Член кор. проф. Иван Митов, декан на Медицинския факултет при Медицинския университет-София, пред „Труд“: Проверяваме всяка диплома на чужденец

Меглена Кунева спъна проекта ни за изнесено обучение в Европа

В деня на дипломирането на най-големия випуск на лекари на Медицински университет в София ГДБОП и ДАНС нахлуха в учебното заведение. Защо се случи това, по донос ли действаха службите, дали бившият министър на образованието Меглена Кунева разби имиджа на университета и защо лекари и пациенти търсят спасение в чужбина - питаме декана на Медицинския факултет в МУ-София, член кор. проф. Иван Митов.

- Проф. Митов, защо в деня на дипломирането на випуск – 2017 ГДБОП и ДАНС влязоха в Медицинския университет?

- Всички си задаваме този въпрос.Получихме отговор, че това е случайна проверка. От половин година подготвяме това мероприятие (б.р. дипломирането на випуска) и то беше широко разгласено по медиите. Без съмнение е, че акцията остави неприятен привкус на такова сериозно и добре организирано честване. Поводът за проверката са слухове за неправомерен прием на студенти и то с цел те да се установят в страната. Институциите проверяват по съмнения по отношения на ислямисти или хора, които се занимават с терор. Аз като декан винаги съм се отнасял с особено внимание по този въпрос, защото много от студентите, които идват от Европа, действително са от арабски и индийски произход. Имало е случаи, които са ми правили впечатление техни прояви, които не са свързани с основните студентски задължения и съм подавал лично сигнали. Но сега се вменява, че Медицинският университет-София участва в престъпна верига. Това не е първата проверка, подобни са правени редици пъти, но интересното тук е, че заедно с органите на реда се появи и Би Ти Ви. За съжаление, част от медиите спекулират с това, че са арестувани и изведени от сградата всички служители на университета за разпит, което въобще не беше вярно.

- Какво се случи всъщност?

- От наша страна оказахме пълно съдействие и предоставихме нужната информация, както и досиета на студенти. Проверката се проведе по един културен начин и от двете страни. Вие се борите срещу фалшивите новини, а в този случай нещата бяха преекспонирани. Нямаше арести или извеждане на служители. На практика това очерни нашия университет. В последните години ние обръщаме изключително внимание върху приема на чуждестранни студенти. Техните документи, с които кандидатстват или се местят от друг университет, се легализират по официален начин, а след това ние изпращаме дипломите за проверка. По този начин се застраховаме, че няма студенти, които са приети с фалшифицирани документи.

- Колко са чуждестранните студенти в Медицинския факултет в София и какво ги привлича да учат в страната ни?

- По-голяма част са чуждестранните студенти. Тази година от първокурсниците 350 са чужденци, а 200 са българите. Вече повече от 50 % от завършилите български студенти декларират, че ще останат в България. Те са привлечени от доброто качество на обучението, като най-вече отчитат е прекият достъп до болници т.е. практическите занятия. Прави впечатление, особено тази година, че не малък брой от завършилите 188 чуждестранни студенти имат отлични дипломи, което показва тяхното старание.

- Медицинският университет в София продължава да е най-желаното учебно заведение в страната, на какво се дължи това?

- Макар, че и останалите медицински факултети и университети намират достатъчен брой студенти и се развиват много добре, за шеста година рейтинговата система показва, че нашият университет и факултетите в него продължават да държат първенство сред останалите медицински университети. Ние имаме стогодишна история, дълбоки традиции и в огромна степен обучаваме специалистите на страната. В същото е налице фактът, че Медицинският университет-София е получил сравнително малко средства за инфраструктура от държавата, ние дори нямаме лице, под наем сме.

- Защо сте под наем?

- Това е резултат на последици от фрагментиране на Медицинска академия на множество университетски болници. В момента имаме достатъчно средства да построим нова модерна учебна и административна сграда на мястото на изоставен студентски стол, намиращ се в двора на Александровска болница. От 8 години ръководството на университета се стреми да получи разрешение да разруши тази сграда и на мястото й да се установи учебно-административен комплекс, но това не се случва. Едва тази година има надежда, че разрушаването ще може да започне. Тъй като има огромен интерес както от български, така и от чуждестранни студенти, учебната ни база се оказва крайно недостатъчна. Залите са малко, а предклиничният университетски център се ползва от всички факултети, включително и от чужди факултети и Медицинския колеж-София. Крайно необходима е нова сграда, където да разгърнем както учебни, лекционни и семинарни зали, така и помещения за модерни учебни технологии като симулационни методи за преподаване. Нашият университет дори няма аула, където университетските преподаватели да проведат събрание. Навсякъде другаде факултетите имат сериозни лобита в парламента и държавните структури, при нас това отсъства, но е крайно време да получим подкрепа от държавните и областни органи за развитието на базата ни.

- Всеки министър идва с амбициите да направи реформа в здравеопазването, коя според вас е най-съществената част от въпросната реформа, която ще направи по-доволни и пациентите и лекарите?

- На първо място трябва да се осъществи здравната карта. Без нея с колкото и милиарди да се наливат нищо няма да се случи. Една здравна каса не може да осигури съществуването на всички болници в България. С помощта на здравната карта ще се посочи колко болници са нужни на даден район. Създадохме толкова много болници, че сега се оказва трудно да се възстанови равновесно положение.

- След всичко, което Меглена Кунева направи, за да спре проекта за изнесено обучение на Медицинския университет-София в медицински университети в чужбина, каква е ситуацията в момента?

- Това, което стори Миглена Кунева, беше върхът на айсберга. Ще припомня, че ние бяхме единственият университет, който успя да изнесе обучение за чест на страната. Всички източни страни поддържат такова обучение в Западна Европа. Това, което г-жа Кунева стори с всевъзможно измислени уж законови мерки, по-късно стана ясно, че изобщо не отговаря на истината. Ние не откривахме нов факултет, а само изнесено двугодишно предклинично обучение. Това беше разрешено, както от закона така и от Националната агенция за оценка и акредитация. Тя използва положението си да атакува университета и на практика, ние се принудихме да закрием изнесеното си обучение. В момента Италия настоява да го открием отново, но тепърва процесът ще започне от нулата с нов екип. Ще отнеме време, но трябва да възстановим изнесеното си обучение, защото не може България да изнася обслужващ персонал и престъпници, а да спира изнасянето на интелект.

- Различава ли се обучението на българските студенти от това на колегите им във водещите европейски страни и САЩ?

- Ние се стремим да бъдем на нивото на съвременната наука и практика и аз не бих казал, че обучението се различава. Медицинското образование е значително консервативно и се води по много близки програми, независимо къде се провежда. Общо е мнението, че ние не се различаваме от това, което се преподава в европейските медицински факултети.

- Много от сънародниците ни предпочитат да се лекуват в други европейски страни, защо се случва това, след като в България има толкова добри специалисти?

- Аз лично не бих казал, че са много сънародниците ни, които се лекуват в чужбина, защото там лечението е доста скъпо и не е достъпно за всеки. Освен това, ние действително имаме много добри специалисти, които вършат същата работа като чуждестранните ни колеги. Друг е въпросът, че в чужбина може би се разчита на по-добра организация на здравеопазването и по-добро внимание и отношение към болния. Хората, преценяват субективно къде са по-качествени услугите, но това не винаги отговаря на действителността.

- Само ниското заплащане ли кара нашите лекари да бягат в чужбина, или има и други причини?

- По-скоро има и други причини. На първо място завършилите студенти не стават веднага лекари. Те трябва да преминат през дългогодишна специализация, която отнема между 4 и 5 години. Лекар без специалност не може да се реализира, затова всеки един от тях трябва да намери място за специализация, което не винаги се случва лесно, особено в добри бази. На второ място е заплащането. Ако един млад човек няма фамилна опора, която да му осигури жилище и финансова помощ, той бива поставен в особено затруднена позиция. Това е причината някои колеги да се насочат към специализация на Запад. На трето място е организацията на здравеопазването. Голяма част от времето на лекаря се губи в административни дейности. Много по-спокойно се работи в европейски лечебни заведения в това отношение. Наредба номер 1, по която специализират новозавършилите лекари, определя заплащането на техния труд, което в момента е две минимални заплати. Повечето от болниците не могат да осигурят такова заплащане и това ограничава приема на специализиращи.

- Най-добрите ни лекари са на възраст между 50 и 60 години, какво ще се случи след като те се пенсионират?

- По този въпрос трябва да се замислят най-вече в Министерството на здравеопазването, болниците и общините. Факт е, че ще се случи това, което се случи с много общински болници – ще останем без специалисти. Този проблем е една от причините да се готви изменение за наредбата за специализация, но ако не се създадат най-вече материални условия, нищо няма да се постигне. Преди години, за да осигурят лекуващи на болници на отдалечени места, държавата създаваше условия за живот. На специалистите се предоставяха жилище и много добро заплащане. Сега няма как да се очаква от даден специалист да отиде на такова място със заплата по-малка от 1000 лева.

- До колко според Вас иновациите в медицината навлизат в България и отразяват ли се те в образователната програма?

- Иновациите навлизат с пълна сила и, разбира се, това струва много пари. Медицинският факултет осигурява значителна помощ на университетските болници за закупуване на съвременна апаратура. Всяка година до 6 млн. лв. се влагат за апаратура, с която се въвеждат нови методи и се поддържа съвременното ниво на медицината. Тази апаратура се закупува на първо място за учебна дейност и студентите имат възможността да наблюдават манипулации извършени на нея. Това, разбира се, е в полза на болния, защото се използва в лечебния процес.

- Болниците в България не последваха ли примера на университетите в България и не станаха ли твърде много?

- Може да се търси прилика, но е трудно да се направи паралел. За България и университетите са много, и болниците. Двете институции трябва да се оставят на принципа на конкуренцията, т.е. онези, които успяват да предоставят качествени услуги и са в полза на обществото, да останат.

 

Нашият гост

Член кор. проф. Иван Митов е завършил Медицинска академия - София през 1976 г. Той е един от първите носители на „Златен Хипократ”, заради отличния успех, с който се е дипломирал.

От 2000 година оглавява Катедрата по микробиология при Медицинския Факултет към МУ - София. Проф. Митов специализира 3 години в Институт по имунобиология “Макс Планк” в Германия. През 2016 г. е избран за Декан на факултета.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта