Как се появяват новите думи и откъде ги заимстваме? Богат ли е речникът на съвременния българин и вярно ли е, че ни стигат 2000 думи за всекидневно общуване. Както и колко време просъществуват някои „модерни“ думи в българския език. За всичко това разговаряме с най-големия езиковед у нас проф. Владко Мурдаров.

- Г-н Мурдаров, ако човек гледа исторически филми, ще остане с впечатление, че преди 7-8 века, че и по-назад, хората са имали много богат изказ.Слушах едни млади хора, които за 7 минути водеха диалог и основната дума беше „яко” - много яко, супер яко,страшно яко и т.н. Какъв е според вас речниковият запас на съвременния българин?

- Да започнем с това, че в един исторически филм има сценарий, има и написан диалог. Тоест, авторите на този диалог представят начина, по който са говорили хората някога. И по-точно, представят своите представи за начина им на говорене. И ако тези автори разполагат с богат речник, е естествено, че и техните герои също ще говорят като тях. Между другото, винаги съм се притеснявал, че точно в историческите филми хората твърде често говорят на съвременен език, в който само са „инкрустирани” отделни старинни думи, тоест той само отчасти е стилизиран, за да се придаде на диалога усещането за старинност. Но това беше само отклонение още в началото.

- Как говори сегашният българин?

- По-важно е как говори съвременният българин. Въпреки че това обобщение не е много сполучливо, защото има различни съвременни българи – и хора с богат речник, и хора, сдоста ограничен речников запас. Всъщност, ако погледнете речниците, ще видитес колко думи разполага приблизително съвременният български език, но само част от тях се появяват често в речта ни. Навремето Николай Хайтов написа цяла книга „Вълшебното огледало”, за да покаже как обеднява българският език въз основа на проучване върху езика на вестниците. Но истината е, че не българският език обеднява, напротив, неговият речник постоянно се обогатява. Обеднява речта на отделния българин. Вашият пример с думата „яко” показва колко се ограничава речта на някои младежи, защото тя като определение може да бъде използвано наистина по най-различен начин. Важното е, че е универсална, като предлага положителна оценка. (В скоби ще кажа, че очаквах, че думата „яко” ще изчезне постепенно от речта на младите, защото при тях модните думи се задържат в активна употреба средно около пет години. „Яко” обаче се държи доста яко и продължава да се употребява много, макар че скоро вероятно ще бъде изместена от друга дума.) Изкушавам се обаче да ви припомня една друга дума, която се среща в речта на по-възрастните и също е така универсална. Става въпрос за „проблем”. Мисля, че честата й употреба се засили заедно с една отдавна отминала телевизионна серия за Алф, откъдето се натрапи изразът „Няма проблем!” Но проблемът с „проблем” остава вече дълго. И това е само един пример.

- Вярно ли е, че във всекидневното ни общуване се използват не повече от 2000 думи?

- Наистина, налага се мнението, че съвременниците ни обикновено разполагат с речник от около 2000 думи (не говоря за специалните термини, които включват в своята реч в зависимост от спецификата на работата си.) Тези две хиляди думи не са нито много, нито малко. А ако искаш да разполагаш с повече, е нужно да четеш. Защото в писания текст непременно ще срещнеш други думи, които са ти познати, но просто не ти е хрумнало да използваш. Като споменах специалната терминология, искам да подскажа нещо. Става дума за модата. Обикновено говорим, че днес речникът, който е свързан с компютрите, постепенно стана съставна част от речника на много хора. Но това е казано много общо. Днес например разните термини, съществуващи в социалните мрежи, също навлязоха в речта на всички. Помислете си само колко често се използват думи като „лайкване” и „ъпдейтване” и то не само във връзка с конкретната ситуация. В амбицията си да покажем колко сме просветени юридически, днес започнахме упорито да употребяваме под път и над път „казус”. И то за случаи, когато това съвсем не е необходимо. Но просто модата диктува. Така че можем да твърдим, че обедняването на речника на отделния човек се дължи и на модата. И не става въпрос само за отделни думи. Цели изрази стават също модни и се появяват непрекъснато. Преди време бях писал, че в момента преживяваме период, в който властват езиковите клишета, но за съжаление се оказа, че този период продължава много дълго. Защото клишето е изключително удобно и ти спестява усилието да търсиш свой начин на изразяване. А това, естествено, също ограничава речевите ти възможности, без да го съзнаваш.

- Обедняването на речта свързано ли е с грамотността и какви изводи могат да си направят хората, изследващи съвременния език и изказ?

- Обедняването на речта на отделния човек не засяга толкова хората, които изследват съвременния език. Те просто регистрират този факт. Въпросът за грамотността обаче,наистина е много съществен. Напоследък много се дразнех, когато започнаха да твърдят, че българчетата не били грамотни, защото под грамотност все пак се разбира да можеш да четеш и да пишеш. После се появи уточняващото „функционална грамотност” и тук вече млъкнах. Защото наистина забелязвам, че на много млади хора им е много трудно да възпроизведат един вече прочетен текст. А камо ли, ако трябва да започнат да разсъждават по него.

- Трябва ли хората, които работят в електронни медии, да имат изчистен от диалекти изказ, и може ли да се постигне това с повече усилия и тренировки?

- Мисля, че темата трябва да се постави по-общо. Става въпрос изобщо за медиите. Ще ви припомня, че когато преди повече от двадесет години тъкмо вестниците започнаха да се чистят от онзи ужасен административно-канцеларски език, който се беше наложил в тях, като спасение се прибягна точно до диалектизмите и дори до множество турски думи, струпани в речника ни. Разбира се, прибягна се и до речника на жаргона. Така се роди един нов стил, който се наложи постепенно навсякъде. После голяма част от тези думи отпаднаха, но общият стремеж, речта в медиите да звучи не изкуствено, а разговорно, се запази и до днес. Като си говорим за диалектизми, ще припомня, че все още има обаче диалектно звучене в речта на мнозина. Но това не са журналистите, а преди всичко политиците, които не успяват да се освободят от диалектните си навици. Затова се говори постоянно за „сигурносттЪ”, за това, че хората „говорЪт” или „мислЪт”. Изобщо темата за влиянието на речта на политиците е огромна, защото мнозина се подвеждат от тях и възприемат техния начин на изказ. При това дори начинът им на говорене може да се възприеме и за образец. Така хората решиха например, че е престижно да се „мека” и независимо от коя част на България са, започнаха да казват „споримЕ”, „правимЕ”.

- Простащината и неграмотността, арогантността на прехода оказаха ли влияние върху съвременния български език, който става все по богат на вносни думи?

- Наистина речникът на българския език се пълни с все нови чужди думи. Ако погледнете „Речника на новите думи”, който направиха моите колежки от Института за български език, ще видите колко голям сред тях е процентът тъкмо на думи, които не са български по произход. Навремето акад. Александър Теодоров-Балан създал думата „чуждица”, с която да се назовават онези чужди думи, които имат подходящи български съответствия. Чуждите думи в речника обаче не са чуждици. Те са необходими, защото назовават различни нови явления, навлизащи в живота ни. Разбира се, че има чуждици, но обикновено те се появяват в речта на отделен човек, който иска да покаже колко добре владее даден чужд език. Много рядко обаче подобни думи успяват да се наложат в речта на мнозина.

- И все пак, какво да правим с чуждите думи?

- В последните тридесетина години се появиха около петнайсет проекта за закон за защита на българския език, като се имаше предвид точно опазването на неговата чистота. Във връзка с това се изкушавам да напомня изказването на акад. Стефан Младенов, който казва, че да започнеш да чистиш езика от чуждите думи, това е все едно да започнеш да белиш глава лук. Ще сваляш люспа след люспа и не се знае какво ще остане. Речникът на нашия език е пълен с много чужди думи, за които изобщо не си даваме сметка, че са чужди. Преди смятахме, че трябва да се ограничи влиянието на руския език, но като че ли успяхме да заменим само „болшинство” с „мнозинство”. За сметка на това и „устройва”, и „касае” си останаха и се употребяват изключително често, независимо от препоръките на езиковедите. И не са само те. Днес се дават препоръки да се ограничи влиянието на английския език, но и тук борбата е неравна и не се знае какъв ще бъде резултатът.Идеята за закон за защита на българския език не може да се наложи, защото езикът се развива по свои закони и не търпи намесата отвън. Затова идеята за използване на подходящи диалектни думи, за създаване на нови думи, не помага. Ще ви дам само един пример. Навремето в списание „Космос” направиха голямо състезание, за да бъде намерено българско съответствие на думата „компютър”. Сред много предложения накрая се наложи думата „числер”. Някой да е чувал тази дума днес? Явно, езикът не търпи да му се подсказва какво да се приеме в речника му и какво – не.

- Депутати също дават своя „принос” в създаването на нови думи. Защо се наложи например „входирам”? И защо всички говорят за „дебат”, а не за „дебати”?

- Думата „входирам” беше изговорена за пръв път в 41-ото народно събрание. Тогава ние, езиковедите, веднага се постарахме да обясним, че тя не трябва да се употребява, защото е несполучлив опит за създаване на българска дума (макар и с чужда наставка). Оказа се обаче, че преди да прозвучи в парламента, думата вече се е употребявала от юристите, защото много ясно показвала един детайл – внасянето на даден документ, който получава входящ номер. И така независимо от множеството препоръки, независимо от иронията, с която мнозина употребяваха думата в началото, тя успя да се наложи. Наложи се, защо „вършела работа” – поне това е обяснението, което дават хората, които постоянно я включват в речта си. Наложи се, за да докаже, че езикът не понася намеса отвън.Колкото до формата „дебат”, която според справочниците не може да се употребява, защото съществува само форма за множествено число – „дебати”, обяснението е, че тъкмо представата за множественост в дадения случай смущава и това е наложило появата й. Ще посоча и обратния пример. Когато беше въведено еврото, специално беше обяснено, че думата няма да има множествено число и ще се казва „пет евро”, „много евро”. Днес обаче мнозина говорят за „евра”. Двата примера показват, че за българина съществителните трябва да имат форми и за единствено, и за множествено число и той не може да приеме изключенията. Така както не може да приеме да има дублети в книжовната норма и когато му кажеш, че и формата „произхОд”, и формата „проИзход” са правилни, той пита коя е по-правилната. А същото важи и за „взЕмам” и „взИмам”. Впрочем при тези случаи ние, езиковедите, отстъпихме под влияние на масовата речева практика. Защото наистина само едната форма е правилна исторически, но грешката е много упорита и може би дори напълно ще се наложи.

- Отново се поставя въпросът за пълния член. Трябва ли да се премахне?

- Щом се появи идеята за закон за българския език, първо се поставя въпросът за отмяната на правилото за употребата на пълен/непълен член при съществителните от мъжки род. При това обикновено се изтъква, че то не може да бъде овладяно преди всичко, защото е изкуствено по своя характер и не отговаря на състоянието дори в диалектите. Аз съм от хората, които настояват, че въпреки всичко правилото трябва да продължава да действа, защото в определени случаи, особено при обратен словоред, към който много често се достига днес, само то може да помогне да се определи кой върши действието. При това неговото владеене е и свидетелство за степента на грамотност на човека.

Нашият гост

Проф. д.ф.н. Владко Мурдаров e един от най-изявените специалисти в областта на съвременния български книжовен език. Завършил е българска и немска филология в СУ „Св. Климент Охридски”. Повече от четиридесет години работи в Секцията за съвременен български език към Института за български език при БАН. Близо двадесет години преподава правоговор и езикова култура в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”. Водещ е на рубриката „Език мой” по БНТ1.