В сряда правителството обяви своите назначения в смесената мултидисциплинарна комисия за преговори с Македония. Председателят от българска страна ще бъде професорът и доктор на исторически науки Ангел Димитров. По силата на договора за добросъседство комисията ще обсъжда и решава исторически, образователни и други въпроси. С най-подходящия човек от българска страна начело.

Колкото пъти сме разговаряли помежду си с Ангел Димитров, винаги си припомняме онези негови първи стъпки в дипломацията. Като генерален консул на България в Македония със седалище в Скопие, а от началото на 1994 година и български посланик там, събитията го захвърлиха във водовъртежа, предизвикан от едностранната блокада на Гърция над Македония. Новата балканска държава бе поставена на колене- доставките на бензин от Солунското пристанище бяха прекратени, а страната нямаше никакви свои резерви. Тогава с активни дипломатически действия между София и Скопие, в които Димитров бе пряк участник и двигател, България отвори своите граници за доставки на горива от Бургас. Конвоите вървяха по родните ни пътища, минаваха контролирано и с предимство и без това претоварената граница и достигаха да македонските потребители. България спаси Македония в тези месеци на блокада.

Но се намериха медии, които започнаха кампания срещу българските доставки, защото бензинът, който македонските автомобил ползваха, бил некачествен и предизвиквал екологична катастрофа. Днес така, утре пак, дните вървяха и хората оставаха с впечатление, че “българите искат да ни отровят”. Посланик Димитров търпя, търпя, и един ден се вдигна и без да се е консултирал със София, отиде при един от заместник-министрите на външните работи на вече суверенна и независима Република Македония. Така и така, и ние като вас, господин заместник-министър, сме притеснени от лошото екологично състояние в Скопие и другите градове, и за да не създаваме повече напрежение, и да трупаме негативи за България, имаме намерение да прекратим доставките на горива. Така Македония ще се изчисти и въздухът ще стане по-добър за дишане. Онзи, дори вече не си спомням името му, като скочи, като почна да се моли, да се извинява- ама недейте, ама моля ви се, и така нататък. На другия ден в медиите вече нямаше нищо за лошия български бензин.

Така някак си започна дипломатическата кариера на историка Ангел Димитров, предпочел да остави – временно, академичните си занимания по историята на Българското възраждане и неговата наука, просвета и политическа мисъл. Но за него като професионален изследовател на обществените процеси, времето, прекарано в Македония, също така му предложи много теми. Беше интересно време- България беше първата страна, признала независимостта на Република Македония, и втората, която откри свое генерално консулство, а после и посолство в Скопие. На север се вихреше жертвеният разпад на някогашна Югославия, докато най-южната бивша юго-република направи прехода си по мирен път. Този относително мирен период обаче даде възможност на старите юго-структури да запазят влиянието си върху политическите процеси в страната, та така дори и до днес. В такава обстановка на натиск и подозрителност трябваше да работи българската дипломация, отчитайки спецификата в отношенията между България и Македония. Тактичен и възпитан, посланик Димитров работеше с всички политически партии и сдружения с цел да бъде дадена перспектива на отношенията между България и Македония. Разбира се, симпатиите на всички нас, които работехме по това време в Скопие, бяха насочени към младото и амбициозно ръководство на ВМРО-ДПМНЕ, начело с Любчо Георгиевски. Помните ли го? Аз пък помня нощта след парламентарните избори през есента на 1998 година, когато ВМРО-ДПМНЕ в коалиция с Демократична алтернатива спечели мнозинството гласове. Ангел Димитров бе един от почетните гости на тържеството в централата на партията. Напълно заслужено! На следващата година, само няколко месеца след победата, на 22 февруари 1999 година България и Македония, с активното участие на посланика ни в Скопие, подготвиха и подписаха Декларация, която миналата година пък стана основа за Договора за добросъседство, приятелство и сътрудничество между двете страни. Той, амбасадорът, бе в основата и на преговорите, които се водиха между военните ни министри и които, в крайна сметка, като резултат имаха дарението от България на Македония на танковете, артилерийските установки и боеприпаси за тях.

След девет години в Македония Ангел Димитров се върна в София към любимата си история. Времето, прекарано в Македония, му даде основата на един солиден научен академичен труд, книгата “Раждането на една нова държава- Република Македония между югославизма и национализма”. За нея той бе удостоен със званието професор. Много скоро обаче дипломацията призова отново сдържания и тактичен учен. Този път за нов четиригодишен мандат в Белград. Само като си помисля какви усилия са му били нужни да събере в Ниш представителите на всички партии и сдружения на българското национално малцинство в Сърбия, за да подпишат договор за общи действия пред властите. Но и това стана.

Идва от науката, готов е за битка

Няма да скрия- още когато стана ясно, че ще има смесена българо-македонска комисия за историята и образованието, първата реакция на доста хора беше, че човекът, който заслужава да я ръководи, е тъкмо проф. д-р Ангел Димитров. Защо ли? Защото познава лично и до болка представителите на македонската историография, доколкото има такава, че с някои от тях вече е водил спорове и знае позициите им, че е наясно с “червените исторически линии”, които от Скопие ще опъват, че познава и българските си колеги и тяхната готовност за полемика, но и за компромис.

ЗА НЕГО

Малко хора могат да са като него

Заедно постъпихме като аспиранти в Института по история. В него ценя съчетанието между науката и дипломацията. Той е от малкото сполучливи явления в нашата дипломация след 1989 г., когато без да е дипломат в кариерата, той успя да приложи историческите си знания и то на много труден пост като консул и посланик в Скопие. Това съчетание малко хора умеят. Той познава историята и пише исторически трудове. Ангел Димитров заслужава да оглави тази комисия, защото там освен историкът, трябва да се изяви и дипломатът. Компромиси се правят в политиката, но в историята - не. Чрез дипломацията той убеди колегите историци в Скопие, че трябва да признаят общата ни история до края на Втората световна война и нейните български корени.

Акад. Георги Марков, историк

Той е човек,

който гледа напред, а не назад

Освен историк, Ангел Димитров е и познавач на сегашното състояние в Република Македония. Точно това го прави много подходящ за ръководител на тази Комисия. Нашите страни - България и Македония, имат нужда от човек, който познава добре действителността, а не времената, когато двете държави бяха в конфронтация. Тоест, необходим е човек, който гледа напред и не търси нещата, които ни разделят. Защото те са много малко, а обединяващите ни и в миналото, и днес, и в бъдещето са много повече.

Любчо Нешков, журналист, собственик на агенция БГНЕС

Външно можеше да ме попита

и мен

Лично не го познавам г-н Ангел Димитров, но съм втрещен от Комисията. Пожелавам, ако може поне веднъж Външно министерство да разбере, че аз съм инвеститор в този регион и е хубаво от време на време да ме питат какво мисля.

Милен Врабевски, бизнесмен и учредител на Фондация “Българска памет”