ужасен като последствия биологичен феномен на рака, е пълната загуба на програмирана клетъчна смърт – т.е. туморните клетки са безсмъртни. Ако те имат хранителни вещества, кислород и пространство, могат да живеят вечно. За съжаление това тяхно свойство както при първичния тумор, така и при неговите метастази, ако не се лекува, рано или късно води до смъртта на пациента. Затова и лечението на злокачествените тумори, по традиция и за краткост наричано химиотерапия, включва противотуморни лекарства от всички фармакологични класове. За да бъдат ефективни обаче тези най-съвременни лекарства, които избирателно се прицелват в туморните клетки, трябва да се потърси мишената, която те да атакуват.

- Това ли е насоката на съвременното лечение?

- Именно това са новостите в съвременната медицинска онкология – намирането на такива биомаркери, които чрез генетични изследвания или молекулярно-биологичен анализ показват определени мутации или биологични структурни характеристики, към които като ключ в ключалка се включват съвременните лекарства за различните видове рак. Именно това даде възможност за бурното развитие на молекулярната биология и генетиката и се създадоха множество подобни таргетни лекарства. Само от 2011 г. до сега в САЩ и Западна Европа има 22 нови лекарства, одобрени за прицелно лечение на рака, а още по-впечатляващо е, че в напреднали стадии на клинични изпитвания има над 600 подобни молекули, очакващи да придобият статута на лекарства. Затова съвременната онкология става все по-прецизирана и персонализирана, защото тя търси точната група пациенти, при които определени лекарства биха имали оптимален ефект. Всъщност това е реализация на мечтата на Пол Ерлих за тъй нар. “вълшебни куршуми”, които да поразяват единствено болните клетки в организма. До последните няколко години повече от столетие това беше само една мечта.

Това подобрено разбиране на рака на молекулярно ниво наистина направи редица негови локализации лечими и позволи на пациентите дори с напреднало заболяване да влизат в дълготрайни ремисии, които доскоро бяха немислими, а при редица пациенти по този начин може да се постигне и пълно излекуване. Проблем обаче си остава голямата цена, която нараства не в проценти, а в пъти при новите лекарства, но тя не може да се разглежда като абсолютна величина, а трябва да се пресметнат годините спасен човешки живот, социализирането на пациентите, които макар и да се разболяват в по-зряла възраст от рак за съжаление, ако не се лекуват, загиват в трудоспособния спектър на възрастта с пик от 45-ата до 69-ата година от живота. Именно затова в страните от САЩ и Западна Европа, за да се лекува успешно ракът, се влагат много средства в достатъчно и скъпи съвременни лекарства, програми за ранна диагностика, програми за скрининг. При нас за съжаление се говори само за свиване на разходите, а в същото време парадоксално се пишат „програми“ за намаление на онкологично болните. Така сме страна на абсурда, която единствена в света иска да намали разходите в онкологията, за да има по-добри резултати там! Всъщност това са действия, предприети от администратори и бюджетари, които нямат представа от лекарствена политика и от съвременната същност и развитие на здравеопазването.

- Съществува проблем с Раковия регистър у нас, но може ли да се каже колко приблизително са пациентите с диагноза рак? В началото на октомври представихте данни пред Комисията по здравеопазване относно рака на простатата.

- В Раковия регистър на България за съжаление няма данни след 2013 г. и няма актуални данни, които да мога да ви представя. Ако гледаме данните в Европа обаче, пациентите с ракови заболявания са се увеличили с около 32% през последните 2 десетилетия, което може да се обясни с по-добрата диагностика, по-точното им обхващане и познаване и, разбира се, с тези вредности на средата, които имат отношение към заболеваемостта. Не на последно място - в Европа, и особено в България, има застаряване на населението, като за същия период населението над 65 години се е увеличило с 11%, а има един афоризъм, жесток, но верен, че всеки човек, ако живее достатъчно дълго, среща в живота си своя рак. Ракът на простатата е 4-ти по честота солиден тумор при хората изобщо и вторият по честота сред мъжете след рака на белия дроб. Около 1.4 милиона мъже в света са диагностицирани с рак на простатата през 2016 г., което е около 18% от всички злокачествени тумори при мъжете. Почти 70% от тези случаи (около 800 000) се диагностицират в развитите страни на Европа. Иначе в света простатният карцином варира в честотата си до 25 пъти, като например тя е най-висока в Австралия и Нова Зеландия, Северна Америка, а в Европа – в нейната западна и северна част.

- Каква е причината за това?

- Това се обяснява с рутинното изследване в тези страни на маркера простатно-специфичен антиген (PSA), както и рутинното използване на биопсията, като всичко това води до точна диагностика. По-тревожно е измерението на преживяемостта за 5 години, която в България е 53.7% при средна за Европа 84%, което ни поставя на дъното. Всъщност ние сме на дъното и като финансови средства, отделяни за здравеопазване, което в голяма степен дава и този резултат. В страната най-висока заболеваемост има в областите Варна, Пловдив и София – повече от 45/100 000, а смъртността е най-висока в областите Хасково, Враца, Варна, София-област и Перник – над 16/100 000.

- Какъв процент от българските мъже като цяло страдат от рак на простатата и кои са по-рисковите групи?

- Ракът на простатата за щастие е заболяване на по-късната възраст, като по по-стари данни на нея се дължат около 26.5% от общата заболеваемост от рак при мъжете в България над 75 години. Трябва да се отбележи, че има и тъй нар. “клинично незначимо” заболяване, което не се нуждае от лечение и ако един мъж не се подлага на системни изследвания, може и да не разбере, че го има. Затова много трябва да се внимава, когато се говори за масов скрининг на рака на простатата, тъй като в огромни и представителни клинични изпитвания в САЩ и Западна Европа се доказа, че такива поголовни изследвания водят до често излишно лечение, т. нар. свръхлечение. Медицинските онколози и уролозите, които първи се срещат с болните, вече знаят, че пациентите следва щателно да се подбират и преценяват за лечение, а не механично да се подлагат на него.

- Има ли превенция за намаляване на риска - профилактичните прегледи ли са най-важни?

- Няма профилактика, т.е. група мерки, които един мъж следва да извършва, за да избегне болестта или да я отложи през живота си. Разбира се, има някои изключения като например приема на анаболи и други деривати на мъжкия полов хормон - тестостерон, които често се прилагат за натрупване на мускулна маса при спортуващи и боди-билдъри, както и при някои мъже в по-напреднала възраст, които желаят да поддържат по-добро либидото си и сексуалния живот. Това обаче изиграва лоша шега, защото дългият прием по принципа на обратната връзка блокира естественото отделяне на тестостерона и скоро дори още повече влошава сексуалните възможности на мъже, които приемат тези субстанции. Ако трябва да се обобщи, редно е всеки мъж, навършил 45 години, веднъж годишно да дава кръв, която се взема от венозен съд с кратко убождане, за изследване на споменатия маркер PSA и само ако той е завишен, да се преминава към по-нататъшна диагностика и търсене на злокачествен тумор, а при съмнителна находка – задължителна биопсия. Не трябва да се свързва винаги прегледът с неприятното туширане на простатата с пръст, защото към подобни изследвания се прибягва, когато има повишени стойности на споменатия вече маркер и много по-рядко при други индиректни белези.

- Какви са първите симптоми на проблем с простатата, които не трябва да се пренебрегват, а да насочат към консултация със специалист?

- Първите симптоми при рака на простатата често наподобяват нейното доброкачествено разрастване, което съпътства мъжкия пол след навършване на 40 години. Особено изразено е при някои мъже в петото и шестото десетилетие от живота, когато започва често ставане нощем, за да уринират, имат чувството за недостатъчно изпразване на пикочния мехур, понякога самият акт на отделяне на урината започва по-бавно, а струята може да бъде изтънена. Това са неща, коригируеми както с лекарства за доброкачествено разрастване, така и чрез някои оперативни методи. За съжаление обаче най-често те са идентични с оплакванията от рак на простатата, когато също тя се разраства. Затова се провежда биопсия и с игла се получават материалчета от нея, които се изследват от колегите патолози и се определя дали се касае за доброкачествен или злокачествен тумор. Разбира се, проявите могат да бъдат различни и пъстри – например една болка в рамото може да е признак на костно метастазиране, което често се среща при рак на простатата. Винаги трябва да се мисли за тази болест така, както се мисли за рака на млечната жлеза при жените. Неслучайно Европейският парламент определи сесия и ден на рака на простата тази година, които се проведоха и в националните парламенти. Ранното диагностициране на клинично значимата форма може да доведе до пълно и абсолютно излекуване, което е съчетание от медицинска онкология с провеждането на хормонална терапия, химиотерапия и редица други лечения, лъчелечение и особено най-съвременните му форми – брахитерапия на простатата. И, разбира се, при най-ранните форми – оперативното отстраняване на простатата, което и в България вече може да стане освен с отворена операция, така и роботизирано чрез малък отвор на корема, след което пациентът се възстановява буквално за 2-3 дни и според резултата може да се добави хормонално или лъчево лечение за постигане на пълно изкореняване на болестта. Особено важно е, че в цялата палитра на най-съвременни противотуморни лекарства вече има и такива, които пряко действат и при болни с кастрационно-резистентен рак с локално напреднало или метастатично заболяване, които до скоро бяха с бърза смъртна присъда, но сега може да се получи ремисия и дълъг контрол над болестта.

- Отвсякъде ни заливат реклами на различни препарати, които веднага облекчавали дискомфорта при проблем с простатата. Доколко това е опасно и подвеждащо и има ли българският мъж достатъчно висока здравна култура?

- Тук отговорът е двупосочен. Различни продукти благоприятно повлияват доброкачественото разрастване, но маскират симптомите на раковата болест. Именно тук значение има индивидуалната култура на пациента да лекува както доброкачествените промени, така и по своя инициатива да се обръща към уролог или медицински онколог за съвет и преглед. За съжаление българинът харесва повече “магическите” начини на поведение, екзотични хранителни добавки – билки, гъби, изпражнения от скални орли, сини скорпиони и куп други неадекватни вещества, които само отлагат началото на истинското лечение, но по време на техния прием болестта напредва.

- Какво бихте посъветвали пациентите?

- В заключение искам да кажа, че това е едно добре контролируемо заболяване, за чиято диагностика и лечение в България са достъпни всички методи, и в начален, и в напреднал стадий, и от българските мъже се изисква само веднъж годишно след 45-годишна възраст да дават кръв за изследване на PSA и ако той е завишен, или имат някакви съмнения, да се обърнат към уролог или медицински онколог.

 

Нашият гост

Проф. Асен Дудов е председател на Българското онкологично научно дружество и национален консултант по медицинска онкология. Специализирал е вътрешни болести и медицинска онкология. Има научна специалност по клинична фармакология. Има специализации в Сейнт Джоунс Колидж Оксфорд, Великобритания; Институт Жул Борде, Белгия; Тораксклиник, Германия; Гюстав Роси, Франция; Институто Ди Тумори, Италия; Сан Франциско Комприхенсив Кансър Сентър, САЩ; Харвард Медикал Скул, САЩ; Масачузетс Дженерал Хоспитал, САЩ; МД Андерсън Кансър Сентър, САЩ.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Здраве