Проф. д-р Андрей Захариев пред „Труд“: Шест нови моста на Дунав ще възродят Севера

Северна България и в частност Северозапада, въпреки природните си дадености продължава да бъде най-бедната част в Европейския съюз. Как инфраструктурните инвестиции и образованието могат да изтеглят този регион от блатото, може да каже само човек, който живее там и който разбира от икономика. Това е ръководителят на катедра „Финанси и кредит“ към Стопанската академия – проф. Андрей Захариев, който е изключително активен и в стопанските инциативи.

- Професор Захариев, ръководите създадената през 1952 година първа академична катедра по финансови науки, а вече учредихте и академична фондация? Как успявате да дадете нужната качествена подготовка на младите икономисти и финансисти?

- Стопанска академия „Д. А. Ценов” в Свищов със своите водещи и първи за България, като историческо учредяване, академични катедри по финанси, счетоводство и застраховане е добрият пример за реформа и качество. Само традиции обаче не стигат: трябват иновации, трябват пионерни инициативи, включително и чрез създаване на фондация за подкрепа на учебния процес и осигуряване стипендии на заслужилите и изявени студенти. Обучаваните по „Финанси” в Свищов са със специалност, която е флагман на икономическото образование в България. Имаме собствен сайт, катедрен профил в социалната мрежа и ТВ канал в YouTube. Гарантираме пред работодателите „високата летва“ на изпитния процес. Щателно проверяваме за оригиналност и автентичност всеки оценяван учебен елемент, независимо дали е изпит, дипломна работа или научна публикация. Всеки изпит при нас е под формата на писмен тест. Оценката е кумулативна – отчита се и семестъра и сесията. Учебните курсове са с интегрирани бизнес казуси с индивидуални условия за всеки обучаем. Изпитният тест се съхранява в централизиран архив. Следва и логична успешна реализация - наши възпитаници заемат ръководни позиции във всички сектори. Завършили „Финанси” в Свищов са министри, депутати, ръководители на банки, областни управители, кметове, председатели на Общински съвети, общински съветници, предприемачи, работодатели, банкери и инвестиционни консултанти. Създадохме фондация на името проф. д-р Минко Русенов – учредител на катедрата преди 65 години. Инвестираме в компютърни аудитории за студенти и докторанти, със специализиран софтуер и достъп до финансови бази данни. В партньорство на фондацията с Банка Пиреос обявяваме 5 стипендии по 3000 лева за нашите най-добри студенти по „Финанси“. Това е пример за грижа за най-добрите и инвестиция на бизнеса в новата млада генерация професионални финансисти!

- На какъв етап е проектът на свищовската академия и катедра „Финанси и кредит” за „двойна диплома“?

- Получихме потвърждение за успешен прием на първите украински студенти за съвместно обучение, водещо до издаване на „двойна” магистърска диплома от Стопанска академия „Д. А. Ценов” и Донецкия национален университет „Василий Стус”. Това е практически експортен български образователен продукт: двойна диплома по магистърска програма „Международен финансов мениджмънт” към специалност „Финанси”, с преподаване на английски език в редовна форма в България. Това е посока за експанзия и реформи – българското висше образование да стане експортен отрасъл.

- Как традициите подкрепят качеството и репутацията на академичните центрове?

- През април тази година отбелязахме 65-годишнината на първата българска академична катедра по финансови науки. Организирахме традиционната студентска научна конференция „Финансиада“. В рамките на честванията се проведе и изнесена сесия на Общинския съвет в Свищов, на която бе удостоен доайенът на финансовата наука проф. д-р Делчо Порязов със званието „Почетен гражданин на град Свищов”. В рамките на два дни отдадохме почит към традициите, защитихме достиженията на свищовската финансова школа и начертахме векторите за бъдещо развитие. Издадохме и юбилеен летописен алманах „Свищовска финансова школа“, който за 15 септември вече достигна, заедно с поздравителен адрес“, до 220 средни училища и гимназии в България, изпратили в Свищов поне един свой студент по „Финанси“ през последните 10 години.

- Като икономист как оценявате магистрала „Хемус“ като фактор за растеж в северна България?

- Да превърнем дефекта в ефект, а изоставането в тласък за растеж е висше изкуство и в политиката, и в икономиката. Категорични адмирации за рестарта на инвестициите в строителство на магистрала „Хемус“, но нека променим задачата през строителите. Да говорим за първата „зелена“ магистрала на Балканите. Със зарядни станции за електромобили на всеки 50 км. Със соларно осветление в тъмната част от денонощието на пътните възли, а защо не и по цялото трасе. И най-вече със скоростни свързващи трасета до всеки български град на река Дунав.

- Река Дунав обаче е граница, градовете ни по реката масово са крайна точка за транспортна свързаност?

- Ето вторият импулс за подкрепяния от свищовски финансисти и наши колеги от Съюза на икономистите в България и Федерацията на научно-техническите съюзи /ФНТС/ надрегионален проект условно наречен „Северен растеж“. Изпреварващото развитие на българския юг се дължи в голяма степен и на позитивния трансграничен ефект от силните икономика на Гърция и Турция. Улесненията в транспортните коридори през границата на юг още повече привличат инвеститори и инвестиции от южните ни съседки, но тези инвестиции спират до билото на Балкана. На север Дунав е граница. Двата моста и няколкото ферибота определено не стигат. Само преди 3 години на мащабен научен форум в Свищов, заедно с покойния председател на СИБ проф. Кръстьо Петков обосновахме и защитихме потребността от мащабна нова транспортна мрежа през река Дунав между България и Румъния.

- Колко нови моста на Дунав трябват по тези разчети?

- Растежът на българския север включва модел на мрежа за трансгранична транспортна свързаност през река Дунав базиран върху нови шест автомобилни моста, разположени при естествените двойки градове по реката: при Оряхово, Никопол, Свищов, Тутракан и Силистра и Русе. Опитът на съседна Сърбия от последните години дава актуална себестойност на подобно съоръжение от 50 млн. евро. Нещо повече, по-високият български бряг дава и икономии при разчетите „скъсявайки“ подходите за преодоляване на денивилацията над минималното ниво над водния стълб на реката. Така определено изпреварилата ни икономика на Румъния ще „изтегли“ напред и българския север. Доказано е, че всеки мост създава нов трафик, нов бизнес, нови търговски връзки, привлича нови инвестиции. Имаме Дунавска стратегия, оперативна програма за Транс-гранично сътрудничество България - Румъния. В условията на членство в Шенген на България и Румъния тези мостове ще се преминават буквално за минути. А румънският пазар е с три пъти по-голяма абсорбция от българския. Столицата Букурещ е само на 50 километра от българската граница, но тази столица, за разлика от София, е лидер в Европа по задръствания и липса на скоростни трасета за поемане на транзитен трафик. Това създава и тежък екологичен проблем. Дори и да направим нов мост при Русе, ние ще насочим още повече автомобили в една „транспортна тапа“, каквато в момента е Букурещ. Доказали сме с разчети, че мост при Свищов (най-южната точка на реката по картата на Европа) ще „спести“ при спедиция на товари десетки километри както за коридора Азия – централна Европа, така и за коридора Егейско море – Балтийско море/Руска федерация.

- Кой ще финансира новите мостове на река Дунав?

- Ако стъпим на примера на инвестициите във фериботни комплекси, частните инвеститори строят в пъти по-бързо и в пъти по-евтино спрямо примерите с европейски средства. Затова не трябва да се затварят опциите за финансиране в публично-частно партньорство, и грантов ресурс. Възможно е и изцяло частен инвеститор може да подкрепи проекти за нови мостове през река Дунав. Трябва обаче на предстоящите съвместни заседания на органите на изпълнителната власт да се поставят на масата на преговори всички опции за финансиране и всички географски локации за нови мостове. Европейската комисия гарантирано ще подкрепи такъв подход. Той може да бъде и част от приоритетите на България в рамките на нашето 6-месечно председателство на Съвета на ЕС: догонващ растеж и ускорена конвергенция на европейския дунавски юг чрез мащабни инвестиции в трансгранична транспортна свързаност.

- Като преподавател по финанси как оценявате нивото на финансова култура на българина?

- За съжаление българския преход ще бъдат запомнен и със знакови финансови измами. Сред тях са фалита на банките през 90-те, финансовите пирамиди, хиперинфлацията и последният понесен удар – насочването на огромни спестовни ресурси при определено надпазарна лихва в КТБ и последващия банков трус. Урокът за нас е - няма лесни пари. Зад всяко обещание за възвращаемост се крие риск. Ето защо само финансово грамотния българин може да избягва капаните на примамливите обещания за бързо и лесно забогатяване. А финансова грамотност се придобива с финансово образование – още от училищната скамейка, в университетите с трите водещи центъра по академично финансово обучение в София, Свищов и Варна, а защо не и с целеви курсове по финанси за хората на средна възраст.

- Като говорим за финанси с откриването на учебната година какво липсва досега в схемата на финансиране на системата на образованието у нас?

- В държавната политика липсваше грижата на „добър стопанин“ – образователната система е и инфраструктура, сграден фонд, спортни зали, библиотеки, интернет, учебници и най-вече преподаватели и учители. Без режийна компонента във финансирането на училищата, университетите и академиите рискуваме публична държавна собственост да бъде превърната в руини. Прословутото обвързване обаче на държавните поръчки, респ. стандарти за издръжка на един обучаем с качеството, изразено в работна заплата при реализация страда от липса на обективна оценка за огромните вече междурегионални различия – реализацията в София вече дава доходи два пъти над средните за страната и три пъти спрямо българския север! От позиция на системата на висшето образование определено връщането на академичната специализация в традиционните центрове за висше образование е добрата платформа за реформа. Но университетите от българския север имат и своя приоритетен статут за финансиране и за държавна поръчка. Един служебен министър ни върна десетилетия назад под предлог, че нямало нужда от икономисти… Какъв икономически растеж питаме може да има без финансово образование и предприемаческа грамотност? Без държавно подкрепени висши училища, духът на българския север ще погине!

Нашият гост

Проф. д-р Андрей Захариев е ръководител на катедра “Финанси и кредит” при СА “Д. А. Ценов” в Свищов и председател на Фондация “Проф. д-р Минко Русенов”. Роден е във Видин. Завършва висше образование и защитава докторска степен в областта на инвестициите в човешкия капитал в СА “Д. А. Ценов”. От 2004 до 2008 година е Председател на УС на Националната асоциация на председателите на общински съвети в България. Главен редактор на списание “Народностопански архив”. “Доктор хонорис кауза” на Донецкия национален университет. С над 150 научни публикации по финанси и икономика. Семеен, с три деца.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта