Служебният кабинет остави впечатление за бърза сглобка от случайни хора в случайно време, подбрани на случаен принцип

- Г-н Дуранкев, пак си играем на преход - преход между служебно правителство и редовно. Какво направи или не направи кабинетът на проф. Герджиков?

- Очакванията на гражданите на България след високия президентски пилотаж на генерал Радев бяха да се състави радикален служебен кабинет, който да прочисти авгиевите обори и да извърши прецизен одит на свършеното и несвършеното от предходните правителства. Както и да върви и действа „на чисто“. Очакванията за продължаване на промяната обаче не се оправдаха. Служебният кабинет остави докрай впечатлението за бърза сглобка от случайни хора в случайно време, подбрани на случаен принцип. До този момент не остави отпечатък като екип от висока класа, а за тривиално временно правителство. Някои от министрите оставиха впечатление за зависимости или за налагане на зависимости. Това е отрицателното качество на този кабинет.

Същевременно служебният кабинет свърши достатъчно работа, за да оправдае съществуването си, особено в организирането на поредните извънредни избори. Но по нищо особено не се различаваше от предишните служебни кабинети. Това е положителното му качество. Впрочем за няколко месеца трудно ще оставиш следа.

- Оказва се, че страната може да върви и на автопилот. Дължим ли го на уталожване на политическите страсти или на някаква инерция през последните десетилетия?

- Ако се върнем към „началото“, положено преди 27 години, очакванията бяха толкова високи, толкова високи! Очакваше се автоматизъм на пазарната икономика и непрекъснатост на демократизацията. Митовете за автоматичното действие на „невидимата ръка“ (пазара) и „видимата култура“ (демокрацията) претърпяха пълен крах още по средата на прехода“. Не само у нас, но и в САЩ, в други страни от ЕС и по света.

Най-предприемчивите бизнесмени бързо осъзнаха, че от политика може да се печели, „бизнес“ политиката може да формира изгодни закони и „бизнес“ политиката може да потисне демокрацията. И да „разпределя финансовите потоци“. Именно това е обяснението за яростта, с която се атакува „високата политика“; това обяснява множеството еднолични и двулични партии; това обяснява и неумолимия нагон да се задържиш на власт по всякакъв начин и с всякакви средства.

Формулата е: пари - политическа стока - пари прим. Нищо ново, нищо забравено старо.

- Смятате ли, че бъдещото правителство ще води политика, заявена като обещания и програма в предизборната кампания?

- При усложнената международна обстановка, при разединения Европейски съюз и отдръпващите се партньори от САЩ, при развиваща се България на „различни скорости“ работата на редовния кабинет ще се наблюдава много по-внимателно от гражданите, като от него се очакват обещаните в партийните програми херкулесови подвизи за повишаване на жизненото равнище и укрепване на престижа на страната на международната шахматна дъска.

За пръв път новото правителство няма да може да се оправдава с „тежкото наследство от предишните“, както се правеше досега. Предишните са бъдещите, гарнирани с малко патриотични люти чушлета. Освежаването на някои министерства с нови физиономии едва ли ще доведе до освежаване на политиката; за това трябват нови глави и най-вече нови мозъци.

- Мислите ли, че кабинетът „Борисов 3“ ще изненада с нещо поданиците на територията?

- Най-голямата изненада, която обаче не бива да се очаква от „Борисов 3“, ще е ако работят в полза на справедливостта и намалят сегашните неравенства, създадени и от подобни „Борисови“ кабинети. Преди години е било справедливо жените и негрите да нямат права, вече не е така. Сега се смята, че е справедливо да има огромно неравенство. Ако този кабинет не го направи, ще го направи друг. Това е естественият ход на историята.

- Влизането в еврозоната беше използвано като намерение дори в предизборните времена. Сега ли е моментът наистина да кандидатстваме за т.нар. чакалня?

- Обширна тема. Има 100 „за“ и 100 „против“. Но по-важното е накъде ще поеме ЕС, тогава ще има един допълнителен аргумент. Той ще натежи в полза на едната част на кантара.

- Има много тревоги, че замяната на лева с евро ще вдигне инфлацията и така ще бъдат ощетени най-бедните хора у нас. Така ли е?

- Без да сме в еврозоната, инфлацията, особено в малката потребителска кошница, си расте. Вижте цените на хранителните продукти, нарастващите цени на електроенергията, на водата и на парното, на жилищата. Тази година българинът ще пие поредната чаша студена вода - по-скъпа, естествено.

Влизането в еврозоната ще даде малък тласък на инфлацията, но не повече от другите „бизнес“ фактори, смятани по „формули“, както сега се обяснява на аборигените.

- Ако ви предложат да станете министър на икономиката или на финансите, какво бихте предприели?

- Рязане на главите на триглавата ламя. Първо на корупцията, второ - на „приятелския капитализъм“, трето - на профанщината.

- Винаги съм ви питал за евентуална рецепта срещу несправедливата бедност в България. Може ли тя да се пренапише като някаква национална програма? Защото наистина не е честно и справедливо да сме непрекъснато на дъното на класациите…

- Бедността е позор за България; тя е петно и върху фрака на ЕС. Но най-вече е  илюстрация за провала на неолиберализма и неговите „пророци от последния ден“ на глобалния капитализъм, който смачка демокрацията.

Рецептата е известна - повече равенство и сплотеност на обществото. „Свобода, равенство, братство“ - това е девизът на всички демократични революции.

- Последният въпрос е за новите цени на енергоносителите и на водата, които се появиха буквално от тъмното на предизборната ситуация. Имаме ли нужда въобще от КЕВР или от такъв регулатор, който явно работи непазарно. И не трябва ли най-засегнатите социални групи просто да бъдат компенсирани за цените, вместо да има регулация?

- Когато държавата е корумпирана, тенденцията е цените на основните обществени блага да нарастват. Това е и допълнителен индикатор за корумпираност на системата.

Един сериозен държавен регулатор трябва да види договорите с тези дружества, дали са изпълнили обещанията си за намаляване на загубите, дали не източват чрез аутсорсинг печалбата, доказвайки загуби.

При един компетентен и обективен регулатор цените няма да имат свойството да растат за сметка на крайните потребители. И тогава няма защо да бъдат компенсирани най-засегнатите социални групи.

Но в България страдалците са милиони не само понеже цените нарастват, а и защото ръстът на доходите трудно следва динамиката на цените. Костенурката тича след заека.

Ако има нещо успокоително, то е, че около 1-2% от хората у нас са толкова богати, че даже цената на „Ферари“ да се удвои, те няма да се впечатлят.

 

Нашият гост

Боян Дуранкев е роден на 2 май 1951 г. Икономист, специалист по маркетинг и стратегическо планиране. През 1980 г. завършва социално-икономическо планиране в Университета за национално и световно стопанство, където продължава неговата академична и научна кариера. Специализирал е в САЩ и Германия. През 1989 г. придобива степента доктор по икономика, през 1994 г. става доцент, а през 2010 г. - професор. Дуранкев е автор на повече от 70 статии, студии и книги. Преподавател по маркетинг и маркетингови комуникации в УНСС и във Висшето училище по застраховане и финанси.