- Проф. Начев, очаквате ли новото правителство да започне поредните реформи на реформите в здравеопазването и какво трябва да се случи, за да станат по-доволни и пациентите, и лекарите?

- Трябва да има консенсус и всички да се разберат в каква посока ще върви здравеопазването - ще има ли демонополизация на касата, или няма да има и ако има, какво следва от това. Ще има ли остойностяване на дейността в болничната помощ, остойностяване на услугите, които предлагат лекарите, или няма да има. Трябва да стане ясно ще продължи ли да се финансира здравеопазването по този ненормален за мен начин, който е като да наливаш вода в пясък... Важно е да се каже и дали ще има оценка на качеството, или ще продължаваме да работим, без никой да следи на какво качествено ниво е услугата, която се предлага. В момента здравеопазването е такъв бизнес, че първо, когато го започваш, знаеш, че всичко, което произведеш, ще ти се плати, защото имаш договор с касата. Дори и брак да направиш, и той ще ти се плати. Такъв бизнес няма по света и той не може да остане вечно!

- Казахте, че здравеопазването се финансира неправилно. Каква е правилната форма за финансиране?

- Правилната форма е да се заплаща всичко, което се изработва, т.е. да има такава система, която да оценява какво се изработва - за болничната помощ това са диагностично свързаните групи. В доболничната помощ трябва да намалее процентът на капитацията, т.е. да плащат на глава, записана при джипито, а трябва да се увеличи процентът на плащане за дейност - за брой диспансеризирани, за прегледани и т.н. Ако се направи това, ще се подобри обслужването на пациентите, защото лекарите ще знаят, че ще могат да си получат парите само за реално свършена дейност.

- По какъв начин трябва да се демонополизира здравната каса, така че да не се стигне до трусове и до фалити?

- Демонополизацията на касата трябва да стане постепенно, по естествен път. Не трябва да се прави с наредби и закони. Касата има структури в много областни градове, както и в други големи градове. За да поеме някой функциите на касата, трябва да има добре развита мрежа, т.е. преди да започне демонополизацията на касата, трябва да се отвори “пазарът” за доброволните осигурителни фондове, които сега са застрахователни дружества. Законът за здравното осигуряване не пречи, той е много добър. Въпросът е, че няма ниша, т.е. всичко, което се предлага като здравна услуга, влиза в пакета на касата, което не е нормално. Защото годишният бюджет на касата няма възможност да покрие реалните разходи за всички услуги, които са в нейния пакет. Трябва да отпаднат някои услуги от пакета на касата и да минат към доброволните фондове, което означава всеки гражданин да се застрахова в такива дружества. До 3-4 години в резултат на конкуренция на пазара ще изкристализират три, пет или повече застрахователни фондове, които ще се открояват от останалите. И тогава може да се каже: “Нека доболничната помощ да мине към тези фондове.” Това е първият етап от демонополизацията на касата. След това, ако се види, че вървят добре, че дружествата имат офиси в цялата страна, нека и пакетът болнична помощ да мине към тях. Така по естествен път, в рамките на 5-6 г. ще настъпи демонополизация на касата. Няма риск от фалити, ако се върви по този път. Историята показва, че в Чехия и Унгария, когато раздробиха здравните си каси на по-малки каси, се стигна до фалити. Причината бе, че с командни актове се опитаха да направят раздържавяването.

- Въвеждането на допълнително здравно застраховане не означава ли увеличение и на парите, които всеки от нас плаща?

- Логиката на нещата казва, че за да искате по-добро качество, трябва да дадете повече пари. В България обаче сме пълни с парадокси и при нас невинаги даването на повече пари води и до по-добро качество, а причината е липсата на контрол върху това как се харчат парите. Би следвало да се харчат само за добро качество, а не за не чак толкова добро и за брак. В България през последните 10 г. се повиши доста сумата, която се отделя за здравеопазване, и въпреки това оставаме на едно от последните места в Европа по финансиране на здравеопазване на глава от населението. Не трябва да мислим, че парите са се увеличили дотолкова, че вече са достатъчни. Разбира се, няма държава в света, където да казват, че парите за здравеопазване са достатъчни. Тези пари никъде не стигат. Мисля, че трябва да се направят две неща и те не струват пари. Първото е парите за здравеопазване да отиват по предназначение, т.е. да не се източва касата.

- Не разбирам как продължава да се източва касата, след като всеки пореден министър обявява, че е запушил кранчетата?

- Най-вероятно кранчетата не са сложени там, където тече течността. Касата се източва по два начина. Първият е, когато се отчита дейност, която не е извършена. И вторият е, когато се отчита дейност, която не е трябвало да се извършва. Би следвало да се направи и още нещо - да се плаща единствено и само за качествено извършена дейност и да има контрол.

- Кой трябва да извършва този контрол?

- Дойдохме до същностния въпрос. Контролът може да се извършва само от съсловието, т.е. научните дружества трябва да излъчат високопрофесионално подготвени кадри, познати като морал, обществено известни личности, които да извършват контрол. Никой друг не би могъл да прави това. Това означава да има ясни критерии, по които се прави анализ, и на края на годината се казва тази болница е най-добра в тази и тази област.

- А няма ли опасност от субективизъм и от опити на докторите, които извършват контрола, да толерират техните болници?

- Ние в България винаги от нещо се опасяваме. Излиза, че не сме нито бели, нито черни, нито жълти, защото такъв контрол има и в белия, и в жълтия свят. Излиза, че ние сме някакви зелени човечета от Марс... И в Германия, и във Франция, и в САЩ на края на годината излизат класации на болнични единици. Ако отидете и поискате да ви кажат коя е най-добрата клиника за сърдечна трансплантация, веднага ще ви посочат, че за миналата година най-добра е примерно тази в Мериленд, която има 54 точки по фиксираните критерии, т.е. субективизмът е сведен до нула.

- Изглежда доста логично и елементарно, защо не е направено и в България?

- Защото някой има интерес да не се прави. Ако се направи, ще лъснат неособено приятни факти.

- Много години се говори и за здравната карта, която се приема като един чиновнически документ. В същото време много от болниците в малките градове продължават да приемат пациенти, без да ги лекуват. Кога ще се сложи край на подобни практики?

- Ако има контрол, той ще установи имало ли е основание един пациент да бъде приет за лечение. Не може да е раздут толкова пакетът на здравната каса. В него са включени заболявания, които могат да се лекуват в домашна обстановка или в амбулаторни условия. Защо е необходимо да се лекуват в болница, където струват много повече?

- Много се говори и за Спешната помощ, а и там май не сме нацелили ваксата, защото непрекъснато има оплаквания от закъснели линейки и неадекватни действия на екипите. Има ли надежда нещата да се оправят?

- Мисля, че се направи доста в тази посока и стандартът, който се изработи, е доста смислен. Той е направен на базата на опита на други страни, не сме откривали топлата вода в тази област. Би трябвало, след като се вземат няколко мерки - да се мотивират работещите в Спешната помощ, да се увеличат екипите... На последната конференция в Несебър бе изразено желание от тези специалисти да се подготвят хора за ехография, за да бъдат по-подготвени при сблъскване с такива случаи, и това е логично. Не е лесно да се оправи спешната помощ, но трябва да се знае, че не е възможно да се направи каквато и да било реформа, ако няма стабилна и добре работеща Спешна помощ.

- Има толкова добри лекари в България, които ходят да практикуват в чужбина, и там никой не се оплаква от тях. В същото време процентът от сънародниците ни, които казват, че не са доволни от здравните услуги, е много висок. Как си обяснявате този факт?

- Навсякъде има неудовлетвореност у пациентите. Друг е въпросът, че процентът на удовлетворени от здравните услуги в България е много нисък, около 23 на сто. Мисля, че процентът трябва да е около 60-65, защото близо до 100 никога не може да бъде.

- Да не би тази неудовлетвореност да е свързана и с даването на пари под масата?

- Никой не знае колко пари се дават под масата. Най-лошото е, че самите пациенти не знаят защо са ги дали. Дават ги, за да бъдат обслужени по-добре, за да намерят по-качествено здравеопазване, но не знаят дали го получават. Ефектът - не само позитивният, но и негативният - от една услуга в областта на медицината се разбира по-късно. И понеже повечето пациенти не са специалисти, те не разбират това. За тях здравеопазването е отношението, което е имал към тях екипът - лекарят, сестрата... И това е нещо, за което ние от съсловието трябва да се замислим. За подобряването на отношението към пациентите не са необходими пари. Въпрос на работа, на изисквания и на начин на мислене. Не е лесно да накараш един човек да бъде състрадателен. А всеки, който е влязъл в тази професия, трябва да е състрадателен и да вижда в пациента майка си, баща си, сестра си...

- Работата на конвейер не убива ли това състрадание?

- Няма конвейер, всеки пациент е различен и това, че някои имат еднаква диагноза, не означава, че начинът на лечение трябва да е еднакъв. Много често при пациенти с една и съща диагноза се налага различен подход в зависимост от други заболявания или други фактори. Не може да се работи на конвейер в смисъла на техниката. Това, че оперираш по четирима души подред, е мъка за този, който оперира. И всеки пациент, преди да го оперираш, си го мислил, виждал си какво може да стане, направил си стратегия...

- Няма как да не ви попитам и как стои в момента болница „Св. Екатерина” на пазара?

- На този пазар стана много трудно. През 2004-2005 г. бяхме три кардиохирургии. Сега са девет и се подготвя десета в Плевен, т.е. пациентите са не повече отпреди, а конкуренцията е жестока. Конкуренцията и в областта на инвазивната кардиология стана много силна, защото лабораториите не знам точно колко са, но със сигурност са около 40. И там борбата за пациенти е много голяма. Няма да се спирам върху нелоялната конкуренция, която се състои в това, че някой плаща за пациенти, които да отидат при него да се изследват или да се лекуват. Има даже и тарифи и те се знаят. Ако нашата болница преди е имала около 60% от пазара, сега сигурно имаме около 30%. Все още като кардиохирургия в „Св. Екатерина” правим най-много операции в България, все още инвазивната лаборатория е много силна. Борбата ни за пациенти се състои в това да се опитваме да държим много високо качество. Имаме екипи, които ходят в различни градове на страната, предимно в области, където няма достатъчно по обем кардиологична помощ. Правим безплатни консултативни прегледи, като от болницата караме апаратура.

- В какво финансово състояние е университетската болница “Св. Екатерина”?

- През 2006 г., когато я поех, беше с 22 млн. лв. задължения, от които 10 млн. лв. в падеж. Това означаваше, че при желание биха могли да я фалират. Изчистихме тези дългове и през последните 7-8 г. нямаме и стотинка в падеж. Инвестирахме 21 млн. лв. собствени средства за съвременна апаратура, която да подобрява качеството на лечение.

- Какво стана с идеята за нови хирургически блокове?

- Зад нас, в двора на бившата Медицинска академия има завършена на груб строеж сграда с два подземни и четири надземни етажа с хеликоптерна площадка. За завършването са необходими около 20 млн. лв. Тази сграда има голямо значение за изграждане и на един трансплантационен център с хеликоптерната площадка, която е разрешена от РВД. Сградата е между нас, Александровска болници и ВМА, които са основните трансплантационни болници (като изключим само Правителствената, която е малко по-встрани). Добре е да се помисли в тази посока.

- А няма ли вариант за публично-частно партньорство?

- Много варианти имаше, но в България нищо не може да се направи. Идваха хора от различни държави, бяхме стигнали донякъде и с финансовото министерство, а след това се отмениха правилата за публично-частното партньорство. Остана законът за концесиите. И хората като видят, че има затруднения и неясноти, си отиват или пък отиват и си купуват една частна болница...

 

Нашият гост

Проф. д-р Генчо Начев е роден на 9.XI.1951 г. в Казанлък. През 1975 г. завършва Медицинската академия в София. Кариерата си започва в хирургията на Окръжната болница в Стара Загора, след това е във Военна болница - Пловдив и в Клиниката по сърдечносъдова хирургия в МА-София. Бил е зам.-директор и директор на НЗОК. От 2006 г. ръководи университетската болница “Св. Екатерина”.