Проф., д-р.ик.н. Гарабед Минасян пред „Труд“: Властимащите живеят в изкуствен свят

Обемът на чуждите инвестиции в България е значително под рекордните нива, постигнати преди световната финансова криза. През първите месеци на 2018 г. инвестициите също намаляват. С въпроси на какво се дължи това и как ситуацията може да се промени се обърнахме към проф., д-р.ик.н. Гарабед Минасян.

- Чуждите инвестиции падат през първите два месеца на годината, според официалните данни на БНБ. На какво се дължи това?

- По предварителни данни за платежния баланс към 19-ти април т.г. нетният приток на преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) у нас за първите два месеца на текущата година е 222 млн. евро, като за същия период на предходната година той е бил 310 млн. евро. Тази информация не е окончателна и не е определяща, тъй като се наблюдават съществени месечни колебания на показателя в рамките на годината. Годишната (12-месечна) акумулирана сума на ПЧИ към месец февруари за текущата година е 1359 млн. евро, докато година по-рано тя е била 1407 млн. евро, т.е. има намаление в рамките на 3-4 процента. Общо за 2010-2017 г. в страната постъпват 12,7 млрд. евро ПЧИ, които формират 18% от „Бруто образуване на основен капитал” (инвестиции). Не съществуват сериозни основания да се счита, че има оформен тренд на намаление на ПЧИ през последните 7-8 години.

- През миналата година също беше отчетен лек спад на чуждите инвестиции като обемът им е доста под нивото на чуждите инвестиции от преди световната финансова криза да достигне България. Възможно ли е инвестициите да се върнат до тези рекордни нива?

- В съответствие с платежния баланс нетният приток на ПЧИ у нас през 2017 г. е 1447 млн. евро, а през 2016 г. е бил 1474 млн. евро. През 2007 г. е регистриран нетен приток на ПЧИ в размер на 9 млрд. евро, който една година по-късно спада на 6,7 млрд. евро, а в следващата 2009 г. той е вече 2,8 млрд. евро. Тези равнища са рекордни и за тях има обяснение. Първо, световната конюнктура в предкризисните години бе изключително благоприятна за инвестиционна инвазия. Второ, България се включи към ЕС през 2007 г. и надеждите на чуждестранните инвеститори се свързваха с бързо възстановяване на пазарната икономика и възприемане на европейските законодателни и институционални принципи и практики. Процесите се развиха не както се предвиждаше както в световен, така и в национален план и това промени поведението на инвеститорите. Бъдещето зависи твърде чувствително от макроикономическата политика. Излъганите инвеститори са трижди по-внимателни. За съществен прираст на наложилия се стандарт на ПЧИ в размер на около 1,5 млрд. евро годишно са необходими съществени законодателни и институционални подобрения. Съществува реална опасност поддържането на неблагоприятно законодателно и институционално статукво да обезкуражи инвеститорите и да ги отблъсне.

- По-голямата част от чуждите инвестиции са под формата на кредитиране на компании в България. Това са пари, които трябва да се върнат. Може ли да се каже, че за предпочитане е в страната да влизат инвестиции под формата на дялов капитал, а не заемни средства?

- Статистиката на платежния баланс разделя ПЧИ в три категории: (1) Дялов капитал; (2) Реинвестирана печалба; (3) Дългови инструменти. ПЧИ във вид на дългови инструменти (финансови кредити и търговски кредити между свързани лица) заемат около една четвърт от общия размер на ПЧИ за 2010-2017 г. със слаби колебания. При първите две категории се наблюдава съществена промяна на следвания модел в първата и във втората половина на периода. През 2010-2013 г. акцентът е почти изцяло върху инвестиране в дялов капитал и цялата печалба се репатрира, докато през 2014-2017 г. инвестициите се разпределят примерно по равно за дялов капитал и за реинвестирана печалба. Пренасочва се инвестиционният интерес от дялов капитал към реинвестиране на печалбата. Инвеститорите все повече се въздържат от инвестиции „на зелено”, а тези, които вече са стартирали, предпочитат да поддържат ангажиментите и производствата си чрез реинвестиране на печалбата. Добрата новина е, че реализираната печалба от тези ПЧИ все повече остава в страната, а лошата новина е, че чуждестранните инвеститори се въздържат да се ангажират с нови инвестиционни проекти.

- Огромен спад има и при чуждите инвестиции в недвижими имоти. Руснаците продават жилищата си край морето, но не идват много хора от други държави. Каква е причината за това?

- В съответствие със статистиката на НСИ ПЧИ у нас в отрасъл „Операции с недвижими имоти” достигат максимална стойност от близо 4 млрд. евро през 2009 г. От тогава стартира процес на намаляване, като към 2016 г. те са вече 3,1 млрд. евро. НСИ не отчита прираст на цените на жилищата през 2016 г. спрямо 2009 г., така че реалният спад на ПЧИ в недвижимости за разглеждания период е малко повече от една пета. Забелязва се охлаждане на интереса на чуждестранните инвеститори към покупката на недвижимости у нас, но за масова разпродажба няма основания да се говори. Потвърждение на подобен извод е динамиката на цените на жилища, които от 2013 г. насам бележат възходящ тренд, т.е. търсенето на жилища през последните 4-5 години изпреварва тяхното предлагане. Няма информация за разпределението на ПЧИ едновременно по икономически дейности и по географски райони, така че не е ясно какво е участието на отделни етнически общности при операциите с недвижимости. Причините за забелязаното въздържане вероятно са комплексни, в т.ч. може би и отношението на местните лица към чуждестранните собственици. Българинът не е привикнал да живее с чужденци в своята собствена страна, особено ако чужденецът разполага с по-добри материални възможности. Ние сме свикнали да възприемаме чужденеца или като донор, или като завоевател, или (в краен случай) като бежанец. Ако си представим хипотетично, че интересът на чужденци към покупката на недвижимости у нас нарасне чувствително, тогава вероятно немалък брой „патриотични” организации ще надигнат глас против „разпродаването” на родината. Други причини следва да се търсят в наличието (или отсъствието) на различни по форма житейски удобства.

- В България заплатите са най-ниските в ЕС и данъкът върху печалбата е един от най-ниските, но явно това не е достатъчно. Какво още трябва да направи държавата за да привлече повече чужди инвестиции?

- Въпросът е изключително актуален. Управленският елит е майстор на намирането на лесни решения на трудни икономически проблеми. Нашата практика изобилства от такива „открития”. Опитът категорично показва и непрекъснато го потвърждава – лесните решения не са решения. Кибернетичният принцип постулира, че трудните икономически проблеми изискват трудни решения. В случая се очаква икономическите и инвестиционни проблеми на страната да се решат чрез параметрични методи – променяш един или друг параметър и нещата тръгват. Важното е комфортът на управляващите да не се нарушава. Това е форма на удобен методологически наивитет. Проектираните позитивни резултати обаче ги няма. Икономическата теория отдавна е разработила конкретния проблем. Дефектът на текущия ни икономически живот е преди всичко и най-вече институционален. Когато социално-икономическите институции не функционират качествено нищо не работи както трябва. Решаването на институционалните ни проблеми се свежда, първо, до качествено законодателство, второ, до истинско и реално върховенство на Закона винаги и навсякъде, трето, до експертни назначения на знаещи и можещи кадри на точните места. Нищо от тези три основни изисквания не съществува в нашата печална практика. Лошото е, че ние като народ гледаме на всичко това тихи и невъзмутими, без да осъзнаваме драматизма на ситуацията.

- Често се казва, че съседни страни дават доста по-голяма подкрепа на чуждите инвеститори. В какво се изразява тази подкрепа и възможно ли е тези мерки да бъдат приложени и в България?

- Практиката на съседните нам страни рядко може да се извиси в пример на истинско подражаване. От време на време една или друга страна от нашия регион съумява да поизпревари останалите, но не задълго. Това, което трябва да следим и трябва да следваме са предписанията на икономическата теория. Лошото е, че при нас изобилстват хора с дипломи, но са рядкост специалисти на управленска позиция с необходима висока икономическа култура и образованост на съвременно равнище. Почти повсеместно хората, които преминават определен праг на професионално икономическо развитие, напускат своевременно страната. Останалите са тотално пренебрегнати. Показателна е болката на О.Герджиков (председател на консултативния съвет по законодателство към председателя на Народното събрание) при оценката на порочната законодателната практика на Народното събрание. Властимащите живеят свой собствен живот в изграден свой собствен изкуствен свят и правят всичко възможно за да съхранят статуквото.

- Инвеститори се оплакват, че няма достатъчно работна ръка в България, но в същото време това не води до значително увеличение на заплатите, а много българи емигрират. Защо става това?

- Наскоро бяхме свидетели на „откриването” на поредното лесно решение на труден икономически проблем – облекчен внос на чуждестранни работници поради недостиг на работна ръка. В пазарната икономика думата „няма” не съществува. Има търсене и предлагане, а пазарът ги балансира чрез цената. В случая „цената” е заплащането на труда. Когато се говори за недостиг на работна ръка трябва задължително да се уточни, че се търсят работници при минимално (дори символично) заплащане. Такава работна ръка ще бъде трудно и все по-трудно да се намира. Не че има недостиг на работна ръка, а има недостиг на работна ръка за работа при ниско заплащане. Решението е в инвестиране във високи технологии и ангажиране на кадърни и способни хора при прилично заплащане и не на последно място – полагане на грижи за израстване на кадрите и за тяхното съхраняване (обгрижване). Елементарен наивитет и късогледство е да се мисли, че хората (работниците) могат да се местят като пионки от едно място на друго при безропотно послушание. Притокът на чуждестранни работници може за кратко да изглежда като решение, но не след дълго ще възникнат социални проблеми, за чието решаване отново ще трябва да се открива някакъв пореден „лесен” начин. И ще обвиняваме поредното предишно ръководство. Кого друг?

Нашият гост

Проф., д.ик.н. Гарабед Минасян работи в Икономическия институт на БАН от 1967 г. Заемал е различни длъжности - Ръководител на секция по Макроикономически анализ и прогнозиране в ИИ на БАН, Старши научен сътрудник І ст. в секция “Макроикономическа политика” на ИИ на БАН, а в периода 1992-95 г. е Директор на Икономическия институт на БАН. Има научна квалификация в областите Макроикономическа политика, Финанси и банково дело, Иконометрика, Икономически растеж, Икономика на енергетиката.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта