Проф. Георги Карасимеонов пред „Труд“: Мажоритарната система е в полза на големите политически играчи

Гражданите бяха спекулативно заблудени, че положителен отговор на въпросите на референдума може да предизвика радикална промяна в политическата система. Но няма нищо такова

Новият парламент започна работа, бе съставено правителство и дори паднаха първите глави на заместник-министри. Интригата се завъртя, а това означава, че политическият живот си върви. Какво обаче става с референдума? Инициираното от „Шоуто на Слави“ допитване получи огромно одобрение, но по закон то не е задължително. Все пак организаторите, омбудсманката Мая Манолова и други политици смятат, че волята на народа е да се изпълни почти успешният референдум. Дали е така и какво всъщност представлява народното допитване - допитахме се до един доста опитен политолог и преподавател.

- Проф. Карасимеонов, социологическите изследвания преди парламентарния вот показваха една съвсем друга картина за бъдещото управление на страната. Очаквахте ли такава развръзка - на власт старите?

- На тези избори нямаше кой знае каква интрига. Имаше две основни въпросителни - дали БСП или ГЕРБ ще бъде първа сила в парламента и дали някоя партия от десницата извън ГЕРБ ще влезе в Народното събрание. Народът избра сегашния вариант на управление - коалиция между ГЕРБ и обединението на патриотичните партии - „Атака”, НФСБ и ВМРО. Съюз с „Патриотите” не е най-добрата формула за коалиционно правителство, защото крие доста подводни камъни, но народът избираше това, което му се предлагаше. Същевременно е добра новина, че все пак политическите сили, влезли в парламента, успяха да съставят редовно правителство предвид тази сложна вътрешна и външна ситуация. Без правителство една държава е обречена на сериозни сътресения.

- Повече от два милиона и половина българи подкрепиха референдума, иницииран от телевизионния водещ Слави Трифонов. Този референдум бе представен като начало на промяна. Извънредните парламентарни избори обаче пренаредиха приоритетите и буквално заметоха референдума в коловоза на забравата. Как си го обяснявате? Мислите ли, че редовните избори зачеркнаха допитването?

- Не са сравними двете институции - представителната и пряката демокрация. В българската политическа система основният източник на власт са парламентарните и други избори. Референдумът като инструмент на пряката демокрация е само допълнително средство, чрез което се допитва народа по определени значими въпроси. Само в определен от закона случай той има задължителен характер. И това не трябва да се забравя, защото в момента вносителите на референдума представят нещата така, като че ли референдумът е основният източник на волята на народа. Същевременно искам да подчертая, че гражданите бяха спекулативно заблудени, че положителен отговор на въпросите на референдума може да предизвика радикална промяна в политическата система. Но няма нищо такова. Вярно е, че хората не са доволни от статуквото, но реалната промяна минава по пътя на представителната демокрация, политическите партии, а не чрез референдумите или промяна в избирателната система.

- Щеше ли да успее референдумът, ако не се провеждаше заедно с президентските избори? Изказаха се доста аргументи, че успехът на „Шоуто на Слави” е успех на кандидат-президентите.

- При всички случаи, ако само той беше подложен на избор, щеше да има много по-сериозна дискусия „за” и „против”. И сигурно резултатът щеше да е друг. Но референдумът остана встрани от дебатите за сметка на избора на държавен глава.

- Какво мислите за това, че само който има достъп до праймтайма на електронните медии, може да направи успешна кампания? Или иначе казано, може ли да мине референдум, дори и най-разумният на света, ако нямате достъп до това, което има „Шоуто на Слави”?

- Наистина без медиите трудно се прави успешна кампания. Въпреки че електронните медии правиха определени опити да представят и по-малките партии, по същество големите получиха основното присъствие. Трудно е да се промени това положение, особено при частните медии. Според мен все по-важна роля играят и новите медии - социалните мрежи. Все повече нещата се случват във виртуалното пространство.

- Какви са рисковете и заплахите, ако бъде въведено мажоритарното гласуване в два тура? Вярно ли е твърдението, че мажоритарната система ще бетонира основните играчи в политическия живот - ГЕРБ, БСП, ДПС?

- Въпросът за избирателната система е много важен и той наистина изисква детайлно разбиране. Експертите в най-различни държави са очертали ясно недостатъците и предимствата на двете основни системи - мажоритарната и пропорционалната.

Не е случайно, че почти всички европейски държави са избрали пропорционалната система като по-справедливата и отговаряща на интересите на хората. Мажоритарната избирателна система е изключение, основно във Великобритания и частично във Франция. Някъде има и смесени системи. Предложеният вариант на мажоритарна система в референдума не е удачен за България, особено когато става въпрос за една все още млада демокрация, с утвърждаваща се партийна система.

Мажоритарната система дава категорично предимство на големите и регионални партии, което значи, че ако последните избори се бяха провели по предлагана от референдума схема, щяхме да имаме абсолютно мнозинство за ГЕРБ и слаба опозиция от БСП и ДПС. Нито щяхме да имаме независими депутати или по-качествени такива, както внушават вносителите на референдума, а по-скоро опасност от диктат на мнозинството на ГЕРБ или в перспектива на друга голяма партия. А много граждани ще останат без представителство на техните интереси.

- Изглежда резултатите от евентуално мажоритарно гласуване ще донесат на ГЕРБ пълно единовластие. Това ли е причината управляващата партия да внесе в парламента точките от референдума, а не толкова заради волята на народа?

- Почти винаги промените в изборното законодателство са свързани със сметките и интересите на политическите партии. Партиите, които очакват да получат най-високия резултат на изборите, предпочитат мажоритарния вот.

- През 90-те години е нямало държавна субсидия. Тогава партиите как са финансирали дейността си и по този начин не се ли стимулира политическата корупция?

- Не трябва да се спекулира с темата за субсидиите. Всяка демокрация се нуждае от финансиране на политическите партии като основен политически субект. Ако държавата абдикира изцяло от този процес, тогава ще се развихри корупцията. Кой ще финансира изборните кампании на партиите? Ами тяхната организационна дейност? Партиите ще станат зависими от олигарсите и други интереси. Нужно е да се намери разумната субсидия, с други думи, достатъчната за нормална партийна дейност.

Освен това за своята дейност партиите трябва да се отчитат пред Сметната палата ежегодно.

- Проф Карасимеонов, как смятате - субсидия от 1 лев ще бъде ли достатъчна на партиите?

- Разбира се, че няма да стигне. Да, вярно е, че трябва да се намали от 11 лева, но доколко надолу, е въпрос на точни изчисления и на конкретните разходи на партиите.

- Мислите ли, че политиците ще приемат всички въпроси от референдума?

- Смятам, че при сегашното съотношение на силите и конкретните интереси на представените партии в парламента, ще се приеме смесена избирателна система, по-ниска държавна субсидия, но не 1 лев, а по задължителното гласуване има решение на Конституционния съд.

- Как ще се промени политическата система, ако се приемат и трите точки - положително или отрицателно според вас?

- Това е хипотетичен въпрос. Ако действително се приемат без промени, не смятам, че това ще е полезно за демократичното развитие на България.

 

Нашият гост

Проф. Георги Карасимеонов завършва Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. През 1976 г. получава научната степен „доктор по право”, през 1989 г. - „доктор на философските науки”. През 1991 г. е избран за професор по политология в катедрата по политология в Алма матер. От 1991 до 1998 е председател на Българската асоциация по политически науки. От 2008 до 2012 е ръководител на катедрата „Политология” в Софийския университет. Автор е на множество трудове в областта на теорията на политическите партии, европейската политика и международните отношения.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта