България чувствително изостава от другите страни в научната област

- Проф. Терзиев, как се развива науката у нас и какви са перспективите за това?

- Науката за мен е онази страст, хоби или развлечение, чрез което търся възможност да споделя, разкажа или да помогна да се случват неща по един по-добър и по-различен начин. Разбрах, че това е трудно начинание - не само защото е особено предизвикателство, но и се случва по забавен, труден и дори някога неприятен начин. Случващото се ново нещо е непривично и неприемливо в повечето случаи за околните и среща обичайната съпротива. Социалните науки търсят възможности животът да се подобри и реализира по по-сполучлив начин. В българското общество те са пренебрегвани или по-точно омаловажавани. Факт е, че част от изследванията и проучванията имат интересен и значим характер и би следвало да се приложат чрез адаптиране на законодателство, технологии, планиране и други инструменти, но е факт, че това не се случва.

- Как се стимулира развитието на науката у нас?

- В последните години инвестициите в тази област са съсредоточени предимно в столицата и далеч по-малко в страната. Това води до ситуация с определени дисбаланси, както за развитието на научноизследователската инфраструктура, така и непряко за развитие на съответните региони. Оформят се два водещи академични центъра в София и Пловдив. Много изостават тези във Варна, Русе и Бургас. Планирането на такъв род социални процеси, като научните, се извършва трудно. Сравняването ни със съизмерими държави като Гърция или страните от Прибалтийския регион не е в наша полза. Това са ясни сигнали, че реализираните политики в тази посока не са добри, или не са достатъчно ефективни. Академичната общност не е податлива на резки промени и това се доказва през годините. Дори и да има известни проблясъци в позитивна посока, те по-скоро са израз на определени индивидуални възможности и изяви. Фактите и цифрите говорят за обективно изоставане в тези процеси. В последно време много активно говорим за видимост на науката, за отразяване в реферираните системи и т. н. Ние българите не обичаме да бъдем оценявани, а обичаме да даваме оценки. Всичко това ни прави експерти без съответната експертиза и ни дава самочувствие, което в действителност е доста измамно.

- Извършва ли се планиране на научните процеси у нас?

- Планирането на такъв род социални процеси, като научните, се извършва трудно. Споровете в академичните среди ще продължат в доста дълъг период и трудно ще се намерят най-добрите измерители, но отчитайки приноса на България в тази посока - който е относително малък, то ние сме принудени да се съобразим с тенденциите, които се налагат не само в Европа, но и в света.

- На кое място е България по научни показатели в Европа?

- България изостава приблизително 4 пъти в сравнение с Гърция според публикуваните научни резултати като документи в Web of Science и от всички други страни от 20 до 50%. Докато българският научноизследователски състав е сравним с този на Хърватска, то в сравнение с другите страни той е значително по-малък - от 20% от Словакия до два пъти спрямо Гърция и Словения, отнесено към активното население в тези страни. Коефициентът за нормализираното въздействие за периода 2008-2018 г. за някои сравними с България страни-членки на ЕС и Сърбия показва, че научното въздействие на получените резултати у нас е над средното световно ниво с 15% и по този показател България изпреварва значително Хърватска, Сърбия и Словакия.

- Как стои въпросът с развоя на научната дейност във висшите учебни заведения у нас?

- Наблюдението на научната дейност, осъществявана от висшите училища, сочи, че основните научни организации са съсредоточени в столицата, където е и основната научна инфраструктура. Висшите училища с интензивна научна дейност са БАН, следвана от Софийски университет, Медицински университет и Технически университет в София и единственото извънстолично висше училище - Медицински университет в Пловдив. С добре представена научна дейност, която се доближава до лидерите в това отношение, са Химикотехнологичен и металургичен университет в София, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, Селскостопанска академия, Медицински университет „Д-р Параскев Стоянов“ във Варна, Тракийски университет - Стара Загора и Югозападен университет „Неофит Рилски“ - Благоевград. В групата на задоволително представилите се са големи университети, като Университета за национално и световно стопанство в София, Университет „Проф. Асен Златаров“ в Бургас, УНИБИТ, Университет по хранителни технологии в Пловдив, Русенски университет „Ангел Кънчев“, Медицински университет в Плевен, ВТУ, Минногеоложки университет „Св. Иван Рилски“ в София и др. Най-лошо е състоянието на научната дейност или тя е определена, като спорадична, в НСА, Стопанска академия в Свищов, Икономически университет във Варна, Национален военен университет „Васил Левски“ във Велико Търново, Военна академия в София, Технически университет в Габрово, Национална художествена академия, Бургаски свободен университет, НАТФИЗ, Академия на МВР, Международно висше бизнес училище в Ботевград, Висше строително училище „Любен Каравелов“ в София, Висше училище по агробизнес и развитие на регионите в Пловдив и др.

Прави впечатление, че едва 11 висши училища покриват приемливите критерии за интензивна и добра научна дейност, а 19 са с критично ниско ниво. В групата с лоши и критични резултати се включват отново 19 висши училища, като техният състав е относително непроменен. Във връзка с резултатите по ефективност извеждат на преден план организации с малък до среден брой изследователи пред организациите с голям брой научни кадри. При тези класации винаги трябва да се проверява, дали доброто представяне е плод на системна работа през годините или е в резултат на стечение на обстоятелствата през годината, за която се прави класацията. Научни организации получили отлична оценка за ефективност над 1.0, са БАН, Софийският университет и Медицинският университет в София. Това са научните организации, даващи облика на българската наука. Методиката на оценка се отразява донякъде неблагоприятно на показателите на Техническия университет в София, тъй като инженерните списания са по-малко цитирани. В групата на организации с отлична оценка попадат и три университета с високи коефициенти на ефективност. Те обаче са с академичен състав под 200 души, което най-често благоприятства получаването на по-високи коефициенти.

- Как се правят тези оценки?

- Приетата технология е h индекса, който отчита съответните брой позовавания на определена статия и другия времеви показател за последните 5 години. Различните системи биха показали различни цифрови измерения, защото информационните бази данни са с различна пълнота и достъпност. За отделните области на висше образование и професионални направления могат да се използват различни, които отново ще дават относително вярна и точна информация. Липсата на система от измерими критерии доведе до парадоксални различия в нивата на оценка. Не бих могъл да кажа дали това определя качеството на самия кандидат за определена академична длъжност, но то е атестат за експертността на съответната комисия. В случая - научно жури, което да оцени и класира кандидатите.

- Посочете конкретни парадокси, свързани с развитието на академичния състав.

- Обикновено конкурсите у нас се провеждат само с един кандидат. Това за някои професионални направления е липсата на други кандидати, но понякога е и невъзможност да се заема съответната длъжност по ред обективни обстоятелства. Свързани са със затруднения в развитието на академичния състав в последните десетилетия, неатрактивност на направлението или липса на финансиране за научни изследвания. Понякога за кандидатите е неприемливо и местонахождението на съответното висше училище. В друг случай се толерират само кандидати от вътрешната среда, независимо от това, че възможният набор от външната среда е достатъчно голям. В този случай работата на експертите би била доста по-трудна и конкуренцията - по-голяма. Друг въпрос на коректност е последващият избор от научния и факултетния съвет. В много случаи те са доста разнородни като направления и интереси, убеждаването става трудно и невинаги е свързано с обективна преценка и в крайна сметка - с правилен избор. Възниква въпроса дали същите са достатъчно компетентни да променят с избора си крайния резултат, независимо че това е вменено в правомощията им.

- Има ли сериозни дефицити на пазара на труда на учени и изследователи у нас?

- Търсенето и намирането на подходящи кандидати на този твърде ограничен пазар на труда на учени и изследователи довежда до затворен цикъл. Промяната, към която сме тръгнали, търси определена справедливост и точност, но едва ли ще я постигне само с тези корекции в законодателството. По-скоро тя трябва да бъде свързана с такива в управлението на системата. Много често се говори за мандатност, креативност, стратегии и т. н., в общия случай е свързана с моделиране на нагласите на общите събрания по определен начин, който в някои случаи граничи с нормите на морала и закона. Въпреки това процедурите са законни и не особено морални.

- Възможно ли е днес да се прави самостоятелно наука?

- В настоящото развитие на обществото, наука самостоятелно няма как да се прави, както и съществуването на науката сама за себе си е невъзможно. Това налага работата в по-широки екипи и сътрудничеството в различни направления. Важно е развитието на интердисциплинарния подход, както и на учения в различни посоки и плоскости. Това не прави човека/учения „пенкилер“, а далеч по-способен да отговори на динамиката на изискванията на бързо променящата се среда.

- Тази проблематика залегната ли е в промените в Закона за висшето образование?

- Промените в Закона висше образование налагат и промяна в обществените отношения в тази област. Може би това са най-съществените промени в последните 30 години. Разграничаването на академичната от административната и финансовата автономия поставя ред въпроси, които тепърва ще намерят отговор. Министерство на образованието и науката придобива съществена роля в управленските процеси, като сключва договор с ректора на университета и следи за изпълнение на програмата му. Та тази програма трябва не само да даде стратегическата рамка за развитие на висшето образование, но и да отговори с конкретни действия в 4- годишния мандат. Това поставя и въпроси как и по какви критерии ще бъде оценена тази програма, експертизата на тези, които ще я оценяват, дали ще бъде достатъчно висока или ще има съответния субективен елемент. Последващата оценка на какво ще се базира и какви ще бъдат последствията от една такава оценка. Все въпроси, които ще търсят място в изменения правилник на закона и други документи. Безспорно за нас е ясно, че съществуващият модел боксува и създава неприятното усещане на загубено доверие в системата на висше образование. Разпиляването на и без това малкия и ограничен потенциал създаде предпоставка за количествени изменения- наличия на много висши училища, създаване на безброй факултети и набор от много специалности в различни професионални направления. Обясненията на местните университети, че това го налагат регионалната икономика и изискванията на местния бизнес, са съвсем неверни.

Нашият гост

Венелин Терзиев е възпитаник на Университета “Проф. д-р Асен Златаров” в Бургас и Стопанската академия “Д. А. Ценов” в Свищов. Доктор на науките по национална сигурност и икономика. Редовен професор е в НВУ “Васил Левски” - Велико Търново и Русенски университет “Ангел Кънчев”. Научните му интереси и публикации са свързани с проблематиката на икономиката, националната сигурност и социалното управление.