Инвестираме в професионалното развитие на кадрите си, което е непрекъснат процес за лекарите

- Проф. Иванов, през тази година Медицинският университет - Варна, отбелязва своята 55-годишнина - каква е равносметката за тази зряла възраст?

Медицински университет – Варна е сред най-динамично развиващите се образователни институции в България, който заема трайно престижно място в международните рейтингови агенции. Университетът разполага с отлична материално-техническа база с напълно развита дигитална инфраструктура, с нови академични и клинични бази в Сливен, Шумен, Велико Търново и Бургас и си партнира с над 80 университета от целия свят.

- Напоследък широко се коментира недостигът на кандидат-студенти. Имате ли подобен проблем?

Това е проблем не на висшите училища, а на държавната политика в сферата на висшето образование. При нас за 1 място в регулираните професии кандидатстват по 8-10 човека, което е индиректен критерий, но най-обективният за рейтинга на университета. Считам, че Националната агенция по оценяване и акредитация (НАОА) трябва обективно и най-вече изключително бързо и оперативно да оцени капацитета на медицинските университети, за да могат те да приемат необходимия брой студенти по тези специалности. Броят на лекарите и медицинските специалисти е критично нисък и ако не се вземат спешни мерки, ще настъпи катастрофа. Трябва всички ясно да си дават сметка, че бройките студенти, които залагаме днес, ще получат дипломи след 6 години, специализация след още 4 години и тази инерция не може да бъде преодоляна. Когато прибавим към това и застаряването в професията и дефицита от над 1 милион лекари в страните от Европейския съюз, което кара младите хора да търсят реализация в тези страни, ще стане ясно какви са нашите притеснения за това, че каквото и решение да се вземе сега, то вече е закъсняло и не е достатъчно. Необходимо е държавата да инвестира в медицинските университети в България и ако няма и не разполага с финансов ресурс, да премахне нормативните пречки за разгръщане на потенциала в рамките на реалния капацитет при спазване на безкомпромисно качество на образованието. В момента медицинските университети носят преки чуждестранни инвестиции както за образователните институции и за икономиките на населените места, така и за страната.

- Колко студенти се обучават в Университета?

Тази година в МУ-Варна приехме 1217 първокурсника. Всички места по държавна поръчка и платено обучение се заеха при голям интерес от страна на кандидат-студентите и в условия на много висока конкуренция. В университета учат над 5000 студенти в 23 бакалавърски и магистърски и 56 докторски програми.

В момента в Медицински университет - Варна се обучават близо 1200 чуждестранни студенти от над 40 различни страни. Броят им е нараснал в пъти за последните 5 години. Интересът трайно расте. Тази година техният брой се увеличи с още близо 300 чуждестранни студенти, 245 от които са обучавани в англоезичните програми по „Медицина“ и „Дентална медицина“.

- Защо младите хора избират Вашия университет? - Стимулирате ли включването на студенти в научните екипи в университета?

Младите хора избират МУ-Варна заради високото качество на обучение, което е съизмеримо с европейските стандарти. Използваме съвременни и високотехнологични методи на обучение, създали сме условия и организация за активен и пълноценен студентски живот. Да, ние стимулираме участието на младите хора още от студентската скамейка в научни екипи и резултатите са налице. Студенти от Медицински университет – Варна са носители на призови отличия за научните си разработки не само в града и страната ни, но и на международни научни конгреси. Преди броени дни кметът на Варна връчи на двама наши студенти поименни отличия за научни изяви. Тази година реномираното европейско научно списание The Journal of Laryngology & Otology публикува резултатите от научно изследване, направено от студентите по „Медицина" в МУ-Варна Георги Стоянов и Клементина Монева с ментори проф. д-р Антон Тончев - ръководител на Катедрата по анатомия, хистология и ембриология, и доц. д-р Николай Сапунджиев от Катедрата по неврохирургия и УНГ. Български и чуждестранни студенти от медицинските университети от цялата страна участват по теми и проблеми от областта на медицината, денталната медицина, фармацията и общественото здравеопазване на „Черноморския симпозиум за млади учени в областта на биомедицинските науки" (BSYSB), на който организатор и домакин е МУ-Варна.

- Как поддържате качеството на преподавателския състав и как се сменят поколенията в него?

За да е провокативен и атрактивен един университет към преподавателския състав, особено към младите кадри, трябва да осигури адекватна високотехнологична, модерна среда за работа и развитие. Много важно условие за смяната на поколенията в преподавателския състав са условията на специализация и продължаващото обучение.

Ние предлагаме на завършващите студенти, които по време на следването си участват като демонстранти, включват се активно в научноизследователската дейност и представят университета в международни научни форуми, възможности за развитие като асистенти. Перспективите за добра реализация на младите хора включва не само достойно заплащане, от гледна точка на финансовия аспект, но и модерна среда, високотехнологично оборудване, възможности за научна работа и за кариерно развитие. Ние като университет инвестираме и в професионалното им развитие, което е един непрекъснат процес за лекарите. МУ-Варна подкрепя регулярното участие на млади асистенти в международни научни форуми и специализации, каним чуждестранни специалисти, световни лидери в своята област за лектори и демонстратори. Отличното сътрудничество, които имаме с университетската болница, спомагат за създаването на тези условия.

- На какви новости в обучението залагате или предвиждате да въведете?

Продължаваме с инвестициите за реновиране на учебната база. Налице са промените в образователната инфраструктура и в клиничните ни бази. Отделени са средства и за новия Факултет по фармация, неговото оборудване и новите възможностите за иновации и наука, които той предлага.

Новостите в обучението са свързани с откриването на центъра за клинични симулации и симулатора за лапароскопска хирургия. В момента разширяваме и възможностите на електронната платформа в посока на подобряване на дистанционното и електронното обучение. Навлиза и платформа за електронно административно обслужване на студенти – Уеб студент.

- Как се развиват филиалите на университета в Шумен, Сливен и във Велико Търново?

През 2017 г. ще завършат първите абсолвенти от специалностите „Медицинска сестра“ и „Акушерка“ във филиала на МУ-Варна в гр. Сливен. Във филиалите в Шумен и Велико Търново в момента се обучават студенти по същите специалности за втора година. Интересът и към филиалите в трите града е много висок и всички места за държавен прием се заемат при висока конкуренция.

- Имате ли амбицията да разкривате още филиали или да правите изнесено обучение в чужбина?

Нито един филиал не е бил разкрит в резултат на амбиция от страна на ректора или университета като институция, а е било в следствие на молбата и осъзнатата потребност от обществеността, от лекарското съсловие, областните и общинските ръководства, подкрепени от Министерски съвет и утвърдени с решение на Народното събрание. Няма да правим изнесено обучение. Смятам, че не е удачно и е безперспективно, а изнесено обучение в страни като Германия, Швейцария, Италия, Великобритания намираме за абсурдно и лишено от логика.

- По какви български и международни проекти и с какви партньори работи Университетът?

Нашият университет e поставил като приоритет партньорското сътрудничество - работим с повече от 200 български и 90 международни партньори от всички континенти. Избираме и одобряваме партньорите си професионално - по специално разработена процедура и с решение на Академичен съвет. От няколко години направихме малка иновация в договарянето - подготвяме годишна работна програма и знаем какви дейности, с какви ресурси и теми ще подготвим с партньорите си. И всичко това е съобразено с традициите и научните приоритети на МУ-Варна. За работата по проекти също имаме специално разработена процедура и дори при един проект с Европейската комисия препоръчаха нашата процедура като модел за останалите европейски партньори. Така си сравняваме часовника и виждаме, че сме на едно много добро европейско и международно ниво в работата си. Доказват го и резултатите по проекти. През 2015-2016 г. спечелихме всички възможни покани за проекти по програмата за човешки ресурси – 11 на брой. Те ни помогнаха да подобрим значително образователната част на работата си - учебни програми, планове, обучение и квалификация на преподаватели и служители, езикови курсове, обучение по проекти, качество, педагогика, информатика и др.

Проектите, по които работим в момента, са „Изграждане и развитие на център за върхови постижения“, „Подкрепа за развитието на докторанти, пост докторанти, специализанти и млади учени“, „Студентски стипендии“ и „Студентски практики“ по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“. Работим също по няколко проекта по Фонд „Научни изследвания“, Хоризонт 2020, Програма „Здраве“ на Европейската комисия и по Финансовия механизъм на европейското икономическо пространство.

- Ще участвате ли в създаването и работата на бъдещите 12 центъра за върхови постижения и за компетентност?

Да, подготвяме проектна идея за Център за върхови постижения в областта на персонализираната медицина и клетъчната терапия. Поканихме нашите традиционни международни партньори в този проект, намерихме и нови български и чужди научни екипи, които искат да се включат. Работим активно, целият университет е мобилизиран в тази насока, хората са мотивирани. Справките показват, че имаме необходимия брой научни статии и цитирания, което е висока оценка за нивото на работа и научния потенциал на МУ-Варна.

- От началото на 2017 г. се предвижда средствата за наука за висшите училища да се разпределят по нова формула. Как ще се отрази това на Университета? Какво според Вас трябва да се промени у нас във финансирането на науката изобщо?

Приветствам финансирането на науката да става на принципа на програмното, а не на бюджетното финансиране. Във връзка с това трябва много прецизно да се доработи рейтинговата система на университетите, както и критериите, по които ще се сравняват отделните научни организации. За това трябва да се използват водещи добри практики в емпиричното съпоставяне на отделни научни звена.

- Нови са и правилата за финансиране на обучението с акцент върху качеството.

Медицинските специалности са регулирани професии. За тях държавата прилага много по-високи и специални изисквания за обучение, учебни програми и хорариуми. Това задължава университетите да влагат много голям ресурс, който се изразява в голям брой висококвалифицирани хабилитирани преподаватели, работа в малки групи, скъпа апаратура, консумативи и специални условия на обучение. Намаляването на тези средства би предизвикало влошаване на качеството на обучение, което е категорично неприемливо за медицинските стандарти и специалности. Такива са и европейските образователни директиви, критерии и изисквания. Медицинските университети в България не се конкурират помежду си, а се конкурират с европейските университети. Образователният продукт, който предлагаме, е много висок, затова в страната ни идват да учат студенти от Европа и целия свят.

- Ще доведе ли промяната във финансирането до оптимизация на системата на висше образование и до по-високото му качество?

Определено смятам, че промяната във финансирането ще доведе до оптимизация, но още по-голям ефект ще има актуализиране на нормативната база, за да може образователната система да реализира по-пълния си потенциал. Според мен Националният статистически институт и МОН трябва да направят задълбочено и детайлно проучване сред учениците в средния курс на образование за техните желания, амбициите на техните родители, за да може действително да се инвестира в тези звена, в които ще има търсене и бъдещи студенти, и да се намалят местата за тези, за които няма да има. Трябва да се съхранят преподавателите и потенциалът и някъде целенасочено да се инвестира, за да се задоволят потребностите на националната икономика. И, разбира се, всичко това трябва да е пречупено през призмата на глобалния образователен пазар.

- Какви са Вашите мечти за Медицински университет - Варна?

Мечтите ми са сбъдната реалност! Над 40 млн. лв. са общите инвестиции в образователна инфраструктура през последните 5 години в Медицински университет – Варна - новата сграда на Факултета по фармация, едниственият в България университетски медико-дентален център, модерни аудитории и учебни зали, дигитализиран учебен процес, съвременни дисекционни зали, симулатори, тренажори, иновативна медицинска апаратура, спортни бази, т.е. създадени са всички необходими условия за едно модерно обучение, съизмеримо с водещите европейски и световни медицински университети.

Проф. д-р Красимир Иванов е 12-ят ректор на МУ - Варна, преподавател по коремна хирургия, практикуващ хирург-онколог с над 25 години стаж, експерт в диагностиката на ректалния карцином, специалист по здравен мениджмънт. Преди да поеме ректорския скиптър на варненския Медицински университет (2012), в продължение на близо десет години е изпълнителен директор на УМБАЛ "Св. Марина" (2001 - 2010). Национален консултант по хирургия.

Интервюто е публикувано във вестник "Аз-буки", брой 3 от 18 януари 2017 г.