Проф. Генчо Начев, национален консултант по кардиохирургия, пред „Труд”: Време е за непопулярни мерки в здравеопазването

Има хирургични клиники, които с химикал изкарват повече пари, отколкото със скалпел

С проф. Генчо Начев разговаряме за недоволството на лекари и пациенти от системата, за отложените реформи и затова повечето пари за здраве ще подобрят ли качеството на услугите? Питаме го и за нерегламентираните плащания, както и поставят ли се стентове на пациенти, които нямат нужда от тях.

- Проф. Начев, бяхте избран за президент на Световната асоциация на сърдечно-съдовите и гръдни хирурзи, какво точно означава за вас този пост?

- На първо място е лично признание, а от друга страна е признание и за развитието на сърдечно-съдовата и гръдната хирургия в България. Подобен световен конгрес в сферата на медицината не е организиран в страната ни. Форумът даде възможност на колегите от чужбина да се запознаят не само с нивата на медицината, но и с красотите на България. На конгреса имаше и щанд на Министерството на туризма, който рекламираше нашите зимни и летни курорти. Показахме възможности за развитието за медицински туризъм. Конгресът премина много добре, всички участници от над 48 страни бяха доволни от организацията. Имаше 28 лектори, които са водещи представители на сърдечно-съдовата и гръдната хирургия в света. Общо мнение беше, че научното ниво на конгреса беше много високо.

- За пореден път се увеличава бюджетът за здравеопазване, очаквате ли 2020 г. то да бъде по-добро отколкото през тази година?

- При сегашната ситуация, при това статукво, при сегашния начин на финансиране, при липсата на контрол върху качеството на дейността, при отчитането на дейности, които не са извършени или не трябва да се извършват, не очаквам никаква промяна или подобрение на здравеопазването. Не очаквам да се подобри и мястото ни в класациите на международните агенции, което е едно от последните, както и не очаквам да се промени мнението на хората за здравеопазването. Роден съм оптимист, но за съжаление в случая съм песимист. В продължение на години виждаме как системно се увеличава финансирането, а дори не може да говорим за качество, защото никой не го следи. Няма елемент, който да ни каже какво е качеството на здравеопазването. Освен това не намалява и неудовлетворението. Недоволни са и лекарите, и пациентите.

- Толкова ли е сложно да се направи, така че да започнат да се чувстват по-добре и едните, и другите?

- Не е сложно, но трябва да се сложи ред, т. е. не е сложно, но е много отговорно. Човек трябва да има здрави нерви, да е решен за онова, което трябва да се направи. Другото, което е нужно, е политически консенсус. Без последното никой няма да иска да действа самоубийствено.

- Какво значи самоубийствено?

- Мерките, които трябва да се вземат, не са популярни - няма да се харесат в началото, но след година, две, всички ще бъдат много по-доволни. На първо място трябва реално да се остойностят услугите в болничната помощ, както и в доболничната. На второ място трябва да се посочи какъв процент поема общественото осигуряване и какъв поема гражданинът от реалната стойност на услугата. Когато има точно остойностяване, е ясна точната сума необходима за здравеопазване. Например, когато са нужни 6 млрд. лева, а могат да се осигурят 4,5 млрд. лева, останалите пари ще трябва да се поемат от хората. Под каква форма е въпрос на решение. Възможни са два варианта - т. нар. „кешово плащане”, или допълнително осигуряване и застраховане. Това ще има и изключително дисциплиниращ ефект върху пациента. Съучастието на пациента го вкарва и в контрола.

- Каква част от здравните услуги се плащат в момента от пациентите?

- В момента 47% от парите за здравеопазване идват директно от джоба на пациента. Страшното обаче е, че по неофициални данни 50% от тези пари са нерегламентирани. Когато допълнителното заплащане е регламентирано, хората знаят за какво дават парите си. Приветствам инициативата на няколко здравноосигурителни дружества да проверят ценоразписите на частните болници. Има случаи в тях да са посочени 850 лв. за наемане на операционна зала. Има и други изключителни парадокси. По този начин конкуренцията става нелоялна. Не може в държавните болници да се следят всички тези неща и да се правят ревизии, а при частните болници тази дейност да е нерегламентирана.

- Ще ви върна на допълнителното осигуряване или застраховане. Как социално слабите ще си позволят това?

- За хората, които отговарят на критерия за социално слаби, е нужен допълнителен фонд, който да покрива нужните пари. Както има енергийни помощи, така ще има и здравни. Не си обаче социално слаб, ако имаш 3 апартамента и ги даваш под наем. Не може да се позволи да има хора, които по задължителното здравно осигуряване да не се осигуряват - по последни данни 700 000 лица не са осигурени, което значи, че държавата не си върши работата. Сега се опитваме да вземем нещо от английската система, а никой не казва, че всъщност двете системи са коренно различни. Английската е на база „Beveridge” - с държавно участие, а нашата на „Bismarck” - на база осигуряване, а след това, например и застраховане. Ако ще използваме английската, не трябваше да правим промените от 1998 г. в здравеопазването, но след като те вече са започнали, може да търсим други модели - от Швейцария, Белгия, Австрия, Холандия, които са с подобна система на здравеопазване. Третото основно нещо, за да има качество медицината дейност, трябва да се въведе истински контрол. Контролът може да се извършва само чрез съсловната организация и чрез научните дружества - чрез експертите в дадената специалност. Не може контролните органи към МЗ и НЗОК да правят контрол над качеството, защото нищо не разбират от естеството на работата. Затова са създадени бордове към лекарския съюз, където научните дружества имат основна роля. И точно там трябва да се избира експертно-етична комисия, която да извършва този контрол, съвместно с одита на НЗОК. Има 12-13 фактора, които цяла Европа използва и не е нужно ние да откриваме топлата вода. Следствие на това трябва да се прави класирането на болниците - аз не съм чул някой някъде да не каже, че е най-добрия. Лесно е да си най-добрия, когато няма никакви критерии.

- Не звучи сложно това, което казвате, затова не мога да си обясня, защо толкова години никой не иска да го направи...

- Защото се нарушават много интереси. Аз познавам хирургични клиники, които с химикал изкарват повече пари отколкото със скалпела. Ако се вкара електронна здравна карта, тогава няма да може да се надписват хора, които не са минали през болницата. А сега може да се направи гастроскопия, а след това този човек да се отчита 4 пъти само с копие от личната карта.

- Защо има разлика между държавните и частните, след като и двете са търговски дружества, работят с НЗОК?

- Не трябва да има такава разлика и в това отношение може да се вземе пример от други страни. В Унгария, където населението е по-голямо в сравнение с нас, общият брой на частните лечебни заведения е 30. Не може да има частно заведение, ако не влиза в плана на държавата по здравна карта. В Латвия не съществуват частни лечебни заведения, в Словения частните болници нямат договор с института за здравно осигуряване, а в Хърватия само 3 частни болници се финансират от здравноосигурителната каса.. Никой не знае в момента в България колко са частните болници. Да не говорим, че в сравнение с Белгия, Австрия или която и да е било друга страна, няма толкова болници на глава от населението в сравнение с България. Много болници дори извършват дейности, които могат да се правят и в домашни условия.

- Истина ли е това, за което все по-често се говори - че тъй като са много скъпи кардиологичните клинични пътеки, на много места се поставят стентове без да има нужда от това? Както се правят и много коронографии без да има нужда от тях.

- Клиничните пътеки не са толкова скъпи, има и по-скъпи. Специално кардиохирургията и инвазивната кардиология са подценени. Намалиха цените и на стентовете. Няма нищо лошо касата да намалява цената, щом може да намери дистрибутори, които да предложат по-евтини цени. Приветствам решението касата да плаща на дистрибуторите. При нас в „Света Екатерина” нямаше забавяния, но много други болници не могат да плащат редовно. Колкото до въпроса ви дали се поставят ненужни стентове, дали е вярно или не, аз не знам. Това е работа на следствени органи. Те трябва да установят истината.

- Има ли как да се установи, дали е трябвало да се постави стент или не?

- Естествено. В европейския стандарт решението за лечение за исхемична болест на сърцето трябва да е комплексно от отбор от специалисти, създаден от минимум трима члена - конвенционален кардиолог, инвазивен кардиолог и кардиохирург. При нужда този отбор се разширява, но тези тримата са задължителни, за да посочат най-добрия начин за лечение на пациент, съобразно препоръките на европейските дружества. Лошото е, че такъв екип съществува в много малко болници. В „Света Екатерина” работим с болницата „Света Каридат” в Пловдив. Всеки пациент, който се изследва там, резултатът му се праща при нас в рамките на минута-две, а след това ние даваме становището си. Те имат инвазивен кардиолог, който заедно с нашия екип преценяват най-доброто за пациента. Това е мултидисциплинарно лечение. Заболяването трябва да се лекува от различни специалисти. Не случайно двете европейски дружества - по кардиология и кардиохирургия, преди може би 10 години направиха съвместно препоръки за всяко едно заболяване в областта на сърдечно-съдовите заболявания. На всеки три години препоръките се актуализират съобразно най-скорошните проучвания. В България тези препоръки са преведени и приети от дружествата по кардиология и кардиохирургия, но за съжаление на много места не се спазват. Отново поради липса на контрол. И само един красноречив факт - в Европа средното съотношение между пациенти лекувани със стентове и тези с операция /аортокоронарен байпас/ е 3,8 : 1. В България това съотношение е 12,76 : 1, в полза на стентовете. Всеки може да си направи изводите защо е така.

- Проф. Начев, как си обяснявате това, че все по-често пациентите са недоволни от отношението на лекарите към тях, а не от качеството на медицинската услуга?

- Пациентът никога не може да даде оценка на качеството, така че е той може да оценява дали е добре приет и какво е отношението към него. Влизайки в лечебно заведение, на човек му се качва и пулсът, и кръвното налягане, дори да е здрав. Затова е много важно отношението на работещите в болниците към пациентите. Това е въпрос на възпитание - на лично, но и в институцията. Затова хората трябва да бъдат подготвяни още от университета. Едно време сестрите са били „милосърдни”, сега няма подобно нещо, а не трябва да се забравя. Важно е сестрата, която е по-често до болните, да разговаря с тях. Затова в „Света Екатерина” правим анкета, в която всеки пациент при изписването си посочва дали е доволен или не. За да са спокойни хората, тя е анонимна, но лошото е като се напише „една руса сестра”, тогава погваме всички „руси сестри” за това, че не са се отнесли добре. Ориентираме се по отделението, от което е изписан пациентът, но все пак има недостатък при анонимността. От друга страна хората трябва да са убедени, че няма да имат последствия от това, че ще напишат истината. Голям процент от резултата на лечението е отношението към пациента. За това не са нужни пари, а организация и непрекъснати разговори с персонала. Ако е нужно, се организират сбирки, за да се обсъди поведението на даден човек. Ще дам пример: Когато минавам на визитация, питам сестрите например: „Бай Иван на шесто легло има ли деца?” и ако тя не знае отговора, значи не е добра сестра. Същото е и за лекаря. От началото никой не ми отговаряше, но после се научиха. Когато лекар се поинтересува от пациент, го предразполага да сподели дори детайли, свързани със заболяването му, които иначе няма да каже.

- Аз мисля, че са много заети, затова отношението остава на заден план...

- Това не е оправдание. Имах сестра, която знаеше всичко за пациентите и те я обожаваха. Тя замина и сега работи в Испания. Когато пациентите идваха в болница, търсеха не доктора, а сестрата, защото я чувстваха като част от семейството. Вече има много такива сестри, но тя беше началото. Такива примери могат да поведат всички останали.

- Какво очаквате от предстоящата Нова година?

- Очаквам, дай Боже, да има здраве - не само в личен план, но и в обществен, да няма кризи и катаклизми. Донякъде сме облагодетелствани от Господ, че тук няма такива земетресения. Но не очаквам да има резки промени в здравеопазването. Би трябвало да се промени начинът на финансиране, да се остойностят пътеките, да се вкара електронна здравна карта и т. н. Най-важното е, че очаквам да се направят първи стъпки за реален контрол над медицинската дейност. Аз лично работя по този въпрос с лекарския съюз.

- По отношение на „Света Екатерина” ще бъде ли довършено разширението?

- То се прави и ще завърши до средата на 2020 година. Предстои осигуряване на парите за оборудване. Тогава ще се прибере съдовата хирургия и ще се развие център за борба с острия инсулт. При нас има високотехнологични възможности и подготвени екипи. Заедно с това ще се развие неврология и неврохирургия. При наличието на хеликоптерна площадка на покрива на тази сграда, това ще даде възможност за спешни пациенти в областта на сърдечно-съдовите заболявания да бъдат карани тук.

- Като се купят хеликоптери...

- Смятам, че държавата мисли по този въпрос и ще има 4 хеликоптера.

- Ние пишем за тези 4 хеликоптера, но нито един не е купен.

- За да покрият цяла България, трябват 6 хеликоптера, но да кажем 4 ще са достатъчни. Това е правителствено решение и мисля, че има достатъчно хора, които са отговорни и разбират от тази дейност, за да го направят. Развита съвременна спешна помощ е изключително важна. Без развита спешна помощ не може да се случи никакво преструктуриране на болничната помощ. Само закупуването на линейки, обаче не значи съвременна спешна помощ. Трябва да се подготвят хора, които да могат да работят в линейките и хеликоптерите. Линейките трябва и да се оборудват по стандартите на Европа с действаща апаратура. Една от тези бримки ако куца, няма спешна помощ.

- Много апаратура се купи, която обаче още стои в кашони.

- За съжаление е така, че някой решава да купи нещо без да е го е обмислил. Никъде по света не се купува апаратура, ако преди това или по време на търговете, хората не са обучени. В цената на апаратурата, включително и в България, влиза обучение на кадри. Това не става, но защо?!

- В личен план какво очаквате през 2020 г.?

- Моля се единствено за здраве, скромен съм нищо друго не искам - само здраве.

Нашият гост

Проф. Начев е изпълнителен директор на Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Св. Екатерина” ЕАД. Завършва медицина с отличие през 1975 г. Има специалности обща хирургия и кардиохирургия. Специализирал е в Кралски колеж по хирургия - Лондон, Немски сърдечен център /DHZ/ - Берлин, Медицински колеж Baylor - Хюстън, Сърдечен институт - Минеаполис, САЩ. В момента е национален консултант по кардиохирургия. Носител на призовете Медик на годината - 1998 г., Лекар на годината - 2006 г., Лекар на България - 2009 г., приз „Човеколюбие”, почетен гражданин на Казанлък, почетен гражданин на София, орден „Стара планина” - първа степен, има награда „Лекар на Югоизточна Европа” от Втория международен конгрес на Югоизточноевропейския медицински форум.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта