Утопия е, че Украйна ще стане независима и богата държава, ако скъса връзките с Русия

 

Сблъсъкът на цивилизациите и националната идентичност, тероризмът и ислямската революция бяха част от темите на майсторски клас “Международни отношения и информационни политики” във Варненския свободен университет “Черноризец Храбър”, в който лектор бе известният руски политолог, историк, писател, режисьор и продуцент проф. Евгений Кожокин. Зам.-ректорът на Московският държавен институт за международни отношения изнесе и публична лекция за приоритетите на руската външна политика. Той бе любезен да отговори на въпроси на вестник “Труд”.

- Евгений Михайлович, какви са приоритетите на руската външна политика днес?

- Най-важният приоритет за Русия е нейната независимост. Живеем в глобализиращ се свят, в който връзките с другите държави и народи са безспорно нужни, но когато става дума за нашето вътрешно развитие и обезпечаването на нашата сигурност, бихме искали да решаваме тези въпроси сами. Затова политиката ни е ориентирана така, че и занапред да останем независима държава, като същевременно си сътрудничим с всички готови за диалог държави. Това важи особено за страните от Европа, от Евразия, с които граничим и за онези, с които сме близки в духовно отношение - като България, с която имаме близост и по отношение на езика, и на културата, и на психологическата нагласа на народите. За Русия е много важно международният ред да запази своя демократичен характер, да има пространство на свобода за всички държави, независимо дали са големи или малки. Важно е също в международните отношения да се запазят принципите на справедливостта и истината.

- Звучи красиво, но светът се тресе от кризи и конфликти. Един от тях е руско-украинският. Неотдавна от Белия дом дадоха анонс, че ще искат рестарт на преговорите с Русия за Украйна. В същото време санкциите срещу вашата страна останаха една от малкото обединителни точки между САЩ и евроатлантическите им партньори след последното европейско турне на президента Доналд Тръмп. Възможно ли е да се намери компромисно решение санкциите да паднат и на каква цена?

- Страните от ЕС и САЩ са партньори в НАТО, но имат различни икономически интереси. На това поле Русия е много слабо обвързана със САЩ, докато връзките ни с европейските страни са много дълбоки и значими. Живеем в конкурентен свят и в него губи всеки, който се намира в нестабилен регион. Затова Русия е заинтересована да развива и икономическите си отношения със страните от Балканския полуостров, но възстановяването им с Украйна е жизненоважно за народите и на двете страни. Утопия е да се мисли, че Украйна ще стане самостоятелна, самодостатъчна и богата държава, ако унищожи връзката си с Русия. Това ще донесе само загуби на нейните граждани. Ако Вашингтон смята да започне нов етап в отношенията с Русия, това е добре. Но ако иска да диктува начина, по който да разрешим отношенията си с Украйна, това би било голяма заблуда.

- Каква е прогнозата ви за руско-американските отношения?

- Новият президент на САЩ навлезе в световната политика в търсене на нови подходи и в опит да консолидира съюзниците на САЩ. Още по време на предизборната си кампания Доналд Тръмп нееднократно каза, че е готов да търси нови възможности за развитието на отношенията с Русия. Оценяваме факта, че той лично прие външния ни министър Сергей Лавров при посещението му във Вашингтон. Русия е открита за диалог със САЩ. Смятам, че нормализацията на двустранните отношения ще отговори на интересите не само на нашите две страни, но и ще е гарант за мира в целия свят.

 

- Световният мир е застрашен от тероризма, чието най-свирепо лице сега е ИДИЛ. Русия и САЩ обаче не могат да направят единен фронт за борба с тази глобална заплаха. Защо се борите с тероризма по различни писти?

- Русия многократно прави предложения да се води обща борба с този опасен враг. Но взаимодействието със САЩ е възпрепятствано от различните ни виждания за бъдещето на Сирия. Ние смятаме, че е нужно там да се възстанови държавността с помощта на всички етнически, политически и религиозни общности, които не използват терористични подходи и практики. Правителството на Сирия е значителна политическа сила, подкрепяна от голяма част от сирийското общество. Следвайки принципите на демокрацията, Русия смята, че не е правилно да се игнорира желанието на такава значителна част от населението. Но САЩ мислят обратното. Водим активен диалог с арабските страни, включително с тези от Персийския залив, нашите партньори от региона отчетливо ни припомнят, че в Сирия може да се повтори сценария от Ирак. Знаете, там държавата бе унищожена напълно. И стана така, че сега в структурите на ИДИЛ се сражават офицери от армията на Саддам Хюсеин. ИДИЛ е много опасен противник. Борбата с него трябва да е прецизна и внимателна, да не отблъскваме нито един потенциален съюзник в този регион. Навремето Русия, Франция и Германия предупреждаваха САЩ, че нахлуването в Ирак може да има много отрицателни последствия. И днес във Вашингтон много политици и експерти признават тази американска стъпка като грешка. За съжаление, историята много често се повтаря. В крайна сметка ние не се борим срещу САЩ, а за САЩ.

- Географските граници на ИДИЛ се свиват, макар и бавно и с цената на много кръвопролития. Не крие ли обаче това риск от износ на тероризъм и кои страни са най-застрашени?

- ИДИЛ и Ал Кайда, която действа под различни имена и е пряка заплаха за населението в Близкия Изток, имат много симпатизанти и клетки навсякъде по света. Ако ИДИЛ загуби територии в Сирия, но не изчезне, опасността остава. Особено сериозна ще е тя за държави в хаос като Либия, където не действат нормални държавни институции, или като Афганистан, където има такива институции, но те не функционират ефективно.

 

- Казахте, че Русия е заинтересована да развива икономическите си отношения със страните на Балканите. Означава ли това, че замразени големи българо-руски проекти като “Южен поток” или АЕЦ “Белене” могат да имат бъдеще?

- Големите двустранни енергийни проекти не се случиха, защото се намесиха сили, които им попречиха, въпреки очевидната изгода за вашата страна. Президентските избори в България обаче показаха, че хората имат желание отношенията с Русия да се подобрят. Разчитаме, че това ще се случи.

 

- Значи сте умерен оптимист?

- По-скоро съм рационален оптимист за бъдещето на двустранните ни отношения.

 

- Как се променя военно-политическия баланс на Балканите след присъединяването на Черна гора към НАТО, срещу което Русия реагира остро?

- Разширението на един военен блок не може да ни радва, още повече, че той бе създаден, за да се противопоставя на Съветския съюз, а впоследствие и на Варшавския договор. Сега СССР не съществува, повечето страни от бившия Варшавски договор са в НАТО, но пактът продължава да се разраства. САЩ осъществяват невероятна надпревара във въоръжението и се опитват да осъществят тотален военен контрол в целия свят. Разработват глобална система за противоракетна отбрана и на фона на това отвъд Океана непрекъснато се чуват гласове, които обвиняват Русия в имперски намерения. Може да имаме много недостатъци, но сред тях не е лудостта. Отлично знаем, че обемът на военните разходи на САЩ и НАТО е многократно по-голям от тези на Русия. Без да имаме експанзионистични цели, ще продължим да полагаме усилия да осигурим своята безопасност. Няма как да не реагираме на действия, които не само заплашват националните ни интереси, а и вътрешната ни стабилност. Това няма да допуснем.

 

- Водихте майсторски клас, в който един от акцентите бе сблъсъкът на цивилизациите и националната идентичност. Глобализацията ли е голямата заплаха за националните идентичности?

- Да. Глобализацията разрушава националните култури, даже води до проблеми, свързани със самите национални езици. При малките нации това води до риск от деградиране.

 

- Заговорихте за езици, а нашата писменост е обща. Наскоро обаче руският президент Владимир Путин предизвика буря в България с изказването си, че рожденото място на кирилицата е в македонските земи. Какъв е вашият прочит на темата?

- Мисля, че не бива това изказване да се разглежда като политическо. Думите на Путин се отнасяха за Македония като историческа територия, която тогава е била част от българското царство.

 

- В България, а и в цяла Европа има солидна руска диаспора. Плюс ли е това за Русия - заради разпространението на езика и културата й зад граница, или е белег за демографски проблем?

- Русия е отворена страна. Никой не може да забрани на хората да пътуват и да се устройват, където пожелаят, защото това е тяхно конституционно право. Част от руснаците избират да работят и живеят в други държави. Разбира се, иска ни се тези хора да запазят гражданското си съзнание като руснаци и да съхранят родния си език и култура. Смятам, че страните, в които има руски диаспори, печелят двойно - от една страна при тях идват хора, които се трудят и дават своя принос за развитието на икономиките, от друга - те са носители на една богата, разнообразна култура. Досегът с нея улеснява и взаимоотношенията на тези страни с Русия.

 

Нашият гост

Евгений Кожокин е едно от популярните имена в Русия. Освен професор, доктор на историческите науки, заместник-ректор на Московския държавен институт за международни отношения (МГИМО), член на Комитета на Върховния съвет по въпросите на отбраната и сигурността и на Конституционната комисия на Руската федерация, Кожокин е писател, режисьор и продуцент. През 2016 г. излезе документалният му филм “Руснаци и грузинци”.