На първото си заседание в понеделник Консултативният съвет за национална сигурност към президента Румен Радев взе решение да бъде даден приоритет на държавните усилия в сферата на отбраната и превъоръжаването, и модернизирането на армията. Тринадесет години след приемането на България в НАТО и на фона на нестабилен международен пейзаж, за рисковете за сигурността на страната разговаряме с професор Димитър Йончев.

-Здравейте професор Йончев, КСНС излезе от първото си заседание в нов състав в понеделник, с решение за преработване на стратегията за национална сигурност на България. Навременен ход ли е това или закъснял? Доколко има нужда от него?

- Сложен въпрос. От една страна стратегията е един от важните документи за националната сигурност на страната, но от друга много по-съществен е начинът, по който я прилагаме. Истината е, че вместо да се залъгваме, трябва да говорим за изработването на цялостна законова рамка за функционирането на сигурността на републиката. Трябва да бъде описано ясно кой, с кого и как взаимодейства, а не както е досега, да се залага на един неусъвършенстван закон, който просто казва, че при необходимост, службите „трябва“ да работят заедно. Което е, откровено казано, несериозно. Всичко това трябва да се опише, да се поставят акцентите в осигуряването на сигурността на България и да се види как това, с което разполагаме, може да дава някакъв сумарен ефект. Което да прилича на система за национална сигурност. И тогава да мислим за някакъв стратегически документ. Който ако не се актуализира като език и подход, няма да е с нищо по-различен от действащия досега. Ще се вкарат някои термини свързани с новите геополитически реалности – колкото да се очерни Русия, колкото да се говори за Сирия, колкото да се спомене тероризма. Малко ще се сменят някои акценти, но няма да е кой знае какво.

 

-Да разбирам ли, че не сте оптимист?

- Основният проблем, според мен е, че като държава оставаме разграден двор в сферата на сигурността. Виждаме как отделни „играчи“ (б.р. - в национален план) се опитват да се налагат и да решават въпроси, на които генерално няма отговор. Преди дни излезе едно решение, според което Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС) ще си сътрудничи с други служби за сигурност, и в частност МВР, за да постигат някакъв ефект от съвместната работа с информационните масиви, с които боравят в общите им операции. Това не може да е самоинициатива на службите. Трябва да съществува предписан механизъм за взаимодействие в целия сектор на сигурността.

 

-Има ли причина според вас, това да не се случва досега?

- Защо бягат от това, ли? Моето обяснение е, че от една страна е необходима висока компетентност, за да подготви подобна рамка. Те (б.р. - управляващите политици) залагат на това законодателни инициативи да се пишат, да го кажем „по служебен ред“. Някой е бил началник отдел, значи поема отговорността да напише предложения за наставления. Но от друга страна, което според мен е доста по-сериозен проблем, най-вероятно всичко работи в полза на индивидуални бизнес-интереси. Предпочита се да няма толкова координация, да няма толкова видимост, във всичко което се случва в сектора на сигурността. За да се върна на изначалния ви въпрос, изоставаме повече в тази област, отколкото в актуализирането на стратегията за национална сигурност. Погледнато реално обаче, новият президент Румен Радев сега поема поста, нормално е да има нужда от време да се огледа, да си даде от първа ръка сметка за ситуацията. Може би е редно да започне първо със стратегията. Но ако се спре дотук с работата в тази посока, няма да се постигне нищо.

 

- Президентът Радев ли, според вас, е факторът, заради който най-накрая се заговори адекватно за националната сигурност и отбрана на България? По един или друг начин тези фундаментални за суверенитета на една държава въпроси бяха претапяни в обществения дебат последните 15+ години, в полза на какво ли не.

- Темата не е нова, но според мен влизаме в сферата на политически желаното, отколкото на реалното. За да гарантираш отбраната на една територия, трябва да най-малкото да разполагаш с капацитета да проведеш по една пълномащабна бойна, отбранителна, операция. Ние отдавна нямаме подобни способности. Подчинихме се преди години, както отбелязвате, на идеите на НАТО, да участваме в съвместни мисии навън. А тук ако се случи нещо, ще залагаме на член Пети (б.р. - от Северноатлантическия договор, засягащ колективната самоотбрана) – да дойдат съюзните войски да ни спасят. Отбранителната политика е достойно нещо, но за прилагането й са необходими много повече ресурси, с които сами виждаме, че в момента не разполагаме. Положително е, че на заседанието на КСНС в понеделник бяха очертани някакви насоки, някакви перспективи, към които да гледа националната сигурност на България. И ако се поставя на мястото на президента Румен Радев и/или неговите предшественици, смятам, че той е напълно в час по отношение на инициативите, които търси и предприема. Има не само необходимата компетентност, но и „мъжкарството“, ако искате. Важно ще е за него обаче да сформира адекватен за нуждите на сигурността на България екип от съветници, за да борави с максимално широк спектър от мнения.

 

- Все още изоставаме в разходите за отбрана спрямо ангажиментите си към НАТО. Това доколко е сериозен проблем според вас?

- От една страна звучи много тежко това 2 % от БВП на страната за отбрана. От друга, за мнозинството от европейците се видя че не е. До 2024 г., когато е крайния срок да се постигне този резултат, има много време. Сами видяхме за последните седмици колко разочарования трябваше да преглътне Европейският съюз. Тепърва много неща ще се случат, за да гадаем отсега дали заложените цели са постижими и дали ще бъдат преследвани в този им вид.

 

- Питам ви в контекста на срещата на върха на НАТО, която се проведе преди седмица в Брюксел, която беше първа за президента Радев. Алиансът взе решението формално, като организация, да се включи във водената от САЩ коалиция срещу ислямистите от Даеш в Сирия и в Ирак. Символичният ход си е символичен, но как заставаме ние, в един подобен крайно неконвенционален конфликт, като държава член на НАТО? Знаем ли в какво участваме, камо ли в какво ни включиха?

- Реалистично погледнато, НАТО не може да участва ефективно в един подобен конфликт. Експертите още преди срещата прогнозирахме, че т.нар. сътрудничество на Алианса в борбата с „Ислямска държава“ ще се свежда предимно до обмена на информация между отделните държави членки и съответните техни служби, предимно логистимно, може би и политическо сътрудничество. Прякото участие на организацията в конфликта, с общи бойни подразделения и части, е немислимо. НАТО доказа вече че няма готовността да реагира по подобен начин със собствени общи механизми.

 

- Въпросът ми засяга повече какви са рисковете за сигурността на България от включването й, номинално или не в списъка на страните, участващи в коалицията срещу ислямистите?

- Ако бием много барабана, ако не сме достатъчно внимателни, рискът е съвсем реален. България трябва ясно да подчертае, че е готова да пресече чужда граница, да участва във военна намеса само тогава, когато е засегнат нашият национален интерес. Не бива по никакъв начин да си позволяваме да се намесваме някъде, само защото големият съюзник ни е казал: „Хайде“. Участието ни в интервенцията в Ирак, в т.нар. „коалиция на желаещите“, трябва да е последното ни в нашата външна политика.

 

- Струва ли ви се възможно това в контекста на досегашното ни разбиране за ролята ни на съюзник в НАТО?

- Изтъркал съм я от повтаряне тази теза: във външнополитическата стратегия на България за Близкия Изток пише, че страната ни „подкрепя миролюбивата политика на Съединените американски щати“ в региона. Къде се е чуло и видяло да обявиш подкрепата си за чужда политика, която никога не си видял на практика? В отношенията си със Съветския съюз навремето нямахме толкова слугински договорки. И тук отново се връщам към началото на разговора ни – да, стратегията за национална сигурност на България трябва да се оптимизира, най-малкото да не съдържа подобни безсмислици. В интерес на всички български граждани – не в името на това един политик да се хареса на друг, макар и да не разбирам вече, какво им остана за харесване – а в името на ролята и мястото на България за установяването на равновесие в съвременния свят.  Това трябва да е изходната точка във вземането на решения от страна на политиците – дали конкретната постъпка ще допринесе за равновесието в света. А не дали ще се хареса на този, или онзи. Има много примери около нас за това.

 

- На заседанието на КСНС изведнъж се заговори за цялостно превъоръжаване на армията – от безкрайно дъвканата тема за самолетите рязко преминахме към всичките видове войски. В контекста на исканите от НАТО 2% от БВП за отбрана, може ли по някакъв начин подобен тласък да допринесе и за стимулиране на родното оръжейно производство?

- В интерес на истината в момента ситуацията на световния пазар на оръжие се поразхлаби. В самата НАТО евро-американските отношения се обтегнаха доста, което потенциално ще отвори ниша за участието и на други икономически интереси, в частност в производството на оръжия и боеприпаси. Иначе не е тайна че ние бяхме в топ 30 на световните производители, откъдето ни изместиха с влиянието на САЩ. Светът не е спрял да купува и продава оръжия, просто ние не сме глобален играч. Имаме и капацитета, и можем да бъдем полезни в много отношения. Трябва да използваме това своеобразно междучасие и да създадем позиции и за нашия бизнес.

Нашият гост

Професор Димитър Йончев е преподавател към департамент “Национална и международна сигурност” на Нов български университет. Български политик и едно от значимите лица в ранните години на прехода, той е един от участниците в Кръглата маса и депутат от БСП в Седмото Велико народно събрание, изработило действаща конституция на България. Съосновател да Българската евролевица през 1997 г., професор Йончев се оттегля от активната политика в началото на века, за да се отдаде на академична и преподавателска дейност. Автор е монографии в областта на националната сигурност и разузнаването. Има чин полковник от Българската народна армия. Почетен професор на НБУ.