Проф. Бойко Ганчевски: Презираме бежанците, а това е безразсъдно и опасно

Доайенът на криминалните психолози проф. Бойко Ганчевски пред "Труд"

- Какво се случва, проф. Ганчевски? Моята приятелка не иска да дойде на площад „Батенберг“, където винаги посрещаме Нова година. „Боя се, казва, виж какво стана в Германия на коледния базар!“ Терористите постигнаха ли целта си - да ни принудят да живеем в страх?

- Да. Тероризмът се превърна в най-използваната форма на война - евтина, безотказна, относително безопасна за нападателите. В нея няма нужда от голяма армия. Кръвта остава по ръцете на терористите фанатици, а не на държавите, които ги поддържат. Те могат, когато решат, да отрекат съпричастността си към терористичните актове. Аз неотдавна се върнах от Казахстан, където излезе от печат книгата “За тероризма и религиозния екстремизъм“ - съвместно изследване на български и казахстански криминалисти и психололози, в което и аз съм автор. Наблюдавах там мирния съвместен живот на християни, мюсюлмани, будисти и др. Той е основан на традицията да се спазват законите, независимо от етническата и религиозна принадлежност на хората. Бях на гости на християнин офицер и мюсюлманка, женени от 35 години. Как се погаждате, питах. Не спорим за религия и отбелязваме по канон всички празници, отвърна ми съпругът. Дъщеря му се моли в джамията, синът му носи кръста в православната църква. Аз чета лекции в университета там и не различавам християнка от мюсюлманка, сред студентите няма забулени и с ислямистки бради, защото такива са правилата. Те ги спазват, обичат се, женят се помежду си. А ние в Евросъюза презираме бежанците, страхуваме се от тях, очакваме да ни слугуват. Това е безразсъдно и опасно, а както виждаме, не е и безнаказано.

- Изглежда, че страхът от терора върви подръка с омразата и загърбва т.нар. европейска толерантност.

- Хората се страхуват най-вече на базата на икономическата и финансовата нестабилност, които у нас са съчетани с политическо безвремие. Когато човек има проблеми и му идват неканени гости - и то много и различни от него, нормално е да се стресне.

- Ние, българите, които имаме поговорка, че гостенинът се почита като Бога, правим протести срещу бежанците, пъдим ги, каним се да ги гърмим на границата, да ги заключим в лагери!

- Негативните чувства са взаимни. Повечето бежанци приемат България като второстепенна дестинация, а това предпоставя у тях несигурност, че ще стигнат до желаната цел, напрежение, нагласа към агресия и неспазване на закона и обществения ред. Ние пък се страхуваме от това, че те са с различна религия - не от нея самата, а от това, че идващите я проповядват в радикален план.

- Проучване на фондация „Фридрих Еберт“ показва, че 60% от българите се боят от бежанците, защото са с чужда религия, носят зарази и тероризъм, 5% ги мразят и едва 35% ги приемат все пак. Омраза и страх!

- Българите се страхуват открито, защото за никого не е тайна, че насилието е част от ежедневието на хората у нас, че е ниско нивото на националната сигурност. По-лоши са скритите нагласи на насилие, продиктувани от омраза към различните - отделни индивиди или групи. Никой не защитава открито насилието, но има тенденция на одобрение към силовото решаване на проблемите. Боим се от насилието, а го одобряваме, понякога се стремим да му подражаваме. Когато хората преживяват несигурност, те искат възмездие от типа „зъб за зъб, око за око“, а общественото мнение е променливо като атмосферното налягане. Ето, германците първоначално проявиха гостоприемство, защото сметнаха, че който дойде в страната им, ще спазва техните правила. Те видяха, че ние, източноевропейците, го правим - в България си хвърляме фасовете през прозорците на колите, но не и там... Не отчетоха обаче народопсихологията на новите гости и бяха неприятно изненадани в Кьолн, където бежанци в новогодишната нощ нападнаха сексуално жените им, считайки, че те с облеклото си ги предизвикват. От това общественото мнение рязко се промени. Не е чудно, че у нас 65% от хората са с очаквания да бъдат нападнати, обрани и сексуално малтретирани от мигрантите. Те се чувстват като жертви, но и мигрантите се чувстват така. Те идват да живеят като нас, а усещат, че ние очакваме от тях да ни вършат мръсната работа, да стоят затворени в гета. И се противят. Видяхме навремето във Франция как палиха коли в предградията, където са изолирани от години. Бащите им бяха метачи, те не получиха образование, а метлите бяха заменени с машини и не се намира работа за тях.

-Друго е сега в България.

- Защо да е друго? Тук остават най-бедните и неграмотните от бежанците. По-образованите и заможните ползват България за трамплин към Западна Европа, те плащат по 5000 долара на каналджиите и си заминават. Останалите трудно се интегрират, ние нашите цигани не можем да интегрираме, дето говорят езика ни!

- Ваш колега каза, че сблъсъците между българи и чужденци са неизбежни. Той даде пример с Кьолн, където немци пребиха пакистанци, а рокери направиха хайки за хора.

- В психологията съществува термин „толерантност срещу неопределеност“. Неопределеност има при изпадане в стресова ситуация, каквато е прииждането на мигрантите, при опасността от терористичен акт, от сблъсък с корупцията и т.н. Толерантните хора възприемат неопределеността разумно. Нетолерантните се страхуват, изпитват дискомфорт, тревожност, безпокойство и всичко това в поведенчески план може да прерасне в агресия.

- Помните ли размириците в лагера в Харманли и протестите там? ВМРО ги нажежаваше.

- Политиците много влияят върху отношението на хората към мигрантите.

- Ако дадем на г-н Каракачанов пушка и го пратим на браздата, той би ли стрелял срещу бегълците, както проповядва?

- Не. Каракачанов не би употребил оръжие, той като човек и парламентарист държи на законовите норми. Политиците пред камерите се държат като в дискотека - подскачат, искат някой да ги забележи. Играят и с националистическите настроения, макар да знаят, че тази игра е опасна. Тя сплотява мигрантите, те вече знаят, че държавата ни е слаба, и я подлагат на натиск, за да направи желаното от тях - да ги пусне на Запад.

- Добри хора ли са мигрантите?

- Бил съм в лагер. Видял съм какво представляват. Опасни са. Повечето са мъже, които са се научили, преди да пишат с писалки, да стрелят с автомати. Катерят се по стените като катерици - това нетрениран човек не може да направи.

- Разузнавачи смятат, че има „спящи клетки“ сред тях, които могат да бъдат разбудени за атентат.

- Не съм разузнавач, но съм чел една инструкция от 600 страници за вербовка на бойци на „Ал Кайда“. От нея знам, че ако терористите ни заобикалят, то е само защото считат България за свещена земя, откъдето произлиза ислямът. Причисляват ни към територията на Халифата, чиято столица щяла да бъде в Рим през 2020 г. В инструкцията пише в прав текст да не се пипа България. Иначе похватите за вербуване на терористи от средите на нормалните хора са впечатляващи, включително през интернет пространството. Вижте убиеца на руския посланик. Той работи в службите съгласно закона, а става подставено лице на тези, които го нарушават драстично. Става част от секта, която проповядва да се убиват неверници - европейци и американци, които наричат „преродени от сатаната“. В политически план България като членка на ЕС и НАТО е за тях кръстоносец и враг, а в религиозен - тя е свещена земя, която се пази. А в психологически план има значение и това, че ние от България въоръжаваме терористите от „Ислямска държава“. И пратеничката на „Труд“ в Алепо показа българското оръжие в техните складове. Затова у нас има само един атентат - в Сарафово, но той беше насочен срещу чужди граждани и не беше дело на „Ислямска държава“.

- Българската полиция бе обвинена в жестокост към мигрантите в международен доклад. В него имаше техни разкази за рекет, бой, обиди и насъскани граничарски кучета.

- Това са измислици на мигрантите, които са погазили законите на България и имат нужда от самооправдание. Българският полицай го е страх да извади оръжие, освен при крайна необходимост и неизбежна отбрана. Той знае от опит, че иначе ще го погне прокуратурата и за действие от 2 секунди ще се обяснява 2 години минимум. Убеден съм, че реагира само когато върху него има нападение, и то рядко. Това, което по-често прави, е, че участва в нелегални канали за превод на мигранти през България към страни, за които те си мечтаят.

- А Перата и Динко? Какво мислите за тях?

- Появата на самозванци, които връзват хора със свински опашки, считайки, че бранят държавата, е проява на нейната слабост, т.е. на слабостта на правителството, което я управлява.

- Правителството на Борисов, макар и в оставка, добре се справи с размириците в Харманли.

- Борисов не за първи път се изявява в Харманли. Като главен секретар на МВР през 2003 г. той там нареди да се разруши с гранатомети къщата на Чакъра - дребен бандит, нарочен за терорист, който под обстрела загина. С неговото убийство тогава държавата пак показа слабост. Щеше да покаже сила, ако с професионални преговори го беше предотвратила. Недопустимо е хора на отговорни държавни постове да предизвикат или толерират насилие. Като премиер Борисов не би трябвало да допуска грешка, каквато е правил в миналото, той не бива да толерира Перата и Динко. Бягащите от войната, където от бомбите къщите падат, а децата оживяват с откъснати ръце и крака, трябва да бъдат добре дошли, а не връзвани и малтретирани. Вярно, че не всички бягат от бомбите, но не Перата и Динко трябва да преценяват кой кой е. Има си служби.

- Борисов изпрати есемес на Динко да му помогне в укротяването на тълпата, събрала се пред лагера в Харманли. Това изглеждаше правилно.

- И това беше проява на слабост. Премиерът не може да кореспондира с насилници, той може да прати есемес на главния секретар, който от своя страна да прати специалисти, владеещи механизмите за овладяване на паниката и тълпата. Импровизациите не са по-малко опасни от говора на омразата.

- Ние, българите, обичаме да мразим, казва един наш писател. Мразим държавата си. Правителството. Опозицията. Депутатите. Руснаците. Американците...   Докъде ще го докараме така? 

- Това, че българите обичат да мразят, не е вярно. То е идеологема или ефектна фраза. В повечето български села християни и мохамедани живеят заедно, ходят си на гости по Коледа и на Байрам, не се карат, в нужда си помагат. Друго е в политиката. Депутати от „Атака“ и ДПС живеят в един блок, жените им заедно ходят на фризьор, мъжете си пият заедно уискито вечер, а сутрин в парламента ту се зъбят един на друг, ту си връщат услуги с гласуването. Ето това мразят хората - не депутатите, а политическото лицемерие, злоупотребите с власт, корупцията... И не държавата мразят, а нейната липса, при която властимащите крадат, а деца умират от глад. Не съдиите мразят, а несправедливостта, при която някой ще влезе у вас, ще те ограби, ще те изнасили и няма да бъде наказан... Въпреки всичко аз съм оптимист за развитието на нацията и възраждането на добрите й традиции. Ние сме в ЕС, участваме в проекти, които ще възродят икономиката и земеделието. А и нямаме избор. За да оцелеем, ще пратим в трите власти хора, които спазват законите, ще почнем да ги спазваме и ние - и така държавата ни ще се възстанови. Българската държава е на 1300 години. Липсата й е трагедия, не е традиция.

Нашият гост

Роден на 3 септември 1951 г. в София. Завършил Висшата школа на МВР и право в Софийския университет (1976). Докторант, доктор (2003) и професор (2004) на психологическите науки. Работил като оперативен в Икономическа полиция, асистент, доцент и директор на Института по психология на МВР до 2001 г. Оттогава преподава психология в няколко университета - в Сент Луис, САЩ, Русия и Казахстан. 

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта