Проф. Генчо Начев, национален консултант по кардиохирургия, пред „Труд”: Българинът доплаща за здраве 3 млрд. лева годишно

Решението на надзора на здравната каса от 1 април да плаща по-малко за медицински изделия и консумативи разтревожи лекари и пациенти. Лекарите - заради неудобството да искат от болните да доплащат за неща, за които преди не са давали и лев. Пациентите – заради непосилните за тях суми. За решението на надзора на здравната каса и за възможните решения, които биха направили лекари и пациенти по-доволни от системата, разговаряме с проф. Генчо Начев.

- Професор Начев, получихте ли отговори от фирмите-доставчици на медицински консумативи, на които предложихте да намалят цените, заради решението на НЗОК?

- Болницата се снабдява от 23 фирми с импланти, за които здравната каса от 1 април плаща по-малко. Писахме на всички. Получили сме 13 писма – седем от фирмите казват, че са разговаряли с производителите и не могат да намаля цените. Шест от фирмите казват, че не могат да намалят цените, но в момента разговарят с производителите дали не могат да направят някаква отстъпка за България. Т. е. от това, което сме получили до момента, няма фирма, която да казва, че ще намали цените.

- Какви са следствията от решението на здравната каса?

- Там, където пациентите могат да доплатят, няма последици. Там, където пациентите не могат да доплатят, има и спешни случаи, при които няма как да се откаже лечение, ще се наложи болницата да поеме разликата между цените на имплантите. Това недвусмислено ще доведе до негативен финансов резултат в края на годината.

- Разговаряхте ли с ръководството на касата и със здравния министър, за да си изясните кое наложи от 1 април НЗОК да плаща по-малко за консумативи?

- С ръководството на касата не съм разговарял, тъй като управителят й, който ми е добър познат, е в отпуск по болест. Говорил съм с министерството и според тяхната първоначална калкулация негативите за болниците нямало да са толкова големи. Разбира се, министерството не може да се меси много в работата на надзора на касата, освен чрез членовете от министерството в надзора. Получих потвърждение, че още веднъж ще се огледат нещата по отношение на някои парадокси – например, биологичните клапи са намалени повече, отколкото механичните клапи.

Такова нещо никъде по света няма. Навсякъде биологичната клапа е много по-скъпа от механичната. Така е и по отношение на някои стентове и пейсмейкъри. Обсъждахме и дали намалението на цената, която плаща касата, трябва да е еднакво за всички консумативи. Защото при най-скъпите трябва да се доплаща много. На практика с 20% е намалено плащането на изкуствените сърца и трябва да се доплащат 30 000 лева. Колко хора могат да си позволят това? Модерните клапи, които се поставят чрез катетър, също са намалени с 20% - от 50 000 на 40 000 лева. Клапите, които най-често се поставят, са намалени с 12%. Може да се помисли за схема, при която колкото по-скъп е продуктът, толкова по-малко да е доплащането като процент.

- Имате ли обяснение защо парите за здравеопазване непрекъснато се увеличават и никога не стигат?

- Крайно време е да разберем, че тези пари, които са от задължително здраво осигуряване, не могат да стигнат да покрият целия пакет, който сме дали да се покрива от касата. При задължителното здравно осигуряване системата е солидарна – достатъчна услуга получават и тези, които плащат малко. Във всички случаи рано или късно трябва да се въведе доплащане. Не говоря за доплащане на импланти и консумативи, а за дейностите. В момента по статистика парите, които се вадят директно от джоба на пациента, са 40% от общите пари за здравеопазване.

- За колко пари става въпрос?

- За 3 милиарда и нещо. Никъде в Европа няма такова нещо – максимумът е 20%. Във всички страни от Европа има доплащане, и в една Македония също има още от 1987-1988 г. В България не е регламентирано доплащане, а хората вадят от джоба си 40%. И не се знае за какво се плаща. Крайно време е да се направи доплащане, което да е регламентирано – 5%, 10%, 20%, в зависимост от услугата. Колкото по-скъпа е услугата, толкова по-ниско да е съучастието, за да могат да си го позволят хората. Това ще доведе до три страхотни ефекта. Първият е контролен – като вадиш пари от джоба си, се замисляш дали това трябва да ти го направят. Най-малко ще се сетиш да поискаш поне още едно мнение. Тогава няма да има безобразия. Второ, ако някой иска да изпише на твое име, че ти е направил това- онова, трето, пето, а ти нямаш хабер, той трябва да извади пари и да го доплати. Трето, отваря се ниша за здравно застраховане. Тогава всеки си решава – ще гледам една овца, ако ми се наложи някой ден – продавам я и си доплащам. Други ще решат – застраховам се в един фонд и като ми се наложи, този фонд ще плати вместо мен. Или събирам някъде бели пари за черни дни, за да знам, че ако ми се наложи, ще има с какво да платя.

В момента няма ниша. За какво допълнително и доброволно застраховане говорим, когато целият пакет се плаща от касата. Ако го остойностим, цената му ще е три пъти по-висока, отколкото са парите в касата. Не може така да продължава. Ние се лъжем. Затова колкото и пари да влязат в касата, те ще изтекат като вода в пясък. Касата лъже, че плаща реална стойност, а не плаща. Докторите съответно лъжат, надписват... Това е първата стъпка, която трябва да се направи.

- Каква е втората?

- Втората стъпка е да се приеме националната здравна карта и въз основа на нея във всяка една област трябва да се прецени какво е предлагането и какво е търсенето, т. е. каква е необходимостта и какво се предлага. Тогава ще се установи, че на много места се предлага повече, отколкото е търсенето, и касата ще трябва да сключи договори само с онези болници, които отговарят на определени изисквания, и дават най-доброто качество на най-добрата цена. Там, където няма предлагане – в забравени от Бога региони – трябва държавата или частният инвеститор да бъдат така добри и да инвестират. Трето, трябва да се въведе оценка на качеството. Задължително. И това не изисква пари. Научните дружества трябва да бъдат оторизирани да са експертни съвети, които на всеки три или шест месеца да проверяват качеството на услугите в тяхната специалност. Защото никъде по света няма такъв бизнес като здравеопазването в България – преди да си инвестирал, знаеш че всичко ще ти се купи... Ама брак, ама боклук, всичко ще ти се купи. Касата е задължена да сключи договор с всички, които се явяват на пазара, и изкупува всичко. Никъде не е казано, че ако дадена услуга не е качествена, тя не се купува.

- Защо да е задължена, нали има критерии? Това означава ли че всички болници покриват критериите?

- Покриват - не покриват досега касата беше задължена да сключи договор. След поредни промени в закона, вече не е, но трябва да използва това си право. Досега, след като от министерството на здравеопазването си получил разрешение да откриеш болница, това означава, че отговаряш на всички условия. Стандартите паднаха, никой не ги гледа по специалности и следствието е налице – какъвто и брак да произведеш като медицинска услуга, може и да си осакатил човек, но на теб ти плащат за услугата.

- Налага ли ви се често да работите в подобен брак?

- Не е много колегиално да коментирам. Но много пъти съм се сблъсквал с пациенти, чието лечение не е било съобразено с правилата за добра медицинска практика, т. е. с препоръките, които европейските дружества дават. В нашата област исхемичната болест на сърцето, или както хората я наричат – гръдна жаба – се лекува от много специалности. Тя се лекува с медикаменти от конвенционалната кардиология, с интервенции – от инвазивната кардиология и с хирургически операции от кардиохирургията. Създадена е препоръка от европейското дружество по кардиология и от европейското дружество по гръдна и сърдечна хирургия. Не случайно са се събрали двете дружества. В Европа са имали същите проблеми като нашите. Ние сме приели тази препоръка, обаче много често идват случаи, при които не е действано съгласно препоръката. А това е вид брак, или най-малкото – некачествена продукция.

- Ще ви върна отново на темата за решението на касата да намали реимбурсацията на консумативите. Ясно ли е къде ще отидат спестените пари от доплащането?

- Пак ще отидат за медицински дейности. Те не могат да отидат за банкети или за покачване на заплатите, това е сигурно. Въпросът е, че може би голяма част от тях ще отидат за лекарства. И това е друг парадокс – съотношението между парите, които се дават за лекарства, и парите, които се дават за болнична помощ, не е такова, каквото е в Европа. Не казвам, че в България разходът за медикаменти на глава от населението е висок. Сравнен с този в Европа е много по-нисък. Но съотношението пари за медикаменти и за болнична помощ е почти едно към едно. В Европа навсякъде е 3 към едно в полза на болничната помощ.

- Каква е причината?

- За причината всеки може да се досети. Пазарът на лекарствата е един много хубав пазар. Ще ви кажа само един факт – петте най-големи световни фармацевтични фирми имат годишен оборот по-голям от брутния вътрешен продукт на всички страни в Африка, на юг от Екватора. Преди пет години официално даваха над 300 милиона долара за лобиране на правителството на САЩ – официално, там има закон за лобирането. За какво говорим ние? Вашият въпрос е по-скоро риторичен. Има интереси в лекарствата. В болничната помощ не са така силни, както при медикаментите.

- Ако правилно съм ви разбрала, ако поредният здравен министър реши да го играе реформатор трябва да започне от регламентиране на доплащането и да продължи с орязването на болници.

- Говорил съм със сегашния министър по темата. Той има същото мислене. Осъзнава, че всичко това е необходимо, но също така осъзнава и, че реформата не може да стане от днес за утре. Необходими са поне шест месеца, което е никакъв срок на фона на загубените години. Въпросът най-напред трябва да се постави на обществено обсъждане, за да няма напрежение. Не бива да се прави, това, което направи касата. По рамковия договор се преговаря цяла година и след като го подписаха и влезе в сила, изведнъж ни изненадаха с промяна в цените. Това не бива да е така. По-лесно щеше да е ако кажеха още през декември, че се очаква такава промяна и ни бяха посъветвали да не бързаме да поръчваме импланти. Можеха да направят и търг за всички фирми и да кажат най-ниската цена ще спечели и няма да има доплащане. Ако някой пациент поиска по-скъп продукт и е готов да доплати за него, въпросът е друг. Сега всички трябва да доплащат.

Крайно време е политическите партии да се обединят поне в областта на здравеопазването, а не да търсят само популизъм – като са в опозиция са „срещу“, пък като дойдат на власт не смеят да направят нищо, защото няма да спечелят следващите избори. Те и без друго не ги печелят. Крайно време е да се обединят усилията на много хора, да се поиска и мнението на експертите... Мисля, че обществото е готово за промяната. Защото сега всички са недоволни и лекарското съсловие и пациентите. В края на краищата и съсловието също са пациенти, защото всеки от нас може да се разболее. Самият факт, че има такова недоволство от здравеопазването говори, че никой не е щастлив и нещо куца. Сбъркано е финансирането и трябва да се почне от това. Не бива да се мисли, че като съм задължително зравноосигурен всичко трябва да ми се плати. Това няма как да стане. Никъде в света не е така.

- Извинете, но в България има 719 000 души, които не си плащат здравни осигуровки. Докога по солидарния модел ще плащаме и за тяхното лечение?

- Задължителното здравно осигуряване е закон. Който краде, има ли последствия за него? Тези, които нарушават закона, трябва да си понесат последствията. Тоест законът трябва да каже какви ще са последствията – дали ще му се конфискува имущество, дали ще му се откаже здравна помощ, където може, защото ако е спешен случай – не може.

- От един ром какво може да се вземе, те масово не плащат осигуровки?

- Знаете ли какво е най-интересното – ако един ром дойде тук и трябва да му се направи нещо, той обикновено идва с цялата рода, с кучето, с котката, всички. И ние казваме на родата – или трябва да доплатите 10 000 лева за операцията, или трябва да отидете и да внесете здравните осигуровки. И те отиват и ги внасят. Как когато имат нужда, намират парите и плащат, а ние казваме, че на ромите няма какво да им се вземе? Не е така. Пред закона всички трябва да сме равни.

- Нормално ли е според вас години наред държавата да плаща на 50% осигуровките на деца, пенсионери, студенти и т. н.? Като дойдат при вас такива пациенти на 50% ли ги лекувате?

- Абсолютно ненормално е това. Поне се прие закон, според който всяка година държавата увеличава участието си на плащане на тези осигуровки. Вярно, че е в много дълъг период от време, но поне това се прие. В момента има и друг парадокс. Знаем, че 65-67% от смъртността е в резултат от сърдечно-съдови заболявания. Всички импланти, които намалиха, е в областта на лечение на тези заболявания.

- Накрая искам да ви върна към твърдението ви, че здравеопазването е единствения бизнес, в който се плаща и бракът. Толкова ли е трудно да се направи така, че да се плаща само за качествена услуга?

- Не е трудно. Във всяка една област на 3 или на 6 месеца трябва да се прави анализ на дейността от хората, които разбират – от експертните съвети на научните дружества. Касата или одита трябва да го изисква. Те самите нямат капацитета да го направят, защото не разбират. Те могат да видят дали някъде има пропусната запетайка, дали кардиограмата е сложена или не. Те не могат да разберат дали правилно е действано, защото не са експерти. В България има много хора, които имат интерес да не се знае какво е качеството. Защото ще излязат извън пазара.

Нашият гост

Проф. Начев е изпълнителен директор на СБАЛССЗ „Св. Екатерина“ ЕАД. Завършва медицина с отличие през 1975 г. Притежава специалностите обща хирургия и кардиохирургия. Специализирал е в Кралски колеж по хирургия – Лондон, Немски сърдечен център (DHZ) - Берлин, Медицински колеж Baylor – Хюстън, Сърдечен институт – Минеаполис, САЩ. В момента е национален консултант по кардиохирургия. Носител на следните звания и отличия: Медик на годината - 1998 г. Лекар на годината - 2006 г., Лекар на България - 2009 г., Приз „Човеколюбие“, почетен гражданин на Казанлък, почетен гражданин на София, орден „Стара планина“ – първа степен, награда „Лекар на Югоизточна Европа“ от Втория международен конгрес на Югоизточноевропейския медицински форум.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта